С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 апр 2016, 10:00, 14436 прочитания

Животновъдството като хазарт

Историята на една животновъдна биоферма и как оцелява тя въпреки ограниченото търсене на сурово биомляко

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на Капитал Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук


"Животновъдството е като хазарт. Не че някога ще спечелиш от него, но продължаваш да го правиш. И аз съм сигурен, че няма да намерите човек, който да се занимава с животни и да може да ви обясни защо от икономическа гледна точка. Ако ви каже, че го прави за пари – това е абсурд. То е болест, колкото хазарта", казва Анатоли Георгиев, собственик и управител на биофермата за мляко "Лактан" ЕООД, разположена в Старопланинското село Осоица само на около 40 км от столицата. Стопанството, в което по методите на биологичното земеделие се отглеждат 82 крави и 120 овце, има и 4100 дка земя, засята със зърнени и фуражни биокултури. Животинското царство пък се допълва от коне за езда. Зад здравия вид и спокойствието, което излъчват животните обаче, се крият дългогодишни и почти денонощни грижи и големи инвестиции. Инвестиции, които според Анатоли Георгиев няма да се върнат никога, макар и фирмата да излиза на печалба, защото всичко спечелено се влага обратно в бизнеса. "Реинвестираме до стотинка, дори директните субсидии, които получаваме... абсолютно всичко. А вложенията ни до този момент, като прибавим и средствата, усвоени по Програмата за развитие на селските райони, надхвърлят 4 млн. лв.", казва собственикът. Той признава още, че най-сериозното предизвикателство сега е пазарът на краве биомляко в страната да се развие. Тогава вероятно и бизнесът ще има една идея по-малко хазартен характер, макар все още да остане рисково начинание, както почти всяка дейност в земеделския сектор, в който планирането е изключително трудна задача.
Когато става въпрос за био обаче, рискът е дори двоен. Ето защо и от всички сертифицирани в страната около 5000 биопроизводители животновъдните ферми са едва между 20 и 30, сочат данните на Фондация за биологичнио земеделие "Биоселена".


От преработката към производство, от производство към био

Анатоли Георгиев е в млечния бизнес от над 10 години. По образование той е хранителен технолог, но още от дете заедно с брат си Даниел са около животните. Казва, че отговорността по пашата е била негово основно занимание през летните ваканции, прекарани в селото на дядо им в района на Искърското дефиле. По-късно двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес в София и правят малка мандра, за да осигуряват качествен кашкавал за заведенията.
"В началото направихме едно цехче, но когато излязоха новите изисквания, не успяхме да отговорим на тях и ни затвориха. После наехме мандра в съседното село, която беше голяма и вече отговаряше на тогавашните изисквания, имахме 25 наши крави, но там бяха и кравите на наемодателя, за които не се полагаха добри грижи. Първоначално започнахме да ги храним просто защото ни беше жал, но после си казахме, че така и така ги храним, ще е по-добре да ги вземем под наем. Така кравите станаха около 70", спомня си той. Тъкмо когато мандрата се окрупнява обаче, излизат още по-нови изисквания и за да остане в бизнеса, собственикът трябва да направи големи инвестиции. "Нямахме готовност за това и излязохме от преработката, но си оставихме около 20 крави за отглеждане, за да видим какво ще стане", обяснява Георгиев. Производството на мляко се оказва обаче по-рентабилно занимание и през 2008 г. собственикът започва изграждането на голямата ферма в Осоица. Животните се местят там няколко години по-късно. През 2010 г. стопанството започва прехода към биопроизводство на мляко, а от 2015 г. вече е сертифицирано.

Да отглеждаш биокрава



"Решихме да се занимаваме с биоземеделие, защото нишата беше нова, тогава все още никой не обръщаше внимание на биото, много хора не бяха чували за лимец и спелта. Сега е различно, значи сме били на прав път", казва собственикът. Но докато при посевите биосертифицирането е сравнително лесно, при животновъдството рамката е много по-тясна. Така например не е възможно съвместното отглеждане на стада от един и същ вид по конвенционален и биологичен принцип, всички новозакупени животни трябва да произлизат от биосертифицирани ферми, животновъдите сами трябва да произвеждат биофуражите си или да ги купуват от друга биоферма, не е разрешено профилактичното използване на антибиотици, хормони и др., а когато животното е болно, с предимство е използването на хомеопатия, а ако случаят не позволява, то се отделя от другите и млякото му не се използва. Важно е животните да се гледат така, че да не боледуват, тоест превенцията е мярка, на която се залага всичко. "И тук, както в биорастениевъдството е важно да има добър подбор на сортовете, е важно да има добър подбор на породи. Не всичко може да се отглежда като био. При най-високо продуктивните породи това няма как да стане, защото те са много фини и лесно боледуват", обяснява собственикът на "Лактан". При селекцията той се спира на породата монбелиард и през 2008 г. внася 33 крави от Франция. Сегашното стадо, което е биосертифицирано, се създава за период от около 8 години. "Раждат се много животни, но и много животни от стадото отпадат и се бракуват, докато не останат най-силните. Това е принципът", казва той. Благодарение на собствените посеви с фуражни култури фермата може да задоволи и изискванията животните да получават и най-добрата за тях храна и цикълът е затворен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието

На фона на проблемите в някои държави цените на зърното тръгнаха плавно нагоре, което доведе и до забавяне в търговията

23 ное 2019, 5429 прочитания

Има ли живот след тютюна 1 Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

16 ное 2019, 4345 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Централа за собствена употреба

Някои от мерките на Програмата за развитие на селските райони все още отпускат финансиране за ВЕИ инсталации

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10