Иновациите в земеделието ще са винаги на мода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иновациите в земеделието ще са винаги на мода

Иновациите в земеделието ще са винаги на мода

Прилагането им може да реши част от проблемите в отрасъла в България

10277 прочитания

© shutterstock


*Светлана Боянова завършва право в Бургаския свободен университет. Започва кариерата си като главен експерт в Министерството на земеделието и горите през януари 2000 г. От средата на 2003 г. е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация, сегашната КРИБ. От 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България. В първото правителството на ГЕРБ е заместник-министър на земеделието и храните с ресори "Поземлени отношения" и двата европейски фонда за финансиране на земеделието - "Директни плащания" и "Програма за развитие на селските райони". От ноември 2013 г. до момента ръководи Института за агростратегии и иновации.

В новия програмен период 2014 - 2020 г. Европейският съюз (ЕС) ясно заявява един от своите основни приоритети – иновациите. Общата селскостопанска политика на ЕС от своя страна дава инструментите, чрез които иновациите в земеделието и хранително-вкусовата промишленост (ХВП) да бъдат насърчени и подкрепени. Но в каква степен това ще бъде направено и дали страните членки ще се възползват в максимална степен и навреме от предоставените им възможности зависи от всяка държава поотделно. В последните месеци по тази тема се говори все по-смело и в България, въпреки че изготвянето и прилагането на мерките, стимулиращи иновациите, в Програма за развитие на селските райони (ПРСР) закъсняват.

Що е то иновации и защо те са необходими на ЕС?

Според Общата селскостопанска политика всяка страна членка сама определя понятието иновация, както и институциите или организациите, които могат да преценят дали нещо е иновативно или не. Най-общо за иновация се приема продукт, система или технология, която води до икономическа, социална или екологична печалба. Накратко това е идея, приложена с успех в практиката, а това прави иновациите винаги модерни и полезни.

Предвид своите мащаби и съответни възможности за производство и в условията на отворен световен пазар ЕС търси начини да стимулира и да направи европейските земеделие и хранително-вкусова промишленост по-конкурентоспособни и иновативни. Политиката на съюза е неизменно насочена към постигане на повече продукция с по-добро качество, при това чрез по-малко ресурс. Именно тук иновациите трябва да изиграят своята съществена роля.

Подкрепа чрез различни програми

Осъзнавайки важността на тази тема ЕС търси инструменти за подкрепа на иновациите основно чрез две програми. Това са "Хоризонт 2020" и Програмата за развитие на селските райони. Съюзът създава и т.нар. Европейско партньорство за иновации (EIP). В частта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост EIP-AGRI (или ЕПИ АГРИ – бел. ред.) правно произтича от Регламента за развитие на селските райони. Неговата идея е не просто да бъде внедрен иновативен продукт, технология или процес, който да доведе до печалба в рамките на стопанството или на предприятието, а в сътрудничество между няколко субекта да се постигнат повече резултати.

Партньорството в основата на успеха

В рамките на ЕПИ АГРИ за целите на всеки отделен проект се сформират т.нар. оперативни иновативни групи, които могат да кандидатстват за подкрепа на иновациите по ПРСР. За да се случи една иновация в сектора обаче, трябва да е налице група, включваща задължително един земеделски стопанин, който има проблем, и този проблем трябва да бъде разрешен. В тази група трябва да има и поне един представител от следните субекти: научни институти или опитни станции, които извършват научни изследвания и научно обслужване в областта на селското стопанство или горското стопанство, или биотехнологиите, или хранителните технологии, висши училища с актуални акредитации по професионални направления, неправителствени организации с предмет на дейност в областта на селското стопанство или в областта на горското стопанство, или в областта на опазване на околната среда, или в областта на водите, МСП в областта на преработката на храни, консултантска организация с предмет на консултантската дейност в областта на селското стопанство или храните. Всички в тази оперативна група работят заедно за решаване на проблема на фермера и в това сътрудничество се ражда иновацията. С обединяване на усилията им ще се постигат целите на иновативния проект, а задълженията и отговорностите на всеки от участниците се разписват ясно в договор.

Мярка 16 от Програмата за развитие на селските райони

Оперативната иновативна група се сформира за целите на конкретна идея и е бенефициент по ПРСР. Тя може да кандидатства по мярка 16 "Сътрудничество" на програмата, изготвяйки иновативен проект с разработен план и представяйки го за одобрение. В българската ПРСР подкрепата по мярката се отпуска като обща сума в две фази на кандидатстване. Максималният размер на допустимите разходи за една оперативна група за един проект е 1 млн. евро. Допустимите разходи при първата фаза са за проучвания за приложимост на иновативния проект до 5 хил. евро на година за оперативна група и за стимулиране на интерес и разширяване на оперативната група – до 10 хил. евро. Във втората фаза допустимата подкрепа за текущи разходи във връзка със сътрудничеството е до 35 хил. евро на година за оперативна група, както и преки разходи за изпълнение на иновативния проект, включително разходи за инвестиции съгласно представен инвестиционен план по реда и интензитета на мярка 4.1 или мярка 4.2 (инвестиции в земеделското производство и преработката на земеделски суровини).

През 2016 г. в индикативният график по ПРСР не е предвиден прием на проекти по Мярка 16. За да се отвори такъв, е необходимо да се изготви нормативната уредба по мярката и да се разпишат селекционните критерии. Така също трябва да се сформира комисия за оценка на проектите и да се проведе информационна кампания.

Чуждестранният опит

В повечето държави от ЕС като Германия, Италия, Португалия, Испания, Австрия, Латвия и Естония вече са проведени приеми за създаване на оперативни иновативни групи и подбор на предложените от тях иновативни проекти по ПРСР. Всяка държава е програмирала в националната ПРСР колко точно пари ще отдели за оперативни иновативни групи, колко иновативни групи смята да финансира и т.н. Освен разписаното в програмата България до този момент не е разработила правилата за прилагане на мярката за подкрепа на иновациите. Ясно е само, че определеният бюджет по Мярка 16 в българската ПРСР е 32 млн. евро, а в частност на подмярка 16.1 за създаването на групите е 20 млн. евро. По-важното е, че за да могат да бъдат усвоени тези средства целево, е необходимо преди това да се свърши още много работа – да бъде създадена нормативната уредба с наредба към мярката, да бъдат разработени селекционните критерии за подбор на проектите, да бъде подбрана комисия от компетентни експерти и специалисти, които да преценяват дали в проектите има иновативност. Всичко това е вече направено в много от останалите страни членки и предстои да бъде свършено и у нас.

Примери за иновации

Сред вдъхновяващите идеи, които са споделени от ЕПИ АГРИ, са такива иновации, свързани с производството на опаковка за съхранение на хранителен продукт, която е изработена от отпадъците на картофи. Това е иновация, защото решава няколко въпроса – какво правим с отпадъка и как съхраняваме продукцията. В Германия например са разработени и одобрени иновации като мениджмънт на хранителната стойност на пасищата, термична почвообработка, онлайн платформа за поливни зеленчуци и др. Примерите за иновации са много и разнообразни, но всички целят едно – постигане на печалба за фермера, неговото стопанство и производство, както и за околната среда. Те решават проблеми, а в българското земеделие има много такива за решаване - например със съхранението на плодовете и зеленчуците, със себестойността на продукцията, с това защо производството им у нас е по-скъпо и внасяме по-евтина и некачествена продукция. Голям проблем е и напояването. Това са все теми на иновативни решения, които биха намерили финансиране чрез оперативни иновативни групи по Мярка 16 "Сътрудничество" на ПРСР 2014 - 2020.

Останалите важни теми в специалното издание Земеделие и Бизнес:

2016 – още една предизвикателна година за зърнопроизводството*

Изглежда, че светът е влязъл в период на стабилизиране цените на основните зърнени и маслодайни култури. Ще намерят ли българските фермери своето място на глобалните пазари?

Трудни дни за млечния бранш

Изкупните цени на суровината се сриват, около 33 000 ферми не отговарят на евроизискванията

Важното е да са здрави

Промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност не срещнаха отпор от страна на животновъдите Износът на агростоки: Между удари и надежди

Цените на продукцията падат в последната година, а запасите преди новата реколта през 2016 г. ще са рекордно високи

Застраховки по принуда

Стопаните сключват полиците главно когато е задължително или друг поема част от разходите Животновъдството като хазартИсторията на една животновъдна биоферма и как оцелява тя въпреки ограниченото търсене на сурово биомляко

Зрънце оптимизъм

Въпреки низходящия тренд в световните цени на зърното годината за българските производители може и да не е толкова лоша, смята Мартин Русев, управител на "Витагрейн"

*Светлана Боянова завършва право в Бургаския свободен университет. Започва кариерата си като главен експерт в Министерството на земеделието и горите през януари 2000 г. От средата на 2003 г. е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация, сегашната КРИБ. От 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България. В първото правителството на ГЕРБ е заместник-министър на земеделието и храните с ресори "Поземлени отношения" и двата европейски фонда за финансиране на земеделието - "Директни плащания" и "Програма за развитие на селските райони". От ноември 2013 г. до момента ръководи Института за агростратегии и иновации.

В новия програмен период 2014 - 2020 г. Европейският съюз (ЕС) ясно заявява един от своите основни приоритети – иновациите. Общата селскостопанска политика на ЕС от своя страна дава инструментите, чрез които иновациите в земеделието и хранително-вкусовата промишленост (ХВП) да бъдат насърчени и подкрепени. Но в каква степен това ще бъде направено и дали страните членки ще се възползват в максимална степен и навреме от предоставените им възможности зависи от всяка държава поотделно. В последните месеци по тази тема се говори все по-смело и в България, въпреки че изготвянето и прилагането на мерките, стимулиращи иновациите, в Програма за развитие на селските райони (ПРСР) закъсняват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    wgu1462893982496534 avatar :-|
    Светла Димитрова

    Да покажем, че българите са много комбинативни и не случайно има българска следа в много важни световни открития като създаваме иновации.https://s4etovodstvo.wordpress.com/blog/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK