С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 мар 2017, 17:33, 5631 прочитания

Глобалният пазар на зърно - предлагането ще продължи да е по-голямо от търсенето

Без сериозен природен катаклизъм световното производство на пшеница, царевица и ечемик ще е достатъчно да поддържа запасите на нивата от 2016 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
За авторите
Петър Димитров е основател и брокер в "Агрикор".
Николай Петров е анализатор в "Агропротал".
Конкурентоспособността на зърнопроизводството в България в сравнение с другите европейски страни намалява поради растящите цени на земята и рентите, увеличените разходи за труд, семена, торове, горива и препарати.

- Цените на земеделските суровини от реколта 2016 спаднаха до най-ниските си нива от 2010 г.
- Натрупването на запаси потиска цените до такава степен, че в Западна Европа зърнопроизводителите на практика работят без марж от основната си дейност.
- Традиционните пазари на българските земеделски стоки губят значимостта си и всеки сезон ни изненадва с възможности за нови дестинации за износ.


Без съмнение пазарите на зърнени и маслодайни култури се намират в положение на средносрочен спад на цените. Това се дължи на няколко поредни години на рекордни добиви и увеличение на засетите площи, което доведе до нарастване на производството и натрупване на запаси. Цените на земеделските суровини от реколта 2016 спаднаха до най-ниските си нива от 2010 г., когато продължителна суша намали експортния потенциал на Русия и Украйна почти наполовина.


Трайна тенденция

Тази година се очаква да бъде петата поредна, в която предлагането ще надвиши търсенето. Все още няма официални прогнози на Американския департамент по земеделие (USDA) и Международния съвет по зърното (IGC), но в своята първа прогноза френските анализатори от Strategie Grains очакват световната реколта от
пшеница да бъде 724 млн. метрични тона (Ммт), срещу 726 Ммт за текущата 2016/17 и 712 Ммт за 2015/2016 стопанска години. За сравнение, последните оценки на USDA са за 753 Ммт за текущата и 735 Ммт за предходната година. IGC очаква 749 Ммт за текущата година и 737 Ммт за предходната. За последните 14 години производството на пшеница в света е нараснало с над 35%. С още по-впечатляващ ръст са производството на царевицата – 65%, соя – 80%, рапица – 70%, и слънчоглед – 66%. За същия период населението на планетата е нараснало със 17% - от 6.3 млрд на 7.4 млрд. души, което очевидно не е достатъчно, за да абсорбира повишеното предлагане. Освен това прирастът на населението е най-голям в най-бедните страни, което само влошава по принцип положителното съотношение между броя на населението и световното търсене на земеделски култури.

Натрупването на запаси потиска цените до такава степен, че в Западна Европа зърнопроизводителите на практика работят без марж от основната си дейност. Според USDA за последните 17 години фермерите в САЩ са били рентабилни (без националните субсидии) само в три сезона – 2007/2008, 2010/2011 и 2011/2012. Особено силен е натискът на пазара на пшеница, където съотношението запаси/реколта е 0.5 срещу 0.33 за света. Така след години на напразни надежди, че някъде в света ще настъпи срив на производството, миналата есен американските фермери са взели решението да засеят най-малкото площи от 1909 г. насам.



Какво е положението в Черноморския регион

Поглеждайки към страните в Черноморския басейн като основни конкуренти на българските износители, е очевидно, че ще предстоят трудни времена. Площите, които Русия очаква да бъдат ожънати през 2017/2018, поставят нов рекорд с 27.3 млн. хектара (Мха) срещу 27.1 Мха преди година. Тенденцията е по-скоро трайна, тъй като заради глобалното затопляне Русия вече премина към преобладаващо отглеждане на по-високодобивната есенна пшеница. С траен ръст са и добивите - от 1.8 т/ха през 2010/2011 до 2.6 т/ха за 2016/2017. Сходни са данните и за Украйна, където през тази година се предвижда да бъдат ожънати 6.8 Мха срещу 6.6 Мха преди година и рекордните от 7.1 Мха през по-миналата 2015/2016. Добивите също нарастват - от 3.1 т/ха през 2010/2011 до 4.2 т/ха преди година. Според аграрното министерство в Киев рентабилността на
зърнопроизводството в страната през сезон 2016/2017 е 43%, като при пшеницата нараства с 6 пр. пункта до 43%, при ечемика - с 2 пр. пункта до 30%. Спад от 5 пр. пункта спрямо предходния сезон има при царевицата, но той е 50% на 45%.

Какви са очакванията за България

За щастие българските фермери са от малката група производители в света, които вече почти десетилетие не са имали повод да са недоволни от метеорологичните условия. Мека зима и влажна пролет направиха така, че реколтата от есенници в България през 2016 г. постави своеобразен рекорд с добиви на ечемик 490 кг/дка, рапица 300 кг/дка и пшеница 545 кг/дка. Пролетните култури не получиха най-доброто като климат и не се представиха добре с добиви при слънчогледа от 215 кг/дка и при царевицата от 470 кг/дка. Цените на пшеницата и ечемика обаче бяха средно с 15% по-ниски от 2015 г. и затова въпреки добрите добиви не се оказаха генератор на печалби. Сравнително неудовлетворителните добиви от слънчоглед и царевица и опитът от минали години за последващо покачване на цените накараха фермерите да изчакват все още с продажбата на тези култури. Вероятно фермерите са останали най-доволни от рапицата, където комбинацията от добри цени и чудесни добиви я поставя на първо място по рентабилност. И ако 2016 г. се считаше за трудна година поради депресираните пазари и спадащите маржове на печалба в земеделието и търговията, и през 2017 г. не можем да се надяваме на добри прогнози за този отрасъл. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са невиждани от миналото столетие – политическа нестабилност, промени в мандатите за влагане на биогорива, огромни размествания и миграция на население, преформатиране на търговските потоци, финансова несигурност и непредвидим климат.

Трябва да си дадем сметка, че за последните 5-7 години в света не е имало сериозен климатичен проблем, който да създаде съществени проблеми на фермерите в глобален мащаб и да доведе до рязък спад в производството. С редуването на добри години рискът от следваща неблагоприятна расте експоненциално. През последните няколко сезона българските производители успешно експериментираха със сортове пшеници, специфични за Централна и Западна Европа, и резултатите бяха обнадеждаващи. Все пак трябва да се
отбележи, че времето беше влажно и без големи температурни амплитуди, с меки зими и умерено лято, т.е. като цяло различно от обичайното за нашия климатичен пояс. Опасенията са, че новите сортове няма да се справят добре в едни "по-нормални" климатични условия.

Традиционните пазари на българските стоки губят значимостта си и всеки сезон ни изненадва с възможности за нови дестинации за износ и търсене на нови продукти. През маркетинговата 2014 България изнесе четвърт от реколтата си от царевица за Китай. И текущият сезон е чудесен пример за това как се променят пазарите и
стоките, които изнасяме. Пшеница от реколта 2016 намери купувачи в Индия, доста нетипично, имайки предвид, че азиатската страна обичайно е нетен износител.

Сезонът на мусоните беше с малко валежи и това позволи да продаваме в тази дестинация на високи цени. Индия беше и основният купувач на фуражен грах – една култура, чието производство расте в пъти в последните години. Диверсификацията на отглежданите култури е много добро решение, за да се отговори на променящите се хранителни навици на населението в света. И тук акцентът не трябва да е само върху конвенционалното земеделие, но и в посока производството на органични, био- и биодинамични продукти.

Конкурентоспособността на българското земеделие намалява

Конкурентоспособността на зърнопроизводството в България в сравнение с другите европейски страни и тези от Черноморския басейн практически намалява поради растящите цени на земята и рентите, увеличените разходи за труд, семена, торове, горива и препарати. Поради ниските пазарни цени в последните години все повече се говори за "невидимата заплаха" от фалити на малки и средни зърнопроизводители. Това са фирми с кредитна задлъжнялост към банки и търговски партньори, провеждали несъразмерна инвестиционна политика и останали без свеж ресурс за възпроизводство. За да станат нещата още по-сложни, международните финансови пазари не ни дават да си поемем дъх и предизвикват силна волатилност на цените на стоковите борси - EURONEXT/MATIF и CME/CBOT.

Инвестиционните фондове и огромните ресурси, с които разполагат, понякога с лекота тласкат пазара на стоки в посока, която доста често е нелогично противоположна на фундаменталните закони, движещи пазара – т.е. търсенето и предлагането. Свободните пари търсят печалбите и земеделските стоки са атрактивен актив. Фермерите ще трябва да продължат да инвестират в знание и да придобият нови умения - за това как функционират борсовите пазари и как могат да управляват риска си от промените в цените. Термини като МАТИФ/Чикаго/фючърс доскоро бяха екзотика в речника на зърнопроизводителите, но те вече са готови и
разбират нуждата от по-добра информираност - това е тенденция, която ние ясно виждаме във всекидневните си комуникации с тях.

Глобалните очаквания за сезон 2017

Без сериозен природен катаклизъм глобалното производство на пшеница, царевица и ечемик ще е достатъчно да поддържа запасите на нивата от 2016 г. Ако изключим вероятността да имаме отново рекордна пшенична реколта, може да се очаква средно 5-10% ръст в цената на зърнените култури. Българските фермери ще трябва да вземат трудно решение тази пролет колко царевица и колко слънчоглед да засеят. Все още съществена част от реколтата от слънчоглед не е реализирана и цените може да се окажат дългосрочно потиснати, но ако годината се окаже по-суха, тогава решение да се засее повече царевицата би се превърнало в потенциална загуба.

Внимателно ще наблюдаваме и цените на енергоносителите и особено на петрола поради силната корелация на неговата цена с тази най-вече на рапицата в ЕС. Правителствата на САЩ и Индонезия увеличиха препоръките за смесване на биогорива в конвенционалните петролни продукти и това ще изконсумира сериозна част от увеличението на производството на соево и палмово масло. За съжаление вече е късно да се реагира с повече засети площи с рапица в България, а заплахата за измръзнали площи, особено в южните райони, е все по-осезаема.

Периодът на бурно разрастване на зърнопроизводството в България вече е заместен с една зрялост на пазара. Защитата на постигнатото и осигуряването на умерен растеж повече от всякога налага дисциплинираност/риск мениджмънт при продажбите и намаляване на себестойността. Никой не е излязъл от бизнеса, докато е бил дори и на минимална печалба.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Economic Disparity Between Regions in Bulgaria Remains High Economic Disparity Between Regions in Bulgaria Remains High

A business revival is visible everywhere, but stronger regions pull ahead, while the weaker ones still lag behind

4 яну 2019, 98 прочитания

Близо половината от най-динамичните земеделци се занимават с търговия Близо половината от най-динамичните земеделци се занимават с търговия

Приходите на топ 50 са нараснали с 50% през миналата година

20 окт 2018, 3711 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Бъдещето на европейското земеделие – нужни ли са драстични промени

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020 г. вече е основна тема на дебатите в Брюксел

ЕС след изборите: Всички във властта

Изходът от вота за Европейски паралмент предвещава коалиция от четирите основни европейски партии

Подрязаните крила на Huawei

Решението на Google удря по амбициите на китайския гигант да оглави глобалния смартфон сектор

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си