Иновациите и бъдещето на българското земеделие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иновациите и бъдещето на българското земеделие

Едно от основните препятствия пред повишаването на производителността в българското земеделие е недостигът на поливна вода, особено в критични за културите периоди

Иновациите и бъдещето на българското земеделие

Най-голям потенциал за прилагането им има в подобряването на почвата и увеличаването на поливните площи

8655 прочитания

Едно от основните препятствия пред повишаването на производителността в българското земеделие е недостигът на поливна вода, особено в критични за културите периоди

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
До края на програмния период около 20 млн. лв. ще бъдат заделени за подкрепа на внедряването на иновативни продукти, технологии или процеси в стопанствата.

Напоследък е модерно да се говори за иновации. Конкретно в областта на земеделието дори се предвижда отварянето на специална програма за подкрепата им – част от мярка 16 "Сътрудничество" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). И макар конкретните срокове за подаване на проекти да са все още в процес на уточняване, бюджетът и основното изискване вече са ясни – до края на програмния период около 20 млн. лв. ще бъдат заделени за подкрепа на внедряването на иновативни продукти, технологии или процеси в рамките на стопанствата или на предприятията в резултат от сътрудничество между няколко субекта.

Кои и какви иновативни решения биха били от най-голяма полза за земеделските производители?

За да дадем отговор на тези въпроси, трябва да уточним кое от множеството разнообразни определения за "иновации" ще имаме предвид. Тук ще припомня, че изобретението – създаването на нови идеи и инструментариум или използването по нов начин на съществуващи такива – често се бърка с иновация. В този смисъл трябва да поясним, че изобретението се превръща в иновация едва когато някой успее да експлоатира успешно новите идеи, т.е. ги наложи на пазара.

В кои направления иновациите имат най-голям потенциал да донесат ползи на земеделските производители?

Едно от основните препятствия пред повишаването на производителността в българското земеделие е недостигът на поливна вода, особено в критични за културите периоди. Към настоящия момент годните за напояване поливни площи в България са около 5.4 млн. дка. От тях обаче се напояват едва между 4 и 8%. Една от причините за това е, че наличните и все още съществуващи напоителни системи са в лошо експлоатационно състояние. Нещо повече – замисълът на изградените напоителни системи у нас е подчинен на концепцията за централизирано водоподаване, в условията на планово водоползване за големи по мащабите си поливни участъци. Използваната при тях технология за водоподаване (предимно чрез безнапорна канална мрежа) е остаряла, което от своя страна води до големи загуби на вода. В това отношение са похвални намеренията на Министерството на земеделието и храните за отваряне на мярка 4.1 от ПРСР с възможност за подкрепа на инвестиции в напоителните системи, но там следва да се обърне особено внимание на подкрепата на иновативни решения в напояването. Примери за разнообразни решения могат да се намерят в редица страни – от САЩ и Израел до Саудитска Арабия и Австралия, и включват както редица новости при улавянето и транспортирането, така и за разпределението на водата и предотвратяването на неефективното й разходване.

Тук имам предвид използването на неконвенционални източници на вода (морска, индустриално замърсена и др.), използването на оптимизирани системи за разпределение (капково напояване, микродъждуване и др.) и възможностите за съхранение на поливната вода (мулчиращи покрития, водозадържащи гелове и др.). Именно намирането на нови начини за използването на тези разработки, така че да могат ефективно да се приложат в условията на българското земеделие, може да стане едно основно направление за иновации.

Второ важно направление за развитие на иновации в областта на земеделието следва да бъде управлението на другия основен ресурс в производството – почвата. И по-конкретно поддържането и подобряването на нейното състояние, така че да продължи да осигурява производството на повече и по-качествени селскостопански продукти. В това отношение иновативните решения биха могли да се насочат към запазването и поддържането на състоянието й чрез т. нар. консервационни техники за обработка. Като пример ще посоча производството на соя в САЩ, където ползването на такъв тип технологии е довело до понижаването на почвената ерозия от 1980 г. досега с 66%. За съжаление директното приложение на подобни решения в нашата страна е много трудно (или дори невъзможно) по редица причини, но именно тези трудности предпоставят развитието на иновативни подходи за постигането на аналогични ефекти чрез неконвенционални решения.

Поддържането и подобряването на почвената структура предполага внедряването на подобрен инструментариум за механична обработка както на повърхностния, така и на по-долните почвени слоеве. Сходни ефекти могат да се постигнат и чрез редица мелиоративни мероприятия, като например дрениране на преовлажнените участъци или варуване/гипсуване за подобряване едновременно на структурата на почвата и достъпността на хранителните елементи. Същевременно за районите със силно засушаване са достъпни за използване свръхводоакумулиращи гелове, които позволяват влажността (а оттам и множество физико-химични свойства) на почвата да се поддържа в оптимално състояние именно в зоната на корените на растенията.

Прецизно земеделие

С повишаване интензивността на земеделието става все по-важно детайлното характеризиране на земеделските площи с цел диференцираното приложение на торове и препарати. Използването на този подход е известно като "прецизно земеделие" и изисква едновременно наличието на адекватна технология за събирането на обективна изходна информация, компютризирани системи за обработката на големи масиви от данни и способност за взимането и приложението на решения в реално или близко до реалното време. В това отношение в страната вече са в ход опити за акумулирането на информация от сателитни снимки, дронове и наземни сензорни системи и използването й при вземането на решения за управлението на стопанствата. Технологията обаче все още се нуждае от преодоляването на редица тесни моменти, преди да може да бъде широко използвана. Въпреки това нейният потенциал е разпознат на ниво ЕС, което доведе и до организирането и провеждането именно в нашата страна на специализиран форум в рамките на "Европейско партньорство за иновации" (EIP-AGRI). В семинара на тема "Революция на данните: новите бизнес модели в агро-хранителния сектор", проведен през юни в София, взеха участие представители на 24 държави - членки на ЕС.

Всички разгледани дотук (а и незасегнатите в настоящия материал) аспекти предлагат потенциал за развитието на иновативни подходи и решения. Примери за възможностите на хората с нетрадиционно мислене в нашата страна да предлагат и прилагат подобни неконвенционални подходи също не липсват. Не трябва обаче да се забравя, че иновационните разработки са несигурни по природа – дали една нова идея ще успее да се превърне в иновация (т.е. ще намери пазарна реализация) зависи от редица фактори, комплексното въздействие на които е на практика невъзможно да се оцени предварително. Ето защо за създаването и поддържането на подходяща среда за развитието на иновации от особена важност ще бъде разбирането на всички участници в процеса – държавни институции, инвеститори и изпълнители – за риска част от иновативните проекти да се окажат неуспешни.

Божин Божинов завършва специалност Агрономство (полевъдство) във Висшия селскостопански институт (сега Аграрен университет-Пловдив) през 1990 г. Започва работа като научен сътрудник в Институт по памука, Чирпан през 1990 г. и се връща като асистент в Аграрния университет-Пловдив през 1995 г. Специализира многократно в чужбина като стипендиант на Университета Льовен, Белгия, на програмата Science for Peace на НАТО, на програмата Marie-Curie на ЕС и на програмата Bulgarian Young Leaders на фондация "Америка за България". От 2005 г. е доцент по генетика, а от 2008 до 2016 г. е два мандата декан на Факултета по агрономство на Аграрния университе. Съучредител и член на УС на Институт за агростратегии и иновации, член на множество международни научни и обществени организации в областта на съвременните биотехнологии, правната уредба на научните изследвания и иновациите в ЕС. Автор на над 80 научни и научно-популярни публикации. Женен, с две деца.
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
До края на програмния период около 20 млн. лв. ще бъдат заделени за подкрепа на внедряването на иновативни продукти, технологии или процеси в стопанствата.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK