Износът на агростоки: Между удари и надежди

Този текст е част от специалното издание на Капитал Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук

"Последната година беше по-слаба и при износа на слънчоглед, и при царевицата." Стилиян Гребеничарски, "Интелиагро"

Динамична. Така в началото на годината директорът на отдел "Икономически анализи, прогнози и оценки" към дирекция "Земеделие" в ЕК Тасос Ханиотис определи на среща с европейски журналисти ситуацията на земеделските пазари. От една страна, в световен мащаб има повишено предлагане на редица селскостопански стоки, а от друга - търсенето запазва сравнително сходни нива. Така европейските фермери са изправени пред ситуация на падащи цени на селскостопанските стоки, като през 2015 г. е постигнато най-ниското им ниво за последните пет години според данни на Световната банка.

Ситуацията при българските производители и търговци не е по-различна от общата - износът на всички основни земеделски култури върви с по-бавен темп през последната стопанска година (започваща през есента след прибирането на реколтата), като продажбите се реализират на по-ниски ценови нива. Традиционно най-големите външнотърговски партньори на България са държавите в ЕС и някои арабски страни, а през последните години продължава и тенденцията за реализация на повече сделки в Азия, основно в сектора на зърнените стоки, който е двигател и на целия земеделски износ (виж карето).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Падащи цени и високи запаси

Според данните на Националния статистически институт през 2015 г. България е реализирала традиционно най-висок износ на пшеница, който е бил за 1.1 млрд. лв., или на сходните нива с предходната година. В топ 3 попадат още слънчогледът и царевицата, при които обаче има много сериозно намаление в стойност. Така например общият износ на слънчоглед през 2015 г. е малко над 641 млн. лв. при над 730 млн. за предходната година и 1.12 млрд. през 2013 г.

При царевицата за последната година има двойно по-малко приходи от износа - общо 325 млн. лв. при съответно 570 млн. и 722.4 млн. лв. за 2014 и 2013 г. Така за пръв път през миналата година тя отстъпва третото място в най-продаваните земеделски стоки на външни пазари, изпреварена от млякото и млечните продукти в чужбина, при които са реализирани приходи от 343.1 млн. лв. според националната статистика. Макар че официалните данни на практика обхващат продажбите на две земеделски реколти (произведените количества през лятото и есента на 2014 и 2015 г.), резултатите все пак показват, че има намаление както в изнесените количества, така и в цените, на които се реализира продукцията.



"Последната година беше по-слаба и при износа на слънчоглед, и при царевицата", коментира анализаторът към "Интелиагро" Стилиян Гребеничарски. По думите му след прибирането на последната реколта през есента доста от производителите са решили да задържат продукцията си в опит да реализират продажби на по-високи цени. Подобни са и наблюденията на търговците при всички основни зърнени и маслодайни култури - пшеница, царевица, слънчоглед и др. Така до края на 2015 г. са реализирани по-малко на брой сделки с продукция от нова реколта, като цените са били и по-ниски с между 10 и 15% по оценка на търговци спрямо предходната година. В началото на 2016 г. в сектора се забелязва известно активизиране - вече има повече реализирана продукция, макар че все още голяма част от нея е при производителите. "Очакванията са да се влезе в нова реколта с много по-високи преходни запаси", смята управителят на търговеца на зърнени стоки "Севан" Артур Акопян, според когото преходният остатък от зърнени и маслодайни стоки ще достигне 1.5 млн. тона при около 800 хил. тона за предходната реколта. Впрочем тази тенденция е валидна и за повечето големи държави износители, като според последната прогноза на Департамента по земеделие на САЩ запасите от пшеница в момента са рекордно високи и могат да покрият около една трета от световното потребление, отбелязва Стилиян Гребеничарски.

Освен при зърнените продукти сериозно намаление на цените през последните години има и при млякото и млечните продукти, които също влизат в топ 5 на най-изнасяните агростоки от България. През 2015 г. износът е бил за 343 млн. лв., като отново най-предпочитаният търговски партньор е Гърция, където са реализирани една трета от приходите.

Много условности

Заради силната зависимост на селското стопанство от времето прогнози в сектора се правят изключително трудно, а ситуацията може да се промени изключително лесно. Така например през 2010 г. природни бедствия и лошо време унищожиха реколтата в редица държави от Черноморския басейн, заради което и само за няколко месеца цената, на която българските зърнопроизводители реализираха продукцията си, се покачи сериозно. Има, разбира се, и обратните примери. Като изключим обаче климатичния фактор, очакванията в сектора са за продължаващ спад на цените и задържането им на по-ниски нива. Основната причина са високите запаси от почти всички земеделски стоки, с които ще се влезе в нова реколта. Ниските цени на горивата също оказват влияние. Така например според Артур Акопян спадът на цената на петрола е довел до намаление на производството на биогорива, което пък от своя страна се отразява на продажбите на зърнени и маслодайни култури. Така например през 2015 г. според официалната статистика продажбите на рапица в чужбина, която се ползва в сектора, са намалели в стойност до 188 млн. лв. при 299 млн. лв. за предходната година.

В търсене на нови пазари Традиционно България изнася основна част от земеделската си продукция в други държави от ЕС и съседна Турция. Така например според официалните данни страната реализира най-големи количества пшеница в Испания, Гърция и Италия, а при слънчогледа и царевицата съответно най-много продажби са направени в Холандия, Германия, Гърция и Турция. Подобна е и картината при млечните продукти, които традиционно се продават най-много в съседна Гърция. Съответно и има някои нишови продукти, които намират пазар в различни държави - така например българското розово масло се продава основно във Франция и Япония, а черешите - в Италия. През последните години обаче се забелязва тенденцията и към засилване на износа за различни арабски държави, с които в миналото е имало по-активна търговия, както и търсене на нови пазари предимно в Азия. Артур Акопян разказва, че реализацията на зърнени култури в ЕС става все по-трудна, най-вече заради засилващата се конкуренция. "В последните години Украйна получи правото да изнася в ЕС продукция без вносно мито", дава пример той, допълвайки, че страната произвежда количества, достатъчни да задоволят почти цялото потребление в Западна Европа. Според Акопян има тенденция на преориентиране към нови пазари, най-вече в Северна Африка и Азия. Официалните данни показват и че има по-висок износ на пшеница към Либия, която е в топ 5 на най-големите търговски партньори на страната при тази култура.

Останалите важни теми в специалното издание Земеделие и Бизнес:

2016 – още една предизвикателна година за зърнопроизводството*
Изглежда, че светът е влязъл в период на стабилизиране цените на основните зърнени и маслодайни култури. Ще намерят ли българските фермери своето място на глобалните пазари?

Трудни дни за млечния бранш
Изкупните цени на суровината се сриват, около 33 000 ферми не отговарят на евроизискванията

Важното е да са здрави
Промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност не срещнаха отпор от страна на животновъдите

Застраховки по принуда
Стопаните сключват полиците главно когато е задължително или друг поема част от разходите

Иновациите в земеделието ще са винаги на мода
Прилагането им може да реши част от проблемите в отрасъла в България

Животновъдството като хазарт
Историята на една животновъдна биоферма и как оцелява тя въпреки ограниченото търсене на сурово биомляко

Зрънце оптимизъм
Въпреки низходящия тренд в световните цени на зърното годината за българските производители може и да не е толкова лоша, смята Мартин Русев, управител на "Витагрейн"