Да издоиш максимума
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да издоиш максимума

Shutterstock

Да издоиш максимума

Българските фермери стават жертви на ниски изкупни цени, защото не оптимизират разходите си

3246 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
3

пъти могат да се свият разходите за рента, ако прибирането на грубите фуражи се направи няколко пъти в година и се консервира с инокулант.

В последните години българският пазар беше наводнен с внос на мляко и млечни продукти от други страни на Европейския съюз на значително по-ниска цена. Това стана възможно най-вече заради два основни фактора. Първо - отпадането на млечните квоти и въвеждането на санкциите на Европейския съюз към Русия създадоха огромен излишък от продукция, която трябваше да бъде пренасочена към други страни от общността. Същевременно тази продукция е и много по-евтина от българската, тъй като чуждестранните фермери получават по-големи субсидии. Все става дума за външни фактори, над които българските земеделски стопани нямат контрол и срещу които могат единствено да настояват за компенсации. Поне така разсъждават преобладаващата част от тях.

Но така ли е в действителност? Защото дори и това да е вярно, то е само едната страна на монетата. Според специалисти по генетика голяма част от българските фермери не се стремят да понижат разходите си и да увеличат продукцията от едно животно, въпреки че това е възможно с "новите" технологии. И новите е в кавички, защото техники като качествена генетика и култивиране на пасища се използват масово от десетилетия в държави като Полша, Чехия и Унгария. Разликата ясно личи в средния добив мляко например на глава добитък (виж графиката). Тя е значителна, като производителността на едно животно е близо двойно и повече над постиганата като средно ниво у нас.

Надскачане на потенциала

"Каквито и грижи да се полагат за едно родопското късорого говедо например, както и да се храни то, генетиката му не позволява да осигурява млеконадой повече от 2000 литра годишно", обяснява д-р Георги Куцаров от "Алта БГ". Компанията от няколко години провежда обучения за повишаване на ефективността на стопанствата и управляването им като печеливш бизнес, който не зависи единствено от държавните доплащания. Така например късорогото говедо има своите плюсове - например, че е издръжливо на тежки климатични условия, и затова неговите гени трябва да се пазят за евентуални бъдещи кръстоски. Именно затова за отглеждането му се плаща субсидия. Но фермерите не могат да очакват с него да бъдат конкурентни на пазара на производството на мляко.

Една от причините за това е, че субсидиите и директните плащания от Европейския съюз изкривяват мисленето за голяма част от фермерите. Така например американските фермери бракуват кравите с добив под 25 литра, докато у нас и под 12 литра да дава – тя се запазва в стадото, тъй като субсидията е на глава, а не на продукция. Въпреки това за онези стопани, които искат да прилагат бизнес мислене, има опции на пазара, които значително да подобрят конкурентоспособността им.

Отплаща ли се кърът

Освен генетичния потенциал на самите крави друго нещо, което у нас масово се подценява, са разходите по изхранването за животните. В повечето случаи представляват значителна част от общата сума на разходите на животновъдните стопанства – близо 2/3 от тях. И докато концентрираните фуражи в България са на добро ниво, другата половина от дажбата на говедата – силажи с висока себестойност, паша и сено от необработвани пасища – имат много ниска хранителна стойност. Това е поради две причини – първо, поне 40% от тревите на естествените пасища са с много ниско съдържание на енергия и протеин. Второ, масовата практика у нас е те да се прибират чак през лятото, когато допълнително са изгубили голяма част от хранителната си стойност. Този традиционен начин на съхранение чрез късно изсушаване допълнително води до изгубването на ценни хранителни качества.

Практиката да се култивират пасищата е необичайна за България и често на нея се гледа като на екстрентричност, признава д-р Куцаров, но, управлявана правилно, тя може да доведе до значително повишаване на млекодобива с по-ниска себестойност. Така например, ако естественото пасище носи 4300 MJ Nel/дка, култивираното генерира над 6500 MJ Nel/дка. Казано на прост език, това означава, че разликата в млекодобива ще бъде около 660 килограма повече мляко на декар фуражна продукция. Естествено инвестицията в подобна иновация също има своята цена. Според изчисления на един от световните производителите на тревни смески – Barenbrug, тя не надхвърля 75 лв. на декар, в които влизат обработката и посадъчният материал. При това, като се има предвид, че този разход се прави веднъж на 5 години. Добрата стратегия е годишно да се облагородяват 20% от използваните пасища със сухо и студоустойчиви смески с висока хранителна стойност.

Туршия за говедата

По-ранното прибиране също оказва влияние за свиване на разходите на стопанството. Практиката в страната е косенето да става в края на юни, за да може събраната тревна маса да бъде лесно изсушена и така предпазена от мухлясване и унищожаване. Вместо това обаче може масата да се третира с инокулант, който води до ферментация - точно както се приготвя туршията. Консервирането се прави в специални ями, полиетиленови "ръкави" или бали. Процесът позволява прибирането да стане, докато грубият фураж има все още по-висока хранителна стойност. Този вариант също така дава възможност фермерите до края на юни, докато има достатъчно валежи, да приберат не една, а три реколти от тревната маса, която да използват по-късно през годината. Това ефективно означава, че разходът им за рента на земята ще им излезе многократно по-малък.

"Много от тези практики, които водят до увеличаване на производителността и съкращаване на разходите, трудно се възприемат от българските фермери, особено ако не са видели как те се прилагат в чужбина. В САЩ например има практика да се създава топлообменна система, чрез която топлината на прясно издоеното мляко – което и бездруго трябва да се охлади, се използва за затопляне на водата, която се дава за поене на животните. По този начин кравите изразходват по-малко енергия за поддържане на телесната температура и не се стресират бактериите в търбуха. Проблемът у нас, а и на други места в Европа е, че подобни полезни системи за оптимизиране на разходите почти никога не влизат в европроектите, които консултантите пишат за стопанствата. A вместо това се наливат пари за скъпи конструкции", обяснява още д-р Куцаров. Според него самото бизнес мислене на българските фермери се развива именно на семинари и обучения - най-вече в кафе паузите, когато те споделят помежду си как на практика са успели да подобрят управлението на стопанствата си. Този процес обаче е бавен и изисква от българските стопани преди всичко да направят нещо непривично за повечето от тях, а именно да планират развитието си и добива за няколко години напред – чрез подобряване на генетиката и оптимизацията на разходите.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
3

пъти могат да се свият разходите за рента, ако прибирането на грубите фуражи се направи няколко пъти в година и се консервира с инокулант.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.