Най-големите в аграрния сектор в борба за достъп до производителя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-големите в аграрния сектор в борба за достъп до производителя

За втора година България изнася царевица за Китай, но експортът за там е бутиков като количество

Най-големите в аграрния сектор в борба за достъп до производителя

Местните търговци продължават да имат предимства пред мултинационалните изкупвачи на зърно

Гергана Михайлова
12357 прочитания

За втора година България изнася царевица за Китай, но експортът за там е бутиков като количество

© Цветелина Белутова


Нито една компания не успя да прехвърли границата от 500 млн. лв. приходи през 2014 г.

 

9.5%

са намалели постъпленията на най-големите 50 компании по приходи в селскостопанския отрасъл през миналата година и са били 5.6 млрд. лв.

 

"Инвестициите на производителите в страната са насочени към по-ефективно производство при оптимизиране на разходите." Ненко Ненков, основател на зърнопроизводителя "БГ Агро".

За бизнеса на големите в аграрния сектор успехът е в пряка зависимост от три променливи - котировките на зърнените борси, количеството на прибраната реколта и взаимоотношенията с производителите. По отношение на първото 2014 г. не беше добра - цените се задържаха ниски заради голямото предлагане от конкурентните пазари и големите остатъчни количества по складовете. Това обаче не е достатъчно, за да се определи годината като слаба. Финансовите резултати на компаниите от първата петдесетица показват спадове, но има и немалко дружества, които са успели да подобрят позициите си въпреки неблагоприятните цени. Освен това мениджърите им разказват за любопитни тенденции в сектора, чиито плодове ще се берат през следващите години. Докато се случи това, българското земеделие остава доминирано от търговци и производители на зърно (заради държавната подкрепа чрез субсидии за сектора), но редом до тях затвърждават присъствие на пазара преработватели на селскостопанска продукция, животновъди, фирми, предлагащи семена и препарати за растителна защита.  

Големите не станаха по-големи

Сумарно най-големите 50 компании по приходи в селскостопанския отрасъл отчитат спад на общите постъпления с 9.5% до 5.6 млрд. лв. спрямо предходната година. Ако през 2013 г. имаше две дружества с постъпления над половин милиард лева, то през миналата година няма нито едно с такова постижение. С най-висок резултат е "АДМ България трейдинг" (което е новото име на "Алфред Тьопфер интернешънъл България"), чиито приходи от 482 млн. лв. го нареждат за поредна година на първо място в класацията. Приходите на "Севан" за миналата година се свиват до 411 млн. лв., но въпреки това компанията се изкачва с една позиция до второ място в класацията. При "Гленкор грейн България" резултатът се е влошил с 42% до 290 млн. лв. приходи, но дори и така дружеството остава в челната тройка на най-големите.

Мултинационалните компании логично отчитат най-големи обороти, тъй като са неизменни участници в търговете за внос на зърно в големите държави - потребителки. Това ги позиционира като важна брънка по пазарната верига и им дава възможност да работят в големи мащаби. Това означава, че разполагат с възможност да заявяват покупки на големи обеми, което се търси от производителите на селскостопанска продукция. В най-общия случай обаче международни компании у нас работят с прекупвачи. Опитите им да скъсят веригата и да достигнат до производителя са продължавали и през миналата година, като целта е не само увеличаване на маржовете на печалба, но и подсигуряването на бизнес в бъдеще чрез встъпване в трайни отношения със земеделците.

Оттук произтичат и предимствата, които имат местните търговци на зърнена продукция, които обикновено са свързани с компаниите, които обработват и притежават земята. Затова и не е изненада присъствието на компании като "Зърнени храни", "Октопод-С" или "Кристера" в предните места на класацията по приходи. Макар оборотите им да са по-малки от тези на мултинационалните играчи, печалбите им са по-високи, а също и отчитаната рентабилност.

Подредени по размер на резултата от дейността им за 2014 г., в първата петица се нареждат "Октопод-С" с 14 млн. лв. печалба, "Зърнени храни" - Силистра, с 13.1 млн. лв., "Милениум 200" с печалба от 12.3 млн. лв., "Севан" с 11.2 млн. лв. и ЕТ "Деси - Светла Симеонова" -  10.8 млн. лв. Съпоставката печалба към приходи пък изстрелва в пъти рентабилността на местните играчи, като например при "Кристера-агро" тя е близо 25%, докато при лидера в класацията по приходи ADM нормата е 1.5%.

Острата конкуренция с местните играчи принуждава мултинационалните компании да прилагат схеми за привличане на производителите, в които освен изгодни цени се добавят и оферти за съхраняване на зърното, продажба на препарати за растителна защита и торове на ниски цени, срещу отложено плащане или срещу бъдеща реколта. Последното играе лоша услуга на българските фирми, предлагащи торове и пестициди. Според участници на пазара тенденция при чуждите компании, оформила се именно през миналата година, е да намаляват количествата за износ за сметка на по-активна работа с фермерите по места. Не са случайни и инвестициите, които се правят, като например тази на ADM, която през миналата година увеличи до 100% контрола си върху мелници за зърно в България и Турция, както и в експортни мощности на Черно море. Това е показателно и за очакванията им от България като производител с потенциал и възможност за по-тясна регионална интеграция.

Влажна година за производителите

Производителите на зърно са следващата най-компактна група в класацията на най-големите по приходи в земеделието след търговците. В масовия случай те притежават около 40-50% от земята, която обработват, а за останалата плащат аренда, която през миналата година стигна рекордни стойности до над 40 лв. на декар за някои региони. Това е и причината производителите да инвестират свободния си ресурс в земя. "Инвестициите на производителите в страната са насочени към по-ефективно производство при оптимизиране на разходите – основно се влага в модерна земеделска техника, складови вместимости, чужди селекции семена, нови препарати за растителна защита, обучение", уточнява Ненко Ненков, основател на зърнопроизводителя "БГ Агро".  Друг специалист от  пазара обръща внимание, че през последните пет години в сектора настъпиха като купувачи на земя предприемачи от други области, например от строителството и фармацията, които пренасочиха капиталите си към селското стопанство и с това спомагат за развитието му.

Традиционно производителите получават субсидии за обработваните площи, които през 2014 г. са били около 31 лв. на декар по думите на хора от бранша. Обикновено печалбите за земеделците са съизмерими с размера на субсидията, но резултатите им през 2014 г. показват, че са успели да извлекат повече от дейността си. "Много зависи от мениджмънта, от структурата на финансиране, която ползва съответният фермер или компания, защото браншът е много ресурсоемък. Необходимо е да се управлява активно кредитният портфейл на компанията", посочва Емил Райков, собственик и директор на "Агрия груп холдинг", който има представители в класацията на големите. Предприемачът обръща внимание и върху различните начини, по които зърнопроизводителите се опитват да подобрят печалбите си. Като се започне от стратегическото планиране от коя култура колко да се засее, възможностите да складира продукцията си в изчакване на по-благоприятни цени, без това да блокира паричния му поток, и се стигне до финансовите инструменти за хеджиране на риска от спад на изкупните цени, които продължават да са екзотика за българския стопанин.

През миналата година значителни разходи за него създадоха валежите. Те затрудниха прибирането на реколтата и промениха графиците за жътвата. Освен това прибраното зърно беше с висока влажност, което го правеше непродаваемо и с риск от мухлясване. За да го спасят, производителите имаха разходи по механично сушене. Дъждовете станаха причина и за пропадане на площи заради преовлажняване, особено в Южна България. Рапицата, която е втората по значимост маслодайна култура за производителите след слънчогледа, е била най-потърпевша, тъй като се сее в периода август - септември и първите проливни дъждове са я застигнали в ранния й стадий на вегетация. Стопаните не са доволни и от прихода от средно 372  евро на тон, който са получили от тази култура, на която са разчитали да компенсира спада при пшеницата. През миналата година тя се търгуваше средно на 180 евро за тон, а фуражната - на 120 евро за тон.

Въпреки неблагоприятното време миналата година добивите от основните зърнени култури бяха рекордни. "Влагата се оказа благодатна, особено за пшеницата и царевицата, при която по някои данни добивите достигнаха 3 млн. тона", коментира търговец от мултинационална компания. Според него една от причината за ниските цени миналата година е била в голямото предлагане на пазарите и големият остатъчен обем по складовете. Специално при маслодайните култури е натежал запасът от соя в САЩ. 

През тази година надеждите на производителите са свързани с царевицата, като една от причините за това е прокараният път за износ към Китай. През 2014 г. е осъществен първият износ на българско зърно за там, а тенденциите са експортът за Азия да продължи. "Очаква се, че търговските оператори ще увеличат потоците и ще се възползват максимално от потенциала на тази дестинация", прогнозира Ненко Ненков, изпълнителен директор на "БГ Агро". "По наши наблюдения към момента са продадени не повече от 30% от пшеницата, предназначена за износ. Очакванията за производството тази година са около 4.6 млн. тона, като се добавят преходните запаси от около 0.5 млн. и се приспадне консумацията – около 1.8 млн., остават около 3.3 млн. тона пшеница за износ, от които са продадени между 700 хил. и 1 млн. т. Същата е ситуацията и при рапицата и ечемика, от които са изнесени само около 50%, като по това време на годината обикновено вече са експортирани 90% от количествата. Това се дължи на много ниските ценови нива и заниженото търсене. Оттук се очакват да възникнат сериозни логистични проблеми предвид предстоящата жътва на слънчогледа и царевицата", продължава още един от най-големите зърнопроизводители в страната.

Шум в селския двор

Макар и по-назад по приходи и почти като солови играчи в своите категории представители на животновъдството и преработката на селскостопански суровини успяват да заемат позиции на пазара. За разлика от зърнения бранш, където местното потреблението е процент от ожънатото и така остават значителни количества за износ, в месодобива например производството не успява да покрие онова, което се консумира, и се налага внос. В класацията на големите за 2014 г. успяват да се включат няколко ферми за добив на свинско месо, производители на фуражи, олио и търговци на сортови семена и препарати за растителна защита. Шансовете за раздвижване при животновъдите и преработвателите на селскостопански суровини са в пряка зависимост от европейските програми за подпомагане на инвестициите там. А че са се насочили към изграждането на такива мощности, включително със собствени средства, личи и по вложенията, които правят зърнопроизводителите, които разчитат, че по този начин ще дадат по-голяма добавена стойност от труда си.

Нито една компания не успя да прехвърли границата от 500 млн. лв. приходи през 2014 г.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.