Макар и през последните седмици да няма ново разпространение на заболяването, икономическите загуби за сектора ще продължат. Освен пропуснатите ползи за фирмите, чиито птици бяха унищожени и предстои да получат обезщетение, покриващо само част от разходите им, предстои и карантинен период, в който фермите на практика не могат да функционират.

На този етап не е и ясно и дали други държави ще последват Русия в забраната на износ на птичи продукти от засегнатите европейски страни.

Двете лица на кризата

Когато в края на 2015 г. за пръв път беше открито огнище на птичи грип във Франция - най-големият производител в птицевъдния сектор в Европа, проблемите на международните пазари не закъсняха. Цената на патешкото и гъшето месо и на деликатеса фоа гра (втлъстен гъши или патешки дроб) нарасна, а това даде шанс и на българските производители, които са в топ 3 на световните износители, да реализират повече продукция. Така още през първото деветмесечие на годината износът в сектора достигна над 100 млн. лв. според данните на Националния статистически институт, което е съпоставимо с данните за цялата 2015 г.

Първите случаи на регистриран птичи грип в България в края на 2016 г. обаче бяха точно във ферми за патици, като най-засегнат е регионът на Пловдив. Към средата на януари вече засегнатите птици бяха около 430 хил., а огнищата на заболяването достигнаха 63 в 9 области на страната. По данни на съюза на птицевъдите кризата с болестта е обхвана около 10% от отглежданите патици в България. При кокошките са засегнати около 70 хил., но това е сравнително малък процент на фона на общо отглежданите около 5 млн. годишно. Засега това, което е ясно, е, че фермерите с унищожени птици ще получат обезщетение. За целта трябва да кандидатстват пред специални комисии, като ще бъдат покривани част от разходите за отглеждането им. Очакванията са, че справянето с болестта ще струва между 5 и 6 млн. лв., като тази сума включва както мерките, които взима агенцията по храните за неразпространение на птичия грип, така и обезщетенията за засегнатите стопани.

Трудното изплуване

Всъщност освен унищожаването на птиците в засегнатите ферми кризата с птичия грип в България ще има по-дългосрочни последствия и загуби за бизнеса. Така например председателят на съюза на птицевъдите Димитър Белоречков разказва, че компенсациите, които се полагат на засегнатите производители за унищожаването на птиците им, покриват част от разходите по отглеждането им като фураж, осветление, отопление на фермите, труд без ДДС, но не и пропуснатите ползи от това, че унищожените патици няма да стигнат до фаза "огушване" и продажба на черния им дроб.

Отделно от това залагането на следващото поколение птици не може да бъде извършено веднага - трябва да премине карантинен период, в който помещенията във фермите се дезинфекцират, а през тези месеци собствениците на стопанствата нямат доход. Притесненията са големи, защото залагането на следващото поколение най-вероятно ще съвпадне с пролетната миграция на птиците, а тогава рискът от пламването на нови огнища с болестта се увеличава.

Друг риск е да се увеличи списъкът с държави, които забраняват вноса на продукти от засегнатите от птичи грип европейски държави. Такава стъпка вече предприе Русия, но на този етап не се очаква пряко отражение върху дейността на българските дружества. Причината е, че и в момента вносът в страната не е възможен заради санкциите и контрасанкциите от ЕС към Русия и обратно.