Много свинско, малко по-малко пилешко и никакво телешко или агнешко. Това не е вид диета. Така изглежда топ 10 на най-големите компании в животновъдството през изминалата година.
Подредбата на база приходи е коренно различна от класациите на база субсидии в животновъдството, в които има само говедовъди и малко овцевъди. Или приходите отиват при свиневъдите и птицевъдите, а субсидиите - при говедовъдите и овцевъдите. Това, разбира се, не е изненада. Последните два сектора разчитат основно на подкрепа от страна на държавата, като са силно раздробени и зависими от всички последващи по веригата. На свой ред свиневъдството и птицевъдството са индустриални производства. Като такива не получават субсидии, като изключим сумата от по 25 млн. лв. на година за мерки, свързани с фуражите и водата при птиците и по-хуманното отношение при прасетата. От години се справят самостоятелно и имат основния принос за количествата произведено месо в страната.
Голямото пиле
Безспорният лидер на база произведено месо е птицевъдството с неговите 62% принос. То осигурява около 50% от нуждите от пилешко месо в страната и е един от малкото сектори в животновъдството, който развива износ, основно за Гърция, Румъния, Германия, Близкия изток. Освен това от сектора обясняват успеха му с неговата вертикална интеграция, т.е. производство, кланици и преработвателни предприятия често са с една и съща собственост, като така производителите стигат директно до търговците, без да зависят от волята на прекупвачите.
Така две места от челната тройка на най-големите в животновъдството на база приходи се заемат именно от компании в този сектор. Под номер едно е старозагорската "Милениум 2000", създадена през 2001 г. Фирмата е част от местната група "Градус", която е и един от най-големите производители на птиче месо в страната. Групата се ръководи от братята Иван и Лука Ангелови и води началото си от 1992 г. от селскостопанския едноличен търговец "Градус-Иван Ангелов". Групата почти е затворила цикъла, като от производството на фуражите стигат до реализацията на разфасовките по магазините, имат зърнопроизводство, производство на олио, инвестиции в частна клиника, винарна, търговски център в Бургас, както и оперирането на веригата "Пикадили" през "АП Март", където синът на Иван Ангелов - Ангел Ангелов, участва заедно с Патър Дудоленски.
"Милениум 2000" отглежда кокошки и петли, от които се люпят яйца за разплод. За изминалата 2014 г. дружеството има приходи в размер на 58.5 млн. лв., което е само с около 100 хил. лв. по-малко от предходната. За сметка на това компанията става по-печеливша, като печалбата нараства с 2.7 млн. лв. и достига 12.3 млн. лв. Селскостопанско "Градус-7" е люпилня за яйцата от "Милениум", "Жулив" се занимава както с люпене, така и с угояване на бройлери. "Градус 1" е фирмата "на изхода" на цялата структура, където са концентрирани кланичната и търговската дейност, а "Градус-3" се занимава с производство на фуражни смески и търговия със зърно. Отново "Градус" стои и под номер 6 в класацията на най-големите животновъди. Този път с "Бисер Олива 98" АД, където основни акционери са Иван и Лука Ангелови. Основната дейност на компанията е отглеждането на родителски стада (кокошки и петли) за бройлери, както и производството и продажбата на разплодни яйца.
Третият прицекомбинат е "Камчия". Шуменската компания е под номер 3 в класацията. Основният предмет на дейност на компанията е производство, изкупуване и преработка на птици, птиче месо, яйца и яйчни продукти.
И седемте прасенца
Всички останали седем компании от топ 10 при животновъдите се занимават със свиневъдство. През последните 20 години то се срина около 3-4 пъти и сега с около 45 хил. свине майки осигурява около 30% от местното търсене на свинско. Въпреки че изпитва голям натиск от страна на вносителите от Холандия, Дания, Испания, има потенциал, като има проекти за разширение на съществуващи свинекомплекси.
Лидерът при свиневъдите и компания под номер 2 в класацията e "Свинекомплекс Брестак". Компанията майка на акционерното дружество е "Бони холдинг" АД. Свинекомплексът се намира в село Брестак, Варненско, и е специализиран в отглеждането на свине майки и малки прасета до 35 кг. Капацитетът на производство е 59 400 броя. Основното стадо от свине майки е с тенденция да нарасне от 3720 на 5000 броя, се казва в последния отчет на дружеството, "като във връзка с това през 2014 г. се работи по преустройството на девет броя сгради, които през 2015 г. ще бъдат пуснати в експлоатация. Компанията планира да увеличи капацитета и на силозното си стопанство до 12 хил. тона зърно при сегашните 7 хил. тона. Прасетата до 35 кг от свинекомплекса се продават на друг представител на топ 10 в класацията - "Тетрахиб", където се доугояват. "Тетрахиб", намиращ се на 65 км. от град Шумен, също е част от "Бони холдинг", като холдингът е собственик на капитала. Основната дейност на свинефермата е отглеждане на кланични прасета за угояване. Прасенцата от около 30-35 кг пристигат от с. Брестак на възраст от около 100 дни, като в "Тетрахиб" се угояват още 80 дни до достигане на тегло от 105 - 110 кг, след което се продават за клане. Годишният капацитет на свинекомплекса е 54 хил. свине за угояване. На този етап в свинекомплекса има близо 15 хил. броя, като те се продават или на "Месокомбинат Русе", отново част от холдинга, или на външни за холдинга предприятия.
След предприятията на "Бони холдинг" се нарежда "Манекс сън" в с. Слънчево. Свинекомплексът се намира на 20 км от град Варна и доставя свинско месо за месопреработватели и търговци. Според сайта на компанията в него се отглеждат около 30 хил. свине - датски хибриди за разплод, подрастващи и за угояване. Фирмата разполага със собствен фуражен цех и зърнобаза с капацитет 40 хил. тона. Компанията е собственост на Наско Манасиев. Той има още няколко компании като "Манекс" ООД и "Манекс стар" ООД. Фирмите инвестират в продължение на 10 години в недвижими имоти в различни точки от страната. Изграждат, продават и преотдават офисни, жилищни и промишлени сгради. Името на Манасиев нашумя през 2010 г. след скандал за двойна субсидия от фонд "Земеделие", като едновременно с това синът му Симеон Манасиев беше парламентарен секретар на земеделското министерство по време на управлението на Мирослав Найденов.
Друго голямо предприятие в свиневъдството е "Свинекомплекс Бръшлен". Основен акционер в него е акционерното дружество "Стокс трейд".
Свинекомплексът в Исперих на "Агротайм" отглежда холандски и датски породи свине, "предимно от породите данбред и топигс, които напълно отговарят на европейските изисквания за съдържание на постно месо", се казва на сайта й. В момента годишното производство е 52 хил. угоени прасета, като стремежът е да се достигне 60 хил. бройки годишен капацитет. Продължава реконструкцията на помещенията. По-голямата част от сградите са напълно обновени и снабдени с оборудване за автоматизирано хранене и автоматичен контрол на климата. Инвестициите стават ясни още от отчета на компанията за изминалата година - в земеделска земя, в ремонт и оборудване на халетата на свинекомплекса. Дружеството е следвано от свинекомплекса "Аякс 1" в Димитровград. Последният голям свинекомплекс в класацията е "Свинекомплекс - Голямо Враново - Инвест". Той се намира в с. Голямо Враново, община Сливо поле, област Русе, а марката, под която продава продуктите си, е "Враново". Според отчета на компанията по отношение на собствеността няма акционер, който да притежава повече от 10% от капитала на дружеството. Собствеността е на 115 физически лица, а държавата има участие от 0.23%.
Много свинско, малко по-малко пилешко и никакво телешко или агнешко. Това не е вид диета. Така изглежда топ 10 на най-големите компании в животновъдството през изминалата година.
Подредбата на база приходи е коренно различна от класациите на база субсидии в животновъдството, в които има само говедовъди и малко овцевъди. Или приходите отиват при свиневъдите и птицевъдите, а субсидиите - при говедовъдите и овцевъдите. Това, разбира се, не е изненада. Последните два сектора разчитат основно на подкрепа от страна на държавата, като са силно раздробени и зависими от всички последващи по веригата. На свой ред свиневъдството и птицевъдството са индустриални производства. Като такива не получават субсидии, като изключим сумата от по 25 млн. лв. на година за мерки, свързани с фуражите и водата при птиците и по-хуманното отношение при прасетата. От години се справят самостоятелно и имат основния принос за количествата произведено месо в страната.
0 коментара