Лошата страна на биопродукцията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лошата страна на биопродукцията

Професионалните стопанства успяват с износ на 70-80% от продукцията си, но малките често се сблъскват с трудния пазар, съсредоточен в 3-4 града.

Лошата страна на биопродукцията

Малцина се замислят какво всъщност им се предлага като "био" и наистина ли с покупката на такива продукти помагаме на устойчивото развитие

Весела Николаева
34030 прочитания

Професионалните стопанства успяват с износ на 70-80% от продукцията си, но малките често се сблъскват с трудния пазар, съсредоточен в 3-4 града.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


"За жалост големият марж е при крайния търговец."

Христо Бакалов, производител на биомалини от Пловдивско

Купувате ли си биопродукти? Сигурно много от вас са го правили поне веднъж, някои го правят редовно, а други са още по-крайни и признават единствено органични храни, дрехи от биопамук и козметика с доказано естествени съставки. В това няма нищо лошо, похвално е желанието да запазим природата, здравето си и това на близките си и да консумираме само полезни вещества. Само че малцина се замислят какво всъщност им се предлага като "био" и наистина ли с покупката на такива продукти помагаме на устойчивото развитие?

Какво е био и органично

Първо, нека определим какво е био и органично? Често продукти се продават с етикета "био", "диетично", "зелено" и пр. синоними, а в действителност те по нищо не се различават от обикновените. Понякога може да ги видите и в уж специализирани магазини – така между другото пакет просо по 8 лв. за 100 грама се мъдри между сушени плодове със сертификат и орехи, обещаващи да са био. Малко по-далеч, в обикновения квартален магазин, се оказва, че същият пакет просо струва два пъти по-малко и кротко чака на щанда с варивата между ориза и лещата.

"За жалост големият марж е при крайния търговец", коментира Христо Бакалов, производител на биомалини от Пловдивско. Сдружаването на производители, което би могло да ги направи по-силни и да им помогне да предлагат стоките си с по-малко посредници, за жалост още не е толкова разпространено, като обяснението на Бакалов е в манталитета им. Вече има фермерски пазари, на които продуктите се предлагат директно и това скъсява веригата, обясни производителят. За да добиете представа за какви надценки може да става въпрос, нека ви дам пример с рачел от тиква – едно и също количество, продавано на фермерския пазар на Римската стена в София, директно от производителя, струва с над 2 лв. по-малко, отколкото на щанда за биопродукти на голяма търговска верига. Вярно, марките са различни, но и в двата случая говорим за сертифициран като органичен рачел от тиква – едва ли в съставките има драстична разлика. И то говорим за търговска верига, която все пак не работи с чак такъв марж.

Преди време си купувах краве масло на производител от Родопите от магазин за биохрани в центъра на София. Докато не открих, че разликата за килограм с кварталния супермаркет на абсолютно същото масло е 4 лв. в полза на кварталния магазин. Списъкът може да се продължи до безкрайност.

Почти всичко се изнася

Христо Бакалов изрази и огорчение, че 99% от неговата продукция, подобно на много други производители, заминава за износ. "За жалост европейците искат суровини, а не крайни продукти. Има парадокс, че аз продавам малини за сладко на италианска фирма, а тя после го внася в България", коментира Бакалов. Разбира се, цената му е доста по-висока, отколкото би била на произведеното тук. Бакалов обясни, че е много трудоемко да се наложи готов продукт на пазара, но се надява до няколко години да има много повече крайни продукти с български марки. Той посъветва потребителите винаги да гледат какво им се предлага за био – за да се определи като такъв, продуктът трябва да има специалния етикет със зелено листо на ЕС. По думите на Бакалов сертифицирането оскъпява производството, но не толкова, че да не може производителят да си го позволи.

За съжаление много търговци приемат сертификата като повод за завишена цена – орехи с 30% по-скъпи от обикновените е само един пример. Всъщност повечето орехи в действителност са био – стига да не са расли на тежко замърсени почви. Това е дърво, което не се пръска, не се третира, то ражда траен плод, без нужда от допълнителна обработка, така че прикачването на органичен етикет е, меко казано, излишно.

"В България биопроизводството, както и много други модерни производства се спуска "отвън" или от "Запад". Допреди 20 години никой и не беше чувал за био-, еко- или натурално. Беше съвсем естествено и нормално като такова производство да се счита произведеното за собствени нужди, а такова производство имаше в 55% от българските домакинства или поне толкова беше делът на селското спрямо градското население през 60–70-те години на миналия век", коментира Мъгърдич Хулиян, председател на Сдружението на малките семейни ферми и преработватели. Той обясни, че е вредно както биопроизводството да се отъждествява с домашна продукция, така и да се смята, че щом е био, значи е автентично и традиционно. Всъщност едното може да няма нищо общо с другото – вярно е, че много от биохраните са позабравени български вкусове, но също така биокраставиците и доматите няма пречка да се отглеждат в оранжерии. Както впрочем правят от "Гимел", най-големия български производител, за които много хора от сектора говорят с възхищение. Собственикът на компанията е Гео Дундаров, станал известен преди десетина години с наемането на ловно стопанство в Стара планина.

Труден бизнес

"В голяма степен биоинтересът в България е продиктуван основно от производителите поради очакванията за по-висока цена за реализация на готовата продукция", коментира Мъгърдич Хулиян. По думите му голяма част от производителите се оказват разочаровани и бързо се отказват, след като разберат, че "в една селска страна като България трудно ще обясниш на градския селяк, че цената от 2 лв. за биодомати е заслужена, при условие че баба му ги отглежда същите чисти и вкусни домати за 30 ст. за килограм". Между другото всеки биопроизводител ще ви обясни, че доматите на баба не са био. Вярно е, сертификат нямат и може баба да им слага изкуствен тор. Вие обаче си знаете и ако тя ги отглежда естествено, не ги пръска с нещо, различно от син камък, в действителност разликите са само в етикета и цената. Биопроизводството изобщо е трудно, особено ако преди не си се занимавал със земеделие, каквито случаи има, обясни Хулиян. Професионалните стопанства успяват с износ на 70-80% от продукцията си, но малките често се сблъскват с трудния пазар, съсредоточен в 3-4 града.

Субсидиите са ми скъпи

По думите му има и една друга тенденция и сред биопроизводителите, както и сред конвенционалните – това са тези, които работят заради субсидиите. В миналия програмен период се оказа, че много стопанства са в "преход" – когато субсидията е по-голяма от тази за реално производство. "Това позволи на някои "производители" трайно да се настанят в тази удобна позиция, без да имат намерение да преминават в статута на сертифицирани стопанства", коментира Хулиян. Думите му бяха потвърдени от наблюденията на служител в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), който помоли да не бъде цитиран.

"Субсидиите са голям плюс за фермерите, но не могат да разчитат само на тях", коментира и Христо Бакалов.

Според източника ни от земеделското министерство голяма част от производителите идват да кандидатстват за финансова подкрепа не защото са твърдо убедени в ползите от биологичното производство, а заради самата субсидия.

"Много често се срещат следните случаи - направил си някой 200-300 дка овощна градина и докато тя му влезе в плододаване, решава, че може да не търпи загуби и да заяви примерно две трети от нея като биологична и взема пари за това", коментира служителят на МЗХ. Преходният период е различен за различните култури, но обикновено варира от една до три години. През миналия програмен период се оказва, че много стопани са представили сертфикат, че са биопроизводители чак в края на петте години срок, т.е. в последния момент, и за това време просто са получавали по-висока субсидия.

И така за финал – купувайте каквито продукти искате и ако сте почитатели на биостоките – това си е личен избор. Погледнете обаче дали не може да си ги купите от магазин с по-малка надценка и не очаквайте, че щом нещо е био, то задължително е по-вкусно и полезно. Все пак има и биоцигари, а те, каквито и да са, са си тютюн. Хубаво е, че се обръща внимание какво ядем, хубаво е пак да се предлага боза със захар, рачел от тиква, лютеница без картофено пюре и нишесте. Но както и в другите земеделски сектори – и тук има нелоялни практики, и тук има високи надценки и залитане в една или друга посока.

"За жалост големият марж е при крайния търговец."

Христо Бакалов, производител на биомалини от Пловдивско

Купувате ли си биопродукти? Сигурно много от вас са го правили поне веднъж, някои го правят редовно, а други са още по-крайни и признават единствено органични храни, дрехи от биопамук и козметика с доказано естествени съставки. В това няма нищо лошо, похвално е желанието да запазим природата, здравето си и това на близките си и да консумираме само полезни вещества. Само че малцина се замислят какво всъщност им се предлага като "био" и наистина ли с покупката на такива продукти помагаме на устойчивото развитие?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    zamen avatar :-|
    д р Чарли Мишкин от ГРУ

    Произвеждам си повечето неща сам, а когато ги няма или не съм засадил си купувам от масовите. Нямам доверие на надписи и етикети. Особено български.

  • 2
    ipg08397719 avatar :-|
    ipg08397719

    Лошата страна на журналистиката и на хора, които не разбират. В България има само един биорачел и ако някой го продава на различни цени няма отношение към това дали е био или не. На фермерския пазар не се продава биорачел. Орехите сами по себе си не са био. По долу копирам болести и неприятели по орехи, за които конвенционалните производители използват химически препарати, които са забранени при биопроизводството на орехи. Ето защо има биоорехи и конвенционални. Има много журналисти и хора, които все още не са разбрали, че има конвенционални билки, които се третират с химикали и био, при които това е забранено. Има и пчелен мед, който е конвенционален и биомед, при който е забранено дори боядисването на кошерите с блажна боя.
    Биопроизводството не е спуснато от Запад. Има и български потребители, които искат да купуват истински биопродукти. Те не купуват всичко на фермерските пазари, защото точно там има големи заблуждения, че разликата между производството на "баба" и биопродуктите е само в етикета.

    Лошата страна на журналистиката е същата като на всеки, които се захваща с нещо, което не разбира. Проблемът в България е че всеки си пише каквото му падне, а на Запад доверието в биопрозводството е голямо, защото информацията е адекватна.

    А ето и за разликата между конвенционалния орех и биоореха. Изброените препарати са забранени при биопроизводството на орехи.

    Начало » Агро съвети » Растителна защита » Болести и неприятели по орехите в насажденията
    Болести и неприятели по орехите в насажденията

    Широко разпространение при орехите има бактериозата и то в години с по-влажно време, като болестта поразява всички зелени части на растенията и се проявява като системна и локална некроза.

    Антракнозата по ореха се проявява периодично и нанася значителни щети- преждевременен листопад и поражения на плодовете.

    ....От долната страна на листата се покриват от концентрично наредени плодни телца на паразита при валежни условия.
    .... Причинител на анкракнозата по ореха е паразитна гъба, която презимува като мицел в поразените леторасти и като перитеции в окапалите листа. ...
    За едновременна химическа борба срещу двете болести по ореха може да се пръска преди набъбване на листните пъпки с с : Косайд 101ВП – 0,2%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,4%, Купроцин супер – 0,4 %, Делан 750 СК – 0,1%, Дитан М – 45 – 0,3%. За ореховите насаждения имат значение и вирусните болести като черна линия, пръстеновидните петна и жълтата мозайка, лентовата мозайка и мозайка.

    Орехът може да заболее и от бяло пъстро дървесинно гниене,...

    Причинител на болестта е паразитна гъба, ...Особено опасни за ореховите насаждения са неприятелите – ореховия плодов червей и ябълковият плодов червей, причиняващи червясване на плодовете, ябълковата запетаевидна щитоносна въшка и орехова листна въшка, които повреждат пъпките, листата и леторастите, ериофидни акари и др.

    Химическата борба се състои в това, че тя трябва да се проведе в началото на масовия летеж на пеперудите с Димилин 25ВП – 0,05%, Алсистин 25 ВП – 0,05%, Каскейд 5ЕК – 0,15% или Номолт 15 ЕК -0,075 % /летежът на пеперудите на ореховия плодов червей съвпада с летежа на пеперудите от второто поколение на ябълковия плодов червей/. Провеждат се 2-3 пръскания от края на юли до края на август преди гъсениците да преминават от един плод в друг, а именно : Агрия 1050 – 0,2%, Золон 35 ЕК – 0,2%, Золон супер -0,06 %, Релдан 50 ЕК – 0,1%, Нуреле Дурсбан – 0,06% и др.

    Борбата срещу запетаевидната щитоносна въшка по ореха се води обикновено с един от следните инсектициди: Агрия 1050 – 0,2%, Алфа комби – 0,05 %, БИ-58 – 0,2 %.

  • 3
    ipg08397719 avatar :-|
    ipg08397719

    Не знам защо не ми излезе името. Казвам се Светла Николова и работя за Сдружение АГРОЛИНК. Производител съм на български биопродукти.

  • 4
    shoshko avatar :-|
    Mарина

    Благодаря на Светла Николова за коментара.
    Смятам, че статията е написана повърхностно и едностранно. Липсва ми обичайната дълбочина и изчерпателност на Капитал-ската журналистика, както и различни гледни точки на различни интервюирани експерти.
    Мнението на Христо Бакалов, макар и искрено, не ми е достатъчно, за да си представя цялата картинка.
    Отделно, смятам, че аргументацията "ама то пак е био, ама без сертификат, за сметка на това пък - по-евтинко" е несериозна.

  • 5
    koshuta avatar :-|
    koshuta

    " Допреди 20 години никой и не беше чувал за био-, еко- или натурално. Беше съвсем естествено и нормално като такова производство да се счита произведеното за собствени нужди, а такова производство имаше в 55% от българските домакинства или поне толкова беше делът на селското спрямо градското население през 60–70-те години на миналия век", коментира Мъгърдич Хулиян."

    Преди близо 20 години (Виденовата зима) майка ми се чудеше как за й пратят захар и мляко на прах от Франция, въобще не й е беше до качествена храна.
    А преди 20те години за г-н Хулиян, явно времето за този господин тече доста бавно, или както цитира - 60-70те е било модерно да се пръска всичко с пестициди. Този бум на химизиране в агрономията се запазил дo днес в по-голямата част на станата.Селяните са свикнали да напръскат тревата около доматите с препарат за 5лв от агроаптеката (както правят с всеки друг проблем) и да не припарват 2 дни вместо да си я почистят, пък представяш ли си да я компостират или мулчират.
    Единствено в бедните и изолирани полупланински села продукциите на местните хора са натурални или там, където няма агроаптека, а вадят тор от обора.

  • 6
    ss avatar :-|
    SS

    Домашно , лично производство - само тогава знаете какво слагате в устата !

    Щото още няма преносими в джоба лаборатории с които да ходите на пазар !!!

  • 7
    radi123 avatar :-|
    radi123

    Изключително слаба статия. Как е възможно Капитал да допускат такова нещо? По- добре без статии отколкото неинформирани размисли на глас.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK