- Цените на земеделските суровини от реколта 2016 спаднаха до най-ниските си нива от 2010 г.

- Традиционните пазари на българските земеделски стоки губят значимостта си и всеки сезон ни изненадва с възможности за нови дестинации за износ.

Без съмнение пазарите на зърнени и маслодайни култури се намират в положение на средносрочен спад на цените. Това се дължи на няколко поредни години на рекордни добиви и увеличение на засетите площи, което доведе до нарастване на производството и натрупване на запаси. Цените на земеделските суровини от реколта 2016 спаднаха до най-ниските си нива от 2010 г., когато продължителна суша намали експортния потенциал на Русия и Украйна почти наполовина.

Трайна тенденция

Тази година се очаква да бъде петата поредна, в която предлагането ще надвиши търсенето. Все още няма официални прогнози на Американския департамент по земеделие (USDA) и Международния съвет по зърното (IGC), но в своята първа прогноза френските анализатори от Strategie Grains очакват световната реколта от

пшеница да бъде 724 млн. метрични тона (Ммт), срещу 726 Ммт за текущата 2016/17 и 712 Ммт за 2015/2016 стопанска години. За сравнение, последните оценки на USDA са за 753 Ммт за текущата и 735 Ммт за предходната година. IGC очаква 749 Ммт за текущата година и 737 Ммт за предходната. За последните 14 години производството на пшеница в света е нараснало с над 35%. С още по-впечатляващ ръст са производството на царевицата – 65%, соя – 80%, рапица – 70%, и слънчоглед – 66%. За същия период населението на планетата е нараснало със 17% - от 6.3 млрд на 7.4 млрд. души, което очевидно не е достатъчно, за да абсорбира повишеното предлагане. Освен това прирастът на населението е най-голям в най-бедните страни, което само влошава по принцип положителното съотношение между броя на населението и световното търсене на земеделски култури.

Натрупването на запаси потиска цените до такава степен, че в Западна Европа зърнопроизводителите на практика работят без марж от основната си дейност. Според USDA за последните 17 години фермерите в САЩ са били рентабилни (без националните субсидии) само в три сезона – 2007/2008, 2010/2011 и 2011/2012. Особено силен е натискът на пазара на пшеница, където съотношението запаси/реколта е 0.5 срещу 0.33 за света. Така след години на напразни надежди, че някъде в света ще настъпи срив на производството, миналата есен американските фермери са взели решението да засеят най-малкото площи от 1909 г. насам.

Какво е положението в Черноморския регион

Поглеждайки към страните в Черноморския басейн като основни конкуренти на българските износители, е очевидно, че ще предстоят трудни времена. Площите, които Русия очаква да бъдат ожънати през 2017/2018, поставят нов рекорд с 27.3 млн. хектара (Мха) срещу 27.1 Мха преди година. Тенденцията е по-скоро трайна, тъй като заради глобалното затопляне Русия вече премина към преобладаващо отглеждане на по-високодобивната есенна пшеница. С траен ръст са и добивите - от 1.8 т/ха през 2010/2011 до 2.6 т/ха за 2016/2017. Сходни са данните и за Украйна, където през тази година се предвижда да бъдат ожънати 6.8 Мха срещу 6.6 Мха преди година и рекордните от 7.1 Мха през по-миналата 2015/2016. Добивите също нарастват - от 3.1 т/ха през 2010/2011 до 4.2 т/ха преди година. Според аграрното министерство в Киев рентабилността на

зърнопроизводството в страната през сезон 2016/2017 е 43%, като при пшеницата нараства с 6 пр. пункта до 43%, при ечемика - с 2 пр. пункта до 30%. Спад от 5 пр. пункта спрямо предходния сезон има при царевицата, но той е 50% на 45%.

Какви са очакванията за България

За щастие българските фермери са от малката група производители в света, които вече почти десетилетие не са имали повод да са недоволни от метеорологичните условия. Мека зима и влажна пролет направиха така, че реколтата от есенници в България през 2016 г. постави своеобразен рекорд с добиви на ечемик 490 кг/дка, рапица 300 кг/дка и пшеница 545 кг/дка. Пролетните култури не получиха най-доброто като климат и не се представиха добре с добиви при слънчогледа от 215 кг/дка и при царевицата от 470 кг/дка. Цените на пшеницата и ечемика обаче бяха средно с 15% по-ниски от 2015 г. и затова въпреки добрите добиви не се оказаха генератор на печалби. Сравнително неудовлетворителните добиви от слънчоглед и царевица и опитът от минали години за последващо покачване на цените накараха фермерите да изчакват все още с продажбата на тези култури. Вероятно фермерите са останали най-доволни от рапицата, където комбинацията от добри цени и чудесни добиви я поставя на първо място по рентабилност. И ако 2016 г. се считаше за трудна година поради депресираните пазари и спадащите маржове на печалба в земеделието и търговията, и през 2017 г. не можем да се надяваме на добри прогнози за този отрасъл. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са невиждани от миналото столетие – политическа нестабилност, промени в мандатите за влагане на биогорива, огромни размествания и миграция на население, преформатиране на търговските потоци, финансова несигурност и непредвидим климат.

Трябва да си дадем сметка, че за последните 5-7 години в света не е имало сериозен климатичен проблем, който да създаде съществени проблеми на фермерите в глобален мащаб и да доведе до рязък спад в производството. С редуването на добри години рискът от следваща неблагоприятна расте експоненциално. През последните няколко сезона българските производители успешно експериментираха със сортове пшеници, специфични за Централна и Западна Европа, и резултатите бяха обнадеждаващи. Все пак трябва да се

отбележи, че времето беше влажно и без големи температурни амплитуди, с меки зими и умерено лято, т.е. като цяло различно от обичайното за нашия климатичен пояс. Опасенията са, че новите сортове няма да се справят добре в едни "по-нормални" климатични условия.

Традиционните пазари на българските стоки губят значимостта си и всеки сезон ни изненадва с възможности за нови дестинации за износ и търсене на нови продукти. През маркетинговата 2014 България изнесе четвърт от реколтата си от царевица за Китай. И текущият сезон е чудесен пример за това как се променят пазарите и

стоките, които изнасяме. Пшеница от реколта 2016 намери купувачи в Индия, доста нетипично, имайки предвид, че азиатската страна обичайно е нетен износител.

Сезонът на мусоните беше с малко валежи и това позволи да продаваме в тази дестинация на високи цени. Индия беше и основният купувач на фуражен грах – една култура, чието производство расте в пъти в последните години. Диверсификацията на отглежданите култури е много добро решение, за да се отговори на променящите се хранителни навици на населението в света. И тук акцентът не трябва да е само върху конвенционалното земеделие, но и в посока производството на органични, био- и биодинамични продукти.

Конкурентоспособността на българското земеделие намалява

Конкурентоспособността на зърнопроизводството в България в сравнение с другите европейски страни и тези от Черноморския басейн практически намалява поради растящите цени на земята и рентите, увеличените разходи за труд, семена, торове, горива и препарати. Поради ниските пазарни цени в последните години все повече се говори за "невидимата заплаха" от фалити на малки и средни зърнопроизводители. Това са фирми с кредитна задлъжнялост към банки и търговски партньори, провеждали несъразмерна инвестиционна политика и останали без свеж ресурс за възпроизводство. За да станат нещата още по-сложни, международните финансови пазари не ни дават да си поемем дъх и предизвикват силна волатилност на цените на стоковите борси - EURONEXT/MATIF и CME/CBOT.

Инвестиционните фондове и огромните ресурси, с които разполагат, понякога с лекота тласкат пазара на стоки в посока, която доста често е нелогично противоположна на фундаменталните закони, движещи пазара – т.е. търсенето и предлагането. Свободните пари търсят печалбите и земеделските стоки са атрактивен актив. Фермерите ще трябва да продължат да инвестират в знание и да придобият нови умения - за това как функционират борсовите пазари и как могат да управляват риска си от промените в цените. Термини като МАТИФ/Чикаго/фючърс доскоро бяха екзотика в речника на зърнопроизводителите, но те вече са готови и

разбират нуждата от по-добра информираност - това е тенденция, която ние ясно виждаме във всекидневните си комуникации с тях.

Глобалните очаквания за сезон 2017

Без сериозен природен катаклизъм глобалното производство на пшеница, царевица и ечемик ще е достатъчно да поддържа запасите на нивата от 2016 г. Ако изключим вероятността да имаме отново рекордна пшенична реколта, може да се очаква средно 5-10% ръст в цената на зърнените култури. Българските фермери ще трябва да вземат трудно решение тази пролет колко царевица и колко слънчоглед да засеят. Все още съществена част от реколтата от слънчоглед не е реализирана и цените може да се окажат дългосрочно потиснати, но ако годината се окаже по-суха, тогава решение да се засее повече царевицата би се превърнало в потенциална загуба.

Внимателно ще наблюдаваме и цените на енергоносителите и особено на петрола поради силната корелация на неговата цена с тази най-вече на рапицата в ЕС. Правителствата на САЩ и Индонезия увеличиха препоръките за смесване на биогорива в конвенционалните петролни продукти и това ще изконсумира сериозна част от увеличението на производството на соево и палмово масло. За съжаление вече е късно да се реагира с повече засети площи с рапица в България, а заплахата за измръзнали площи, особено в южните райони, е все по-осезаема.

Периодът на бурно разрастване на зърнопроизводството в България вече е заместен с една зрялост на пазара. Защитата на постигнатото и осигуряването на умерен растеж повече от всякога налага дисциплинираност/риск мениджмънт при продажбите и намаляване на себестойността. Никой не е излязъл от бизнеса, докато е бил дори и на минимална печалба.