Обновяването на земеделска техника в страната – само с 2% годишно

Пазарът на агромашини отбеляза спад през 2014 и през първото полугодие на 2015 г.

Намаление, спад, надолу. Това са най-често употребяваните синоними за пазара на земеделска техника през миналата година (виж таблицата). Вносителите обясняват ситуацията с лошите метеорологични условия, довели до загуби за земеделските стопани, и с липсата на работещи европрограми.

Отново надолу

През последните няколко години търговията със земеделска техника вървеше плавно нагоре. Официалните данни на Контролно-техническата инспекция към земеделското министерство в периода между 2010 и 2013 г. показват ръст в регистрацията на нови трактори и ремаркета, на почвообработващи и тороразпръскващи машини, на сеялки и пръскачки. През 2014 г. обаче възходящата тенденция бе прекъсната. Лек спад се отчита и през първите шест месеца на тази година.

"През първото полугодие на тази година броят на регистрираните нови колесни трактори и зърнокомбайни е приблизително същият както през първите шест месеца на миналата година", коментира за "Капитал" инж. Иван Гайдаров, изпълнителен директор на Контролно-техническата инспекция. По думите му и през 2014 г., и през първото шестмесечие на 2015 най-много са регистрираните и нови, и употребявани зърнокомбайни с марката Claas, а при колесните трактори – John Deer. Най-многобройни са собствениците и ползвателите на земеделска техника в областите Добрич, Плевен, Стара Загора, Бургас, Пловдив, Русе.

"Преобладаваща част от машинния агропарк в страната е морално остаряла, 80% от тракторите и 77% от зърнокомбайните са на възраст над 10 години. Експлоатацията на такива машини е свързана с много високи разходи. Темпът на обновяване на техниката е около 2% годишно, което е крайно незадоволително", коментира инж. Гайдаров.

Програми и надежди

Очакванията са, че Програмата за развитие на селските райони ще даде тласък в продажбите на агротехника по схемата за модернизиране на земеделски стопанства. При първия прием по тази мярка, който вече приключи, подадените проекти надхвърлят в пъти предвидения бюджет за тази сесия от 150 млн. евро. От Българската асоциация на търговците на агротехника изразяват недоволство, че зърнопроизводството не е сред приоритетните за финансиране отрасли, а там са най-скъпите машини. Скептицизмът на търговците се подхранва и от бавните процедури по разглеждането на проектите и сключването на договори с одобрените кандидати, което означава, че реалният ефект върху пазара на техника ще се усети през 2016 г.

Тодор Николов, председател на Българската асоциация на търговците на агротехника и на съвета на директорите на "Ванто трейд ауто":

За пазара е по-добре да няма субсидии, отколкото да се чакат субсидии



Каква беше 2014 г. за пазара на земеделска техника в страната?

- Пазарът на земеделска техника не се развива добре, през 2014 г. отчетохме спад на продажбите. Една от причините за това е очакването за стартиране на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 и свързаните с нея субсидии за агротехника. Винаги съм казвал, че за нас - търговците на земеделска техника, е по-добре да няма субсидии, отколкото да се чакат субсидии. Когато хората са в процес на очакване, пазарът се блокира. Бих определил 2014 г. като година на изчакване. Последните години бяха все години на изчакване. Реално големи обеми на финансиране на земеделска техника имаше през 2009 г. От 2010 г. европейските субсидии за инвестиции в техника са с намаляващи функции. Клиентите седят и чакат да видят какво ще се случи. Ако един комбайн струва 150 хил. евро, естествено, че е по-добре да изчакаш субсидия от 50% върху стойността му. Такава е била позицията на всички купувачи и тя е съвсем нормална. Тези, които са купували агротехника без субсидии, са били хора с остра нужда, които не са имали време за изчакване.

Каква е средната възраст на земеделската техника?

- Няма особена промяна във вече изнесени от нашата асоциация данни - 80% от тракторите и комбайните в страната са на възраст над 10 години. Средната възраст е 10-12 години, а има трактори на 25 и комбайни на 18 години. Само около 7% от агротехниката е подновена в рамките на последните шест години. И този факт няма да се промени скоро, ако се следват сегашните темпове. Всеки земеделски производител, който ползва добре техниката си, с нормално натоварване, отчита, че за около 5-6 до 7 години тя се амортизира. Една машина, която е на 10-15 години, гълта толкова много средства за ремонти и горива, че само от премахването на тези разходи земеделският стопанин може да изплаща нова машина. Още по време на преговорите за присъединяването на България към ЕС не са направени истински реални оценки, за да се види какъв ресурс ще е необходим на страната за обновяване на земеделската техника и затова България тръгва от ниска база. Субсидиите за обработка на земеделски площи са нищожни като размер на фона на субсидиите, които получават другите страни от ЕС. Така че проблемът с недостига на финансиране е дълбоко вкоренен и според мен ще се реши само с годишна национална програма за циклично подновяване на агротехниката. Последните две-три правителства очевидно управляват с дълбокото убеждение, че техниката е в завидно добро състояние. Но това, че някой земеделски министър е отишъл на посещение при голям фермер, който притежава много и качествени машини, не означава, че при всички останали това е факт. Положението е лошо. Енергозапасяемостта на хектар земя (конските сили, осигурени за един хектар земя) в България е от два до три пъти по-ниска, отколкото в западноевропейските държави. В същото време в резултат на климатичните промени в последните години срокът за оран, сеитба, жътва се съкращава все повече. Ако върху земите ти се изсипват 40 литра дъжд на квадратен метър, колкото по-бързо приключиш с оранта, толкова по-добре. Ако не успееш да свършиш за 10-15 дни, почваш да трупаш загуби всеки ден, а това означава разпиляно богатство. А приключването бързо и в срок може да стане само с качествени земеделски машини. Не може да правиш конкурентно производство в неконкурентна среда. Западните държави - членки на ЕС, имат и по-големи субсидии, и агротехниката им е в по-добро състояние.

Как се развива пазарът на земеделска техника през първото шестмесечие? Вече приключи приемът на проекти по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.?

- Нищо не се случва през първото полугодие на този пазар. Резултатите дори са малко по-лоши в сравнение със същия период на миналата година. По подмярка 4.1 бяха получени над 3300 проекта, но съобщиха, че след първото отсяване ще бъдат разгледани само 730. А има пари за не повече от половината от тях. Остава неясно какво се случва с останалите проекти, ще се редят ли отново на опашка при следващо отваряне на подмярката, ще има ли приоритетно разглеждане за тях. Програмата трябваше да стартира през 2014 г., а реално започна едва сега, а докато се разгледат проектите и докато се сключат договорите, ще мине време и на практика изпълнението ще започне от 2016 г. при същия краен срок - 2020 г. Така че, ако някой през април е планирал да има трактор през септември, купен с помощта на европейски средства, това няма да се случи. Няма как да има раздвижване на пазара на агротехника, след като се режат проекти в сектор зърнопроизводство. Притеснява ни настройката на Министерството на земеделието и храните  да не се субсидира зърнопроизводството или поне не с тези темпове, с които беше субсидирано досега, а този сектор е най-големият консуматор на земеделска техника. Смята се, че зърнопроизводството е достатъчно добре осигурено с техника, и се дава предимство на производството на плодове и зеленчуци. Не казвам, че то не трябва да са подпомага, но трябва ли да ликвидираме зърнопроизводството.

А не са ли достатъчно заредени с техника вече зърнопроизводителите?

- Не бива да се мерят всички зърнопроизводители с един аршин. Ефективното зърнопроизводство е при тези, които обработват над 5000 - 6000 декара земя в едно стопанство. Но при тези, които обработват 100, 200 и 300 декара земя, нивото на техниката е съвсем друго. Министерството на земеделието и храните не прави разлика между малките и големите зърнопроизводители. Зърнопроизводството е най-ресурсоемкият като мощност и време отрасъл. Някои твърдят, че отглеждането на зърно е най-лесно, но то е лесно именно заради високоефективната техника.

За търговците на агротехника не е ли все едно дали продават машини на зърнопроизводители или на зеленчукопроизводители например?

- Не е все едно. Някога един трактор от 80 - 100 конски сили беше основната машина в българското земеделие. Сега ефективното земеделие иска трактори с 200 и дори 300 конски сили. В зеленчукопроизводството се използват машини с 80 - 100 конски сили. Разликата в цената на машините е тройна и дори четворна. Цената на един комбайн например стига до 300 хил. евро. Така че с тези приоритети – производство на плодове и зеленчуци, биопроизводство и др., приходите на търговците на агротехника ще намалеят.

Какви са прогнозите ви за развитие на пазара на агротехника?

- Никак не са добри. Първо трябва да спре очакването за субсидии за техника. Когато е ясно, че няма да има субсидии, пазарът се нормализира. Второ – да се преосмислят приоритетите в тези програми. Държавата има най-точна картина за състоянието на пазара на агротехника и знае, че той не е в цветущо здраве.

Какво се очаква на есенното издание на изложението за земеделска техника "БАТА – Агро"?

- Статистиката е съизмерима с миналогодишното есенно издание - над 180 участници на площ от над 30 хил. кв. метра. Това е единственото изложение с такива параметри в България.

Как се представят българските производители на агротехника?

- Има раздвижване при тях, но е доста слабо. Пред всеки български производител има един сериозен проблем – пазарът е малък. Ако можеш да изнасяш навън, имаш шанс, но в противен случай трудно се конкурираш. Трактори и комбайни не се произвеждат в България. Българските производители предлагат основно брани, култиватори. Необходимо е да има национална програма за развитие на земеделието с 25-35-годишен хоризонт и да е ясно какво ще се прави, откъде ще се търси финансиране. Но тя трябва да бъде подкрепена от всички политически сили, а не всяко правителство, което дойде на власт, да смята, че светът започва с него. Нужна е обща политическа визия, защото земеделието като сектор формира 15-20% от брутния вътрешен продукт.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА

Още от Капитал