С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 сеп 2016, 13:10, 6586 прочитания

Васил Грудев: Интересът надхвърля многократно обявения бюджет по програмата за селските райони

Заместник-министърът на земеделието и храните пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Визитка

Васил Грудев е възпитаник на Френската езикова гимназия в Пловдив и магистър от Юридическия факултет в университета "Franche-Comté" в Безансон, Франция. Специализирал е "Европейско сътрудничество" в Wageningen Business School, Холандия. От април 2006 до ноември 2013 г. заема различни позиции в държавен фонд "Земеделие" - експерт и главен експерт в отдел "Директни плащания на площ", началник на отдел "Технически инспекторат", заместник-изпълнителен директор, изпълнителен директор. От 6 август 2014 г. до 6 ноември 2014 г. е служебен министър на земеделието и храните.
Какви са изводите от приключилите досега приеми по отворените мерки от ПРСР 2014 - 2020 г.?
- Най-отчетливата тенденция досега е, че интересът надхвърля многократно обявения за съответния прием бюджет за финансиране. През изминалия програмен период – 2007 - 2013 г. - почти никога не сме се намирали в хипотезата на ограничен бюджет. Тя се появи едва при последните приеми от прилагането на старата програма, а дотогава по-скоро имахме липса на интерес. Всяка година се борехме дали ще спасим или не едни пари, дали ще ги загубим, дали ще бъдат отчислени, дали ще ги усвоим или не. И това се дължеше по-скоро на липсата на интерес към програмата. В момента се намираме в диаметрално противоположна посока. Като цяло свръхинтересът надхвърля в пъти възможностите, които имаме като финанси. Това се наблюдава по всички отворени досега мерки.

Как си обяснявате този интерес?
- Първо – с възможностите за инвестиции. Земеделието е добър бизнес. Всяка възможност да се получи допълнително подпомагане е ниша, в която всеки инвеститор, търсещ поле за изява, може да намери своето поприще. От друга страна, в ПРСР е медът на европейското финансиране. За съжаление имаме много сериозен спекулативен интерес от страна на някои бенефициери. Отчитаме сериозна тенденция за правене на проекти заради самите проекти, а не заради бизнес логиката. В средносрочен и дългосрочен план това винаги е неправилно решение. Имаме бенефициери, които са предоставили проекти само с желанието да усвоят едни пари, грубо казано. Да, но не става така. Затова направихме промени в изискванията, които ще приложим при новия прием, които ограничават нездравите апетити и осигуряват по-голям контрол над изпълнението на инвестицията. Промените са свързани с намаляване на таваните за максималната стойност на проекта, поставяне на изискване за започване на инвестицията в определен срок и налагане на наказателна лихва, ако това не бъде изпълнено. Въведохме и два времеви лимита, в които ще извършим задължителна проверка за началото на инвестицията.


Какви други отчетливи резултати показва досегашният прием на проекти?
- Както знаете, в цялата програма ние разписахме т.нар. чувствителни приоритетни сектори, в които искаме да насочим финансирането: плодове и зеленчуци, животновъдство, етерично-маслени култури, в съответните възможности за натрупване с биологично производство. Изводите са, че за изминалата година всички проекти, които са получили финансиране, са от един от тези чувствителни сектори. Половината от договорите са в сектор плодове и зеленчуци, половината – в сектор животновъдство. Това означава, че разписаните на хартия приоритети се превръщат в приоритети и на практика.

Какво от индикативната програма за прием на проекти през 2016 г. няма да бъде изпълнено?
- Бяхме предвидили в рамките на месец декември да има втори прием по подмярка 4.2 – за инвестиции и преработка на земеделски продукти. Колегите от фонд "Земеделие" обаче все още не са приключили с проектите по първия прием от тази мярка. Идеята на Министерството на земеделието и храните е преди втория прием да направим анализ така, както направихме при подмярка 4.1, за да видим дали някъде не сме допуснали грешки в приоритетите, евентуално да коригираме и променим критериите за оценка. Затова вторият прием по подмярка 4.2 ще се отложи за началото на следващата година. За 2016 г. бяхме индикирали и прием по мярка 1 "Трансфер на знания и действия за осведомяване", но тя е доста малка като мащаб. Предпочитаме административният капацитет на колегите от фонд "Земеделие" да бъде насочен към основните инвестиционни мерки, които ще генерират ресурс, усвояемост и инвестиции в сектора. Не може да отворим всичко, навсякъде и по всяко време, но фактът, че имаме обявен прием по 13 мерки за малко повече от една година плюс предстоящ прием по още две мерки до края на 2016 г., показва, че изпълнихме една голяма част от възможностите за кандидатстване.

Какво предвиждате като график за прием през 2017 г.?
- В момента сме в етап на планиране. До 1 октомври ще публикуваме възможния индикативен график за отваряне на прием през 2017 г. Ще проучим мненията на бранша и неправителствения сектор и ще направим промени, ако се налага. В началото на ноември ще влезе в сила индикативният план за следващата година.



Коя от мерките се очаква с най-голямо нетърпение?
- С най-голямо нетърпение се очаква вторият прием по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", така че не случайно и нашите амбиции са насочени към отварянето й отново през тази година. Не искаме да хабим ресурс в други не толкова атрактивни мерки.

С голямо нетърпение се очаква и подмярка 6.4 "Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности", но тя не започна тази година.
- Да, това е мярката за малки и средни фирми, но истината е, че не стартираме с нея през настоящата година, защото анализът от прилагането й през миналия програмен период показа няколко много сериозни дефекта. Финансираните проекти по тази мярка бяха почти изцяло свързани с изграждането на къщи за гости и на малки фотоволтаични централи в селските райони. При анализа след приключването на програмата обаче остават някои въпросителни за ефекта от този тип инвестиции. Затова през настоящия програмен период няма да допуснем кандидатстване за къщи за гости, както и за ВЕИ. По-скоро ще насочим средствата към дребното предприемачество и занаятчийство, свързано с генерирането на работни места.

Кога ще могат да се подават документи по електронен път?
- Документите за всички площни мерки и сега се подават единствено и само по електронен път. Миналата година започнахме пилотно електронно подаване по мярката "Млад фермер". Правим го поетапно и за други мерки. Да, назад сме с електронното подаване на документи, но работим в тази посока. Информационната система на фонд "Земеделие" е доста по-сложна, тромава и този тип разработки се нуждаят от по-сериозно инвестиране като технологии и пари. Но вървим в тази посока.

Според консултанти един от проблемите е неспазването на сроковете за оценка на проектите.
- Така е. И причина за това е огромният брой подадени заявления. Как могат да бъдат оценени за отрицателно време над 2600 заявления по подмярка 4.1 например? Хората, които извършват първоначални проверки на заявленията, са 100 души за цялата страна. Но не си представяйте, че е възможно или разумно да раздуваме администрацията, тъй като през следващата година няма да има такъв наплив. А и експерти, способни да боравят с материята, не могат да бъдат обучени в рамките на 6 месеца.

Имате ли страхове по отношение на изпълнението на програмата?
- Да, имам. Страховете ми са продиктувани от наблюденията ни за опити за спекулация, за правене на проекти заради самите проекти, за надценяване на възможностите да бъдат изпълнени поетите от бенефициерите ангажименти. Най-често надценяването е в резултат на дейността на консултантите по различните мерки. Много често те се мъчат изкуствено да завишават стойностите на проекти, които нямат икономическа възможност за реализация, не са устойчиви и рано или късно няма да се случат. По първата инвестиционна мярка, която отворихме, направихме анкета със земеделските производители, които се намират под чертата в списъка за одобрение. Оказа се, че около 20% от тях независимо от липсата на финансиране са започнали своите проекти, т.е. тези проекти ще се случат със или без финансирането по програмата. Най-важната оценка за това дали един проект е жизнен е дали той би се случил независимо от европейското финансиране. Именно тук трябва да дойдем ние и да подпомогнем тези живи проекти.

Как ще ги идентифицирате?
- С всички изменения, които направихме – даваме предимство на съществуващи земеделски производители, за реално биопроизводство, за инвестиции, свързани със строително-монтажни работи. Освен това намалихме интензитета на помощта и тавана за финансиране на един проект. Когато таванът е нисък, по-голямата част от спекулативните проекти няма да имат интерес. Предпочитаме да има по-малко пари, но за повече жизнени проекти, отколкото едно по-скъпо финансиране на по-малко на брой проекти. Идеята е да подпомогнем съществуващия реален бизнес.

Какво съветвате бенефициерите по програмата?
- Да залагат на пазарно ориентирани инвестиции. Да не гледат на възможностите за получаване на европейско финансиране като на панацея за повишаване на конкурентоспособността и за изграждане на стабилен бизнес. Ако бизнесът не е стабилен без европейското финансиране, много трудно може с тази надбавка да се превърне в достатъчно устойчив.

Интервюто взе Мара Георгиева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има ли живот след тютюна 1 Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

16 ное 2019, 2560 прочитания

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9% Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

9 окт 2019, 2098 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Еднодневните договори: ремонтът задължителен

За една година са заявени 223 хил. краткосрочни контракта, а ползата за бюджета е над 1 млн. лв.

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10