Селското стопанство продължава да се доминира от търговци и производители на зърнени култури. Това не е изненада за никого в сектора. Мултинационалните компании очаквано отчитат най-големи обороти, защото работят с големи мащаби и на много пазари. Зърнопроизводството се разрасна, задвижвано от солидните евросубсидии през първия програмен период и по-ниските разходи в сравнение с другите подотрасли. Упреците, че производителите на зърно получават приоритетно директни плащания, в определена степен са верни. Те обаче използваха своя шанс и голяма част от тях модернизираха стопанствата си и закупиха нова техника, като това осигури и намаление на необработваемата земя.

Фаворизирането на производителите на зърно от държавата обаче доведе до негативни ефекти за останалите сектори в селското стопанство и за потребителите. Това се потвърждава и от класацията за най-големите компании, където доста по-назад по приходи се нареждат малък брой представители на животновъдството и преработката на селскостопански суровини. Освен това при тях разходите са доста по-високи, а евросубсидиите - твърде по-малко.

Разбира се, получаваните субсидии не са най-големият виновник за сегашното положение на селското стопанство. Разковничето е в подобряването на конкурентоспособността на голяма част от производителите. Защото в момента извън зърнопроизводството шансовете на българското селско стопанство на глобалния пазар са твърде символични.