Бъдещето на европейското земеделие – нужни ли са драстични промени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бъдещето на европейското земеделие – нужни ли са драстични промени

Shutterstock

Бъдещето на европейското земеделие – нужни ли са драстични промени

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020 г. вече е основна тема на дебатите в Брюксел

3488 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Авторът Светлана Боянова е председател на Института за агростратегии и иновации
Нужна е промяна в цялостната политика на ЕС в посока въздействие върху заетостта в селата, социалното благополучие и състоянието на околната среда в селските райони.
В България все още никой няма реална визия за посоката на развитие на сектора, камо ли за конкретни цели и инструменти за постигането им.

- Регулациите в селскостопанската политика ще трябва да бъдат все повече на общоевропейско и по-малко на национално ниво, за да може ЕС да претендира за сериозни позиции на световния пазар.

- Радикалните реформи като спиране на субсидиите на декар и отпадането на всякакви форми на обвързано с производството подпомагане са слабо вероятен сценарий за ОСП след 2020 г.

- На малцина евродепутати им "стиска" да заемат твърда позиция в балансирането между исканията на фермерите, зелените организации и обществеността.

През последните няколко месеца "лавината" от коментари за бъдещето на най-ресурсоемката европейска политика набира неимоверна сила. В основата на труса, който я предизвика, беше Brexit и реалната заплаха от свиване на бюджета на EС. Поради огромния ресурс, който се насочва в земеделието на евросъюза – около 56 млрд. евро годишно, равняващи се на 40% от всички средства – вълнението на заинтересованите буквално "си струва".

Предстоят ли съществени реформи?

Официално дебатите за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. започнаха в началото на ноември миналата година от Европейския парламент. С това евродепутатите положиха основите на нещо, в чиито "довършителни работи" по-скоро няма да участват, тъй като мандатът им изтича през 2019 г. Вероятно това не ги натъжава, тъй като малцина са тези, на които ще им "стиска" да заемат твърда позиция в балансирането между исканията на фермерите, зелените организации и обществеността. И въпреки че вече всички говорят за реформа на ОСП след 2020 г., все по-често се чуват и едни по-умерени и безлични позиции, все повече се говори за отсрочка на промените, преходен период и смекчаване в исканията.

За

Аргументите, изтъкващи необходимостта от по-нататъшна еволюция на ОСП, се въртят основно около позицията, че в сегашния си вид тя облагодетелства най-вече големите комерсиални ферми, които не само че прибират по-голямото парче от пая, но и пренебрегват грижите за околната среда, биоразнообразието и демографските фактори. По-бедните страни членки традиционно се оплакват, че богатите са получавали и все още получават повече. Тази безкрайна и необратима несправедливост ги кара да искат още време, в което да "наваксат", с директното подпомагане например, с което забавят или тотално спират реформите. Но перспективата за една вноска по-малко в бюджета на ЕС - заради Brexit, за увеличаване на населението на територията на ЕС – заради емигрантската криза, за отварянето на пазара от и към Канада и САЩ – заради Споразумението за свободна търговия, изострят опасенията за стабилността на еврозоната и реализацията на нейната продукция и накланят везните в посока по-съществени реформи, които да са адекватни на настъпващите промени.

Освен да намери баланса между държавите членки и различните заинтересовани страни по веригата, новата ОСП ще трябва да направи така, че Европа да може да защити своето селскостопанско производство. Това означава, че регулациите в селскостопанската политика ще трябва да бъдат все повече на общоевропейско и по-малко на национално ниво, за да може ЕС да претендира за сериозни позиции на световния пазар.

Против

Другата страна на монетата обаче е нуждата от баланс и минимализиране на сътресенията в тези и без това смутни години. Според мнозина директната подкрепа стабилизира европейското земеделие и му дава възможност все още да поддържа позиции на световните пазари. Зелените мерки от своя страна, въпреки че, прилагани по начина, по който това се прави днес, имат спорен ефект, гарантират високото качество и чистота на голяма част от продуктите, които излизат от Стария континент. А предвид мащабите, с които се работи тук, именно качеството се счита за основното ни конкурентно предимство.

Проблемът на въвеждането на по-радикални промени е и чисто административен и не случайно дипломатите изпитват страх от това да започнат съществени промени в текстовете на нормативните документи. Те осъзнават, че това ще им коства години преговори както между страните от съюза, така и между отделните институции в Брюксел. Последната по-съществена реформа на ОСП отне повече от 2 години и 42 така наречени "триалога" между ЕК, Европейския парламент и Съвета на ЕС, за да се стигне в крайна сметка до единна позиция по отношение на това как да бъдат прилагани директните плащания и каква част от бюджета на ОСП да отиде за дейности, засягащи околната среда.

Проблеми за решаване

Със или без радикални промени, едва ли някой може да отрече, че проблеми за решаване има. Наскоро Европейската комисия даде началото на обществена консултация за модернизирането и опростяването на ОСП именно за да привлече вниманието на всички заинтересовани страни – от институциите, през браншовите организации до бизнеса, както и като цяло на тези, които се интересуват от бъдещето на прехраната и селското стопанство на ЕС, върху най-належащите въпроси за решаване. Тези въпроси бяха изведени в следните точки:

- Значителният спад в цените на селскостопанските продукти и увеличаването на несигурността на пазара поради макроикономически фактори, геополитическо напрежение и други фактори, които възпрепятстват дългосрочното планиране в сектора.

- Изместването на акцента на търговските преговори от многостранни към двустранни споразумения, за които се изисква внимателно балансиране на офанзивните и дефанзивните интереси, като се обръща особено внимание на някои чувствителни сектори.

- Поемането на нови международни ангажименти от страна на ЕС, по-специално в областта на изменението на климата и относно общите аспекти на устойчивото развитие (чрез целите на ООН за устойчиво развитие — ЦУР). Съюзът е изложен и на други геополитически развития, като например новите широкомащабни миграционни процеси.

Резултатите от обществената консултация, която ще продължи в рамките на три месеца, ще бъдат обобщени и публично представени още през лятото на тази година и по думите на еврокомисаря Фил Хоган ще залегнат в основата на документите за бъдещето на ОСП.

Възможни сценарии

Реално погледнато, радикалните реформи като спиране на субсидиите на декар и отпадането на всякакви форми на обвързано с производството подпомагане са слабо вероятен сценарий за ОСП след 2020 г. Факт е, че немалко от агроекспертите, политиците и най-вече защитниците на околната среда смятат политиката за земеделието в ЕС за остаряла и се обединяват около искането досегашната система да си отиде, за да може плащанията, базирани върху размера на фермите, да отстъпят на такива, насочени към опазване на околната среда. Въпреки това подобни резки движения не са характерни за администрацията на ЕС. Пълната липса на промени също не е вероятна. Това би означавало надигането на вълна от недоволство поради липсата на достатъчно воля и желание за реформи.

Ето защо най-вероятно е европейските институции все пак да въведат някоя и друга по-съществена законова промяна. Дискусиите се очертават основно в две от спорните направления на ОСП – обвързаното подпомагане и зелените мерки, както и в посока въвеждането на инструменти за управление на риска.

Друга посока на развитие, която твърдо беше заявена по време на среща на земеделските министри на ЕС в края на януари т.г. (G20, Berlin), са устойчивото управление на водите и добрите производствени практики, научните изследвания и споделяне на знанието, информационните технологии в земеделието и иновациите.

Пътят

Истината е, че оттук нататък не говорим просто за реформи в ОСП, а за промяна в цялостната политика на ЕС в посока въздействие върху заетостта в селата, социалното благополучие и състоянието на околната среда в селските райони. Инструменти, с които може да се въздейства върху тези фактори, са залегнали в другите макро- и секторни политики, за които също се счита, че трябва да бъдат преразгледани. Съществените преговори и сериозните сблъсъци на интереси тепърва предстоят, а в България, след като утихне вълнението покрай това кой именно пръв е започнал дебата, предстои много работа. За съжаление все още никой няма реална визия за посоката на развитие, камо ли за конкретни цели и инструменти за постигането им. Но фундаментални въпроси, засягащи пряко нашето земеделие, хранително-вкусовата промишленост и развитието на селските райони, вече се обсъждат в Брюксел и е важно бизнесът в страната да бъде добре информиран за развитието на дебатите, да не разчита на решенията и ходовете на администрацията, а да следва добрите примери отвън и сам да генерира такива.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Авторът Светлана Боянова е председател на Института за агростратегии и иновации

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK