Лошата страна на биопродукцията
Малцина се замислят какво всъщност им се предлага като "био" и наистина ли с покупката на такива продукти помагаме на устойчивото развитие


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Христо Бакалов, производител на биомалини от Пловдивско
Купувате ли си биопродукти? Сигурно много от вас са го правили поне веднъж, някои го правят редовно, а други са още по-крайни и признават единствено органични храни, дрехи от биопамук и козметика с доказано естествени съставки. В това няма нищо лошо, похвално е желанието да запазим природата, здравето си и това на близките си и да консумираме само полезни вещества. Само че малцина се замислят какво всъщност им се предлага като "био" и наистина ли с покупката на такива продукти помагаме на устойчивото развитие?
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
7 коментара
Произвеждам си повечето неща сам, а когато ги няма или не съм засадил си купувам от масовите. Нямам доверие на надписи и етикети. Особено български.
Лошата страна на журналистиката и на хора, които не разбират. В България има само един биорачел и ако някой го продава на различни цени няма отношение към това дали е био или не. На фермерския пазар не се продава биорачел. Орехите сами по себе си не са био. По долу копирам болести и неприятели по орехи, за които конвенционалните производители използват химически препарати, които са забранени при биопроизводството на орехи. Ето защо има биоорехи и конвенционални. Има много журналисти и хора, които все още не са разбрали, че има конвенционални билки, които се третират с химикали и био, при които това е забранено. Има и пчелен мед, който е конвенционален и биомед, при който е забранено дори боядисването на кошерите с блажна боя.
Биопроизводството не е спуснато от Запад. Има и български потребители, които искат да купуват истински биопродукти. Те не купуват всичко на фермерските пазари, защото точно там има големи заблуждения, че разликата между производството на "баба" и биопродуктите е само в етикета.
Лошата страна на журналистиката е същата като на всеки, които се захваща с нещо, което не разбира. Проблемът в България е че всеки си пише каквото му падне, а на Запад доверието в биопрозводството е голямо, защото информацията е адекватна.
А ето и за разликата между конвенционалния орех и биоореха. Изброените препарати са забранени при биопроизводството на орехи.
Начало » Агро съвети » Растителна защита » Болести и неприятели по орехите в насажденията
Болести и неприятели по орехите в насажденията
Широко разпространение при орехите има бактериозата и то в години с по-влажно време, като болестта поразява всички зелени части на растенията и се проявява като системна и локална некроза.
Антракнозата по ореха се проявява периодично и нанася значителни щети- преждевременен листопад и поражения на плодовете.
....От долната страна на листата се покриват от концентрично наредени плодни телца на паразита при валежни условия.
.... Причинител на анкракнозата по ореха е паразитна гъба, която презимува като мицел в поразените леторасти и като перитеции в окапалите листа. ...
За едновременна химическа борба срещу двете болести по ореха може да се пръска преди набъбване на листните пъпки с с : Косайд 101ВП – 0,2%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,4%, Купроцин супер – 0,4 %, Делан 750 СК – 0,1%, Дитан М – 45 – 0,3%. За ореховите насаждения имат значение и вирусните болести като черна линия, пръстеновидните петна и жълтата мозайка, лентовата мозайка и мозайка.
Орехът може да заболее и от бяло пъстро дървесинно гниене,...
Причинител на болестта е паразитна гъба, ...Особено опасни за ореховите насаждения са неприятелите – ореховия плодов червей и ябълковият плодов червей, причиняващи червясване на плодовете, ябълковата запетаевидна щитоносна въшка и орехова листна въшка, които повреждат пъпките, листата и леторастите, ериофидни акари и др.
Химическата борба се състои в това, че тя трябва да се проведе в началото на масовия летеж на пеперудите с Димилин 25ВП – 0,05%, Алсистин 25 ВП – 0,05%, Каскейд 5ЕК – 0,15% или Номолт 15 ЕК -0,075 % /летежът на пеперудите на ореховия плодов червей съвпада с летежа на пеперудите от второто поколение на ябълковия плодов червей/. Провеждат се 2-3 пръскания от края на юли до края на август преди гъсениците да преминават от един плод в друг, а именно : Агрия 1050 – 0,2%, Золон 35 ЕК – 0,2%, Золон супер -0,06 %, Релдан 50 ЕК – 0,1%, Нуреле Дурсбан – 0,06% и др.
Борбата срещу запетаевидната щитоносна въшка по ореха се води обикновено с един от следните инсектициди: Агрия 1050 – 0,2%, Алфа комби – 0,05 %, БИ-58 – 0,2 %.
Не знам защо не ми излезе името. Казвам се Светла Николова и работя за Сдружение АГРОЛИНК. Производител съм на български биопродукти.
Благодаря на Светла Николова за коментара.
Смятам, че статията е написана повърхностно и едностранно. Липсва ми обичайната дълбочина и изчерпателност на Капитал-ската журналистика, както и различни гледни точки на различни интервюирани експерти.
Мнението на Христо Бакалов, макар и искрено, не ми е достатъчно, за да си представя цялата картинка.
Отделно, смятам, че аргументацията "ама то пак е био, ама без сертификат, за сметка на това пък - по-евтинко" е несериозна.
" Допреди 20 години никой и не беше чувал за био-, еко- или натурално. Беше съвсем естествено и нормално като такова производство да се счита произведеното за собствени нужди, а такова производство имаше в 55% от българските домакинства или поне толкова беше делът на селското спрямо градското население през 60–70-те години на миналия век", коментира Мъгърдич Хулиян."
Преди близо 20 години (Виденовата зима) майка ми се чудеше как за й пратят захар и мляко на прах от Франция, въобще не й е беше до качествена храна.
А преди 20те години за г-н Хулиян, явно времето за този господин тече доста бавно, или както цитира - 60-70те е било модерно да се пръска всичко с пестициди. Този бум на химизиране в агрономията се запазил дo днес в по-голямата част на станата.Селяните са свикнали да напръскат тревата около доматите с препарат за 5лв от агроаптеката (както правят с всеки друг проблем) и да не припарват 2 дни вместо да си я почистят, пък представяш ли си да я компостират или мулчират.
Единствено в бедните и изолирани полупланински села продукциите на местните хора са натурални или там, където няма агроаптека, а вадят тор от обора.
Домашно , лично производство - само тогава знаете какво слагате в устата !
Щото още няма преносими в джоба лаборатории с които да ходите на пазар !!!
Изключително слаба статия. Как е възможно Капитал да допускат такова нещо? По- добре без статии отколкото неинформирани размисли на глас.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.