Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 18 апр 2016, 10:00, 16200 прочитания

Централа за собствена употреба

Някои от мерките на Програмата за развитие на селските райони все още отпускат финансиране за ВЕИ инсталации

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на Капитал Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук

Основно изискване в новия програмен период е изграждането на инсталациите за възобновяема енергия да не надвишава собствените нужди.
Изграждането на собствена централа за възобновяема енергия може вече и да не е най-доходоносният бизнес, но затова пък продължава да е добра възможност за енергийна независимост и намаляване на сметките за ток. Финансиране за реализацията на подобни проекти се предоставя по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., а според консултанти интересът към тях от страна на земеделските производители все още не липсва.

Възможните мерки
Основните мерки, по които може да се кандидатства за изграждането на инсталация за възобновяема енергия, са 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" и 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти". Такава възможност дават и подмерки 6.4.1 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности" и 6.4.2 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитие на малки стопанства".


Основното изискване в новия програмен период е инсталираната мощност да не надвишава консумацията на обекта, което значи да се ползва само за собствени нужди. Финансовата помощ, която се отпуска по мярката за инвестиции в земеделски стопанства, е 50% от общия размер на вложенията. Тя може да се увеличи с 10%, ако кандидатите са млади земеделски стопани или обединения на производители. За да може да се кандидатства по тези меки, стопанствата трябва да са със стандартен производствен обем не по малко от 8 хил. евро, което на практика изключва малките стопанства. В същото време критериите за оценка дават предимство на младите фермери. Приоритет ще имат и стопанства за производство на тютюн, но за проекти, които не са свързани с тази дейност. Проектите в секторите "плодове и зеленчуци", "животновъдство" и "етеричномаслени и медицински култури" също имат по-голям шанс за финансиране. Максималният размер на финансовата помощ на един проект е до 500 хил. евро, а за интегриран проект, изпълняван от няколко земеделски стопанства - 1.5 млн. евро. През миналата година беше обявен прием на проекти по тази мярка, а през тази година това се очаква да стане през юни-юли.

Малко по-различни са критериите на мярката за инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти, макар че допустими за финансиране са отново стопанства с над 8 хил. евро производствен обем. Тук помощта също е до 50% от инвестицията, но минималната сума, която се отпуска, е 15 хил. евро, а максималната - 3 млн. евро. Очакваният срок за прием на проекти през тази година е октомври-ноември.

Възможност за изграждане на ВЕИ инсталация дават и подмерки 6.4.1 и 6.4.2, но тепърва предстои да бъде направен анализ за тяхната ефективност и евентуален прием на проекти се очаква през 2017 г. Същото важи и за мярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски производители", по която също се очаква да има прием през следващата година. Мярката 6.3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства", която осигурява финансиране от 15 хил. евро, също е вариант, но и по нея отпусканите средства може да се окажат недостатъчни за изпълнението на такъв проект.



В какво може да се инвестира
Земеделските стопанства, които искат да инвестират във ВЕИ инсталация, обикновено се насочват към фотоволтаични панели на вече съществуващи сгради. Варианти са и мобилни системи за напояване, които също се захранват с фотоволтаици. Подобни разработки се предлагат от поне 4 български фирми, разказва Малинка Николова, която е председател на Българска соларна асоциация и консултант по подобни проекти. Захранване чрез фотовлтаици може да се използва и при системи за охрана на стопанствата. В животновъдството може да се инвестира в централи за оползотворяване на биомаса. Причината е, че според европейските директиви биологичният отпадък вече няма да може да се изхвърля свободно в полето, което налага инвестициите в неговото съхранение или преработка.

При осигуряване на 50% от финансирането на проекти за фотоволтаични централи на покрива на сграда инвестицията се изкупува средно за 7 години, обясни Николова. Тя обаче добавя, че това зависи от разходите за самите съоръжение и ако не се налага подмяна на цялата електрическа мрежа. При централите за биомаса по думите й цената е строго индивидуална и зависи от избраната технология. Според Николова винаги когато дадено стопанство има намерение да кандидатства за финансиране за ремонт на сграда, тя препоръчва да се направи и някакъв възобновяем източник, защото това намалява оперативните разходи на стопанството в бъдеще.

Какво спъва ВЕИ проектите
"Има много стопанства, които имат интерес, но доста от тях не успяха да набавят нужните документи за първите приеми", коментира Николова. Причината е, че въпреки че са за собствени нужди, тези инсталации трябва да минат цялата процедура по присъединяване, което може да отнеме от 2 месеца до няколко години.
Основно изискване, преди да се започне такъв проект, е кандидатът да се увери, че притежава правата за строеж върху сградата и земята, след което следва самата процедура по присъединяване в разпределителното дружество и общината. Тя е по-облекчена за по-малките инсталации до 30 киловата, тъй като те се водят шеста категория енергиен обект, ако са над 30 киловата обаче, те преминават в трета категория, която изисква доста повече документация. "Цялата тази бюрокрация отказва в голяма степен стопанските производители от използването на тази възможност", коментира още Николова.

Друг проблем пред малките ВЕИ централи са отношенията с електроразпределителните дружества (ЕРП). Сериозна спънка според консултанта е, че те не допускат връщане на енергия в мрежата. "Никой от земеделците не иска да продава, но това се налага поради особеностите на самата консумация, прекъсване на производствения процес в случай на авария на някоя от машините или в почивните дни", коментира тя. Въпреки това има случаи захранването на обекта да се изключва, защото централата е върнала енергия в мрежата, което означава, че не е успяла да я употреби за собствени нужди. Друг вариант е даденото ЕРП да предложи тази енергия да се закупува по цена за балансираща енергия от 4 лв. за мегаватчас. По думите й има дори случаи, в които върната енергия се отчита като използвана и производителите след това трябва да я платят.

Мудността на разглеждането на проектите също е проблем. Така например проектите, приети още миналата година по мерки 4.1 и 4.2, все още не са разгледани, а по една от тях тепърва предстои първият етап по разглеждане, в който проектите трябва се оценят по точки.

Според консултанти непрекъснатите промени от един до друг прием и неспазването на сроковете създават несигурност у потенциалните кандидати дали изобщо ще се класират.
Непредвидимостта по отношение на сроковете за прием, точкуването и изискванията към кандидатите обаче са един от основните недостатъци за кандидатстване не само за изграждането на ВЕИ проекти, а изобщо по земеделските програми.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието

На фона на проблемите в някои държави цените на зърното тръгнаха плавно нагоре, което доведе и до забавяне в търговията

23 ное 2019, 5780 прочитания

Има ли живот след тютюна 1 Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

16 ное 2019, 4624 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Застраховки по принуда

Стопаните сключват полиците главно когато е задължително или друг поема част от разходите

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10