Има ли печеливша стратегия за зърнопроизводителите*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли печеливша стратегия за зърнопроизводителите*

Shutterstock

Има ли печеливша стратегия за зърнопроизводителите*

Фермерите могат да се справят с ценовите предизвикателства въпреки спадащите цени

9839 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Николай Вълканов е управител на "ИнтелиАгро" – организация, подкрепяща развитието на устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство.
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
14% е нараснала реколтата от пшеница в България и е достигнала 5.26 млн. тона през тази година.
Автор: kапитал

Поредна изобилна реколта и ниски цени. Така накратко може да се опише пазарната 2016-17 г. за основните зърнени и маслодайни култури. Хамбарите ще са по-пълни от всякога, потребителите – доволни, а фермерите ще трябва да отложат надеждите си за по-добри продажни цени за края на годината.

Благоприятните условия в глобален план и успокояването на цените на нива, близки до дългосрочните средни, вече са очевиден факт за всички участници на пазара. С тях особено трудно свикват земеделските производители, но в крайна сметка трябва да се примирят с новите реалности. Цените няма да растат според желанията им, дори ако местните условия не са толкова благоприятни, както се случи в България през кампания 2015 и както се очертава и през настоящата с летните суши и по-слабата реколта от пролетници.

Това обаче не е причина за униние, а стимул да се търси по-добра норма на печалба от единица площ. Тя може да се реализира в много посоки. Но преди да се спрем на тях, нека хвърлим поглед към света и пазарните реалности.

Глобалната картина

Пазарната 2016-17 г. се очертава като поредната рекордна за световната реколта от пшеница. Произведените количества се изчисляват на 743 млн. метрични тона, по последни оценки на USDA (Министерството на земеделието на САЩ) с 1.2% повече спрямо предходната пазарна година). Въпреки че търсенето нараства дори по-бързо (заради нарасналата употреба за фураж), преходните запаси от културата се очаква да останат на исторически връх. По-добра реколта се очаква в почти всички основни производствени райони на света – Русия, Украйна, Австралия, Канада, и това напълно компенсира понижените добиви в ЕС заради неблагоприятните климатични условия през пролетта на 2016 г.

Глобалната реколта от царевица през настоящата кампания се оценява на 1028 млн. метрични тона според USDA. Количеството надхвърля със 7% произведеното през изминалата пазарна година и макар потреблението да расте, преходните запаси се очаква да нараснат за шеста поредна година, достигайки равнището от 221 млн. тона (с близо две трети над кризисните 2011-2013 г.).

Историческото изобилие, което се очертава пред двете основни зърнени култури, както и липсата на изгледи за поскъпване на петрола, ще удължат натиска върху цените им в глобален план.

Световното производство на маслодайни култури се изчислява на 543.5 млн. метрични тона – с близо 3% над миналогодишното. От тях 330 млн. тона се падат на соята. По-слабата реколта от рапица в ЕС се компенсира от повишеното производство в Канада, където благоприятното време през юли допринесе много за увеличаване на добивите. По-добра реколта от слънчоглед се очаква в Русия и Украйна, където статистиката отчита (особено в Украйна) огромен ръст в засетите площи.

В резултат на добрата година преходните запаси от основните култури са на 30-годишен връх и това създава много добър буфер за цените дори при сериозни климатични аномалии, които евентуално биха могли да увредят добивите в глобален мащаб.

Ситуацията в България

Реколтата от пшеница у нас вече е прибрана на 100%, като произведеното зърно е с 14% повече от миналата година, или 5.26 млн. тона. Ожънати са и останалите есенни култури, от които си струва да се спомене маслодайната рапица. При нея отчитаме 14% ръст на средните добиви от декар и 20% по-голямо производство.

Засетите площи с основните пролетни култури – царевица и слънчоглед, са без изменение от миналата година, съответно 419 и 750 хил. хектара. Очертаващото се сухо лято вещае повторение на кампания 2015, когато добивите страдаха от липсата на валежи. Това, както и през миналата година, не означава, че цените ще са по-високи от миналата година. Както вече стана ясно, световната реколта от маслодайни семена и от слънчоглед в частност се очертава да е достатъчно добра.

Възможности

Вариантите да увеличим печалбата в ситуация на ниски цени са няколко.

Първият е качеството. Дори при пшеницата, която макар и масова, става по-безинтересна на производителите в последно време, зърното с особено добри хлебопекарски качества се цени високо. Такова зърно у нас се произвежда сравнително малко. За 2015 г. може да се каже, че то не заема и 20% дял в общото производство. Пшеницата с протеин над 13% е била едва 11% от цялата реколта.

Отглеждането на хлебна пшеница с отлични качества изисква с 10-15% по-големи разходи, но гарантира печалба с между 20-25% по-висока и от най-високодобивните хибриди. Този пазар обаче не е за всеки. Реализацията става навън, често чрез директна договорка със западни мелници.

Високото качество се цени особено и при маслодайните семена. Партиди с показатели над минимално приетите 44% масленост и до 2% чужди примеси се премират и у нас, и навън, като бонусът се показва за всеки процент масленост над минимума. За изминалата кампания 2015 г. слънчогледът с масленост над 45% е бил 22% от всичкия.

Вторият фактор са по-високите добиви. Развитието при селекцията на царевицата е показало, че, образно казано, няма горна граница за добивите от културата. Това я прави любима за много производители, въвели модерните технологии за отглеждането й. Разбира се, при липсата на поливни условия използването на по-интензивни методи е рисково, но не е изключено да се постигнат добиви от около 1 тон на декар (при средни 650 кг).

Новите хибридни сортове при пшеницата позволяват постигането на средни добиви от около 800 кг/дка (макар и при доста посредствено качество) при средни за страната 470 кг. Това осигурява на производителите печалба с близо 40% от декар над тази от традиционните български сортове.

Печалбата идва и от подходящото ротиране на културите.

Като най-доходоносна през последните 2-3 години се показа рапицата. При добър подбор на семена и правилно отглеждане културата спокойно може да даде добиви от 400 кг/дка, което я превърна в истинска страст за по-напредничавите фермери.

Друг важен момент в търсенето на по-добра възвращаемост е пазарната стратегия. Твърде много производители безогледно задържат стоката си с месеци просто защото цената не им харесва. Това може да донесе временна печалба, но е свързано и с редица рискове – повишени разходи, загуба на качество, загуба на доверие от търговските партньори, "изтърване" на подходящия за продажба момент.

По-правилната стратегия е на пазара да се пускат равномерни количества стока (които да са съобразени и с финансовите нужди на стопанството, разбира се) така, че да се постигне малко по-висока средна цена за реколтата като цяло.

Друга възможност, която често се подценява, е продажбата "на зелено". Тя е особено добър вариант за по-малки производители (с по 1000 - 5000 дка), които нямат условия за съхранение. През настоящата и изминалата пазарни години продалите "на зелено" хлебна пшеница реализираха средно с 12% по-висока печалба на тон спрямо продалите в разгара на кампанията.

Настоящата пазарна ситуация има и друго преимущество – тя може да отсее непълноценните играчи, създавайки по-добри условия за бизнес на фермите, инвестирали в своята устойчивост и конкурентоспособност. Готови рецепти за успех няма. Важното е всяка ситуация да се използва като стимул за производителите да мислят как да бъдат по-успешни и стабилни във времето.

* Материалът не е препоръка за вземане на търговски решения.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Николай Вълканов е управител на "ИнтелиАгро" – организация, подкрепяща развитието на устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство.
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK