Биопроизводството - възходът продължава

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Секторът в числа 7200 сертифицирани производители през 2016 г. 118.6 хил. ха са сертифицирани за биологично производство, което е 2.3% от използваната земеделска площ в страната.

Биоземеделието в България е в постоянен подем през последните години. Органичната продукция и заетите нарастват отчетливо. Същото важи за обработваемите по биологичен начин площи, както и за броя на земеделските производители, преработватели и търговци на биопродукти. Секторът получава еврофинансиране от Програмата за селските райони, а наблюденията на производителите показват, че нараства търсенето на биопродукция в страната. Развитието на сектора съответства на световната тенденция, но за съжаление няма официални данни за размера на пазара в България. Неофициално се смята, че годишните продажби на биопродукти са в размер около 16 млн. лв.

Възходящ тренд

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сертифицираните производители нарастват няколко десетки пъти за последните 10 години. През 2016 г. те достигат 7200, посочва Албена Симеонова, председател на Българска асоциация "Биопродукти". Официалните данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) показват, че година по-рано броят им е бил 6173, а през 2010 г. - едва 820. За периода 2006 - 2015 г. броят им се е увеличил около 28 пъти.

Подобно увеличение има и при площите, сертифицирани за биологично производство. През 2015 г. те са били 118.6 хил. ха, което представлява 2.4% от използвана земеделска площ в страната (срещу 1.5% през 2014 г.). В сравнение с 2006 г. нарастването е повече от 20 пъти. Най-много се сертифицират ливади и пасища. При биорастениевъдството най-голям ръст има при трайните насаждения (орехи, лешници, бадеми, кестени), следвани от зърнено-житните и техническите култури (етерични масла, медицински растения и подправки). Най-малък ръст е отчетен при пресните биоплодове и зеленчуци (пъпеши, ягоди, култивирани гъби и др.), посочват от МЗХ.

България е на първо място в света по износ на биосертифицирана маслодайна роза и лавандула. Поради повишения интерес към производството на биовино през последните няколко години има увеличаване на площите с винени сортове грозде, отглеждано по биологичен начин. При биоживотновъдството най-голям ръст (24%) е отчетен при пчеларството - от 46 хил. през 2010 г. пчелните семейства се увеличават до 178 хил. през 2015 г., показва информацията от министерството.



"Ние сме едни от шампионите на Европа - по процент на нарастване на сертифицираните площи, оператори, брой животни. Първи сме по производство на розово и лавандулово биомасло в Европа, вероятно сме на трето място по брой сертифицирани пчелни семейства, вероятно сме на трето място по сертифицирани площи за събиране на диворастящи билки, плодове и гъби", обобщава д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена". По думите му зад добрите новини от статистиката се крият добри производители и преработватели, както и нови български биохрани.

В някои категории продукти вече има сериозна конкуренция между производителите (млечни, зеленчуци, консерви, брашно). Налице са и новорегистрирани компании, които работят за износ. "Производството на фирма "Смарт органик" и нейните сурови биодесерти е един от най-добрите примери за успешен биобизнес", припомня Стоилко Апостолов. И посочва, че за жалост страната ни продължава да изнася основно суровини (пчелен мед на едро, замразени плодове и зеленчуци, етерични масла, зърно, сушени билки). Албена Симеонова обаче отчита нова тенденция. "Доскоро 95% от производството на биопродукти в страната бяха предназначени за износ, сега този процент намалява до 80, което означава, че търсенето на сертифицирани храни на вътрешния пазар нараства, както и че тук остава повече принадена стойност", обобщава Симеонова.

Финансирането

"Добрите новини за бранша са свързани с работещата система за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони. След седем години усилия на браншовата асоциация, както и на други неправителствени организации секторът най-накрая получи финансиране и за биоживотновъдство", посочва Стоилко Апостолов.

Производството и преработката на биопродукти бяха определени за приоритет в новия програмен период и затова секторът носи предимство при оценката на проекти по инвестиционните мерки, както и по мярка "Млад фермер" от Програмата за развитие на селските райони.

"Биопроизводителите очакват да получат субсидиите си за 2016 г. по три мерки – "Агроекология и климат", "Биологично земеделие" и "Плащания по "Натура 2000" и Рамковата директива за водите", уточни Албена Симеонова.

Плащанията по мярка 11 се забавят, но това си има предистория. През есента на 2015 г. след проверка Европейската комисия установи, че някои сертифициращи организации са издали сертификат на пчелини, които не отговарят на изискванията за биопроизводство. По правило сертификацията и контролът върху производството на органични храни се извършват от специално акредитирани български и чуждестранни частни компании. Земеделското министерство одобрява всеки от тези контролни органи и на свой ред извършва последващ надзор върху дейността им, за да гарантира, че правилата за биопроизводство се прилагат и спазват еднакво от всички. Добре известно е, че ролята на сертифициращите организации е ключова и за доверието на потребителите, и за изплащането на земеделските субсидии за биопроизводство.

Пробивът в системата обаче доведе до много тежък доклад и временно спиране на плащанията по мярка 11. "През цялата 2016 г. земеделското министерство предприемаше коригиращи действия - промяна в законодателството и въвеждане на по-строги санкции за контролиращите лица и за операторите, допълнителни проверки от техническия инспекторат на фонд "Земеделие" във фермите", изброява Стоилко Апостолов. Той смята, че усилията за по-строг надзор над контролиращите лица трябва да продължат. "Трябва да се отвори отново системата, да има прозрачност при вземането на решенията, да се организират поне по две срещи годишно със заинтересованите страни. Регистърът на операторите в системата на контрол, поддържан от МЗХ, продължава да бъде полупубличен, липсва информация за нарушители с отнет сертификат", коментира Апостолов.

"В края на декември с помощта на нашата асоциация и на Международната асоциация за биоземеделие ограниченията за плащане, наложени от ЕК, паднаха", обобщава Албена Симеонова. Така пречките пред изплащането на субсидиите по мярка 11 отпадат.

"Лошата новина е, че бюджетът на мярка 11 вече е изчерпан и по нея няма да се приемат проекти. Това беше съобщено публично на среща със земеделски производители. Налага се да се вземат важни решения за сектора", обобщава д-р Стоилко Апостолов. Албена Симеонова казва, че не очаква сериозен ръст при биопроизводството през 2017 г. точно защото субсидиите свършват, а "мнозина влизат в този бизнес единствено заради тях".

Пазарът

Глобалният пазар на биохрани и напитки през 2014 г. се оценява на 80 млрд. долара, от които близо 40 млрд. се реализират в Северна Америка, а 35 млрд. - в Европа. България изостава по отношение на маркетинга на органични продукти, като последното изследване за потребителските нагласи е проведено през 2009 г. Липсва постоянно наблюдение на пазара на биопродукти, официалната статистика също не отчита този сегмент.

Излизането на био- и натуралните продукти от профилираните магазини и засилващият се интерес на търговските вериги към тях е една от трайните тенденции в последните години. Фермерските пазари са друг канал за продажба, разширява се и онлайн предлагането. По неофициална информация годишните продажби на биопродукти в страната се оценяват на около 16 млн. лв., като преобладаващата част от продуктите са вносни. Пак според неофициална информация търсенето на биопродукти расте с около 20% годишно. Обичайно органичните продукти са с около 30% по-скъпи от техните конвенционални еквиваленти.