Селското стопанство през 2016 г. - по-малко продукция на по-ниски цени

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

- Близо една трета от продукцията се пада на зърнопроизводството.
- Износът на отрасъла е нараснал главно заради доставките в страните от Европейския съюз.
- Заетите в сектора леко намаляват, а заплатите се увеличават.

По-малко произведена продукция на по-ниски цени - така е изглеждало селското стопанство в България през 2016 г. Тенденцията не е нова, защото след като през 2012 г. стойността достигна 8.14 млрд. лв., оттогава постепенно намалява. Това се дължи на съчетанието от дефлацията в сектора и по-малкото производство в животновъдството. Износът на отрасъла е нараснал главно заради доставките в страните от Европейския съюз (ЕС). Друга важна тенденция е увеличените разходи за закупуване на дълготрайни материални активи през 2015 г. (последни актуални данни), което се дължи най-вече на еврофинансирането.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Зърнена доминация

През изминалата година стойността на произведената селскостопанска продукция в страната е спаднала със 7.3% в сравнение с предходната (от 7.7 млрд. лв. на 7.14 млрд.), показва първата оценка на Националния статистически институт (НСИ). Главната причина е в по-ниските цени, като дефлацията е била валидна както в растениевъдството, така и в животновъдството. Не е изненада, че зърнените култури продължават да заемат най-големия дял от селскостопанската продукция – близо една трета. В животновъдството води производството на млечни продукти, следвано от свиневъдството. И в двата подотрасъла има намаление на годишна база - дефлацията е причината за спада в млечната продукция, а при свиневъдството обяснението е в по-малкия обем стоки.

Според последните данни за 2015 г. брутната добавена стойност (БДС) в аграрния сектор е била общо 3.66 млрд. лв., като тук се включват евросубсидиите, които се предоставят на производителите, но без данъка. Въпреки че през 2013 и 2014 г. има увеличение в БДС (с около 2%), през 2015 г. тя намалява с 6.4%.



Нарастват дълготрайните активи

Друга положителна тенденция в селското стопанство е нарастването на разходите за закупуване на дълготрайни материални активи. Според последните данни за 2015 г. те са се повишили с 30% и са били 1.9 млрд. лв. Резкият скок идва след отчетен спад през 2014 г. Обяснението може да се търси в цикъла на еврофинансирането.

Началото на новия програмен период 2014 - 2020 г. се забави с повече от година, поради което и закупуването на техника и други инвестиции са били по-малко през 2014 г. От друга страна, чуждестранните инвестиции в сектора са намалели със 112 млн. лв. през 2015 г. след период на растеж, продължил до 2014 г.

Износ на зърно, внос на месо

Добра новина за отрасъла е, че износът нараства. Към ноември 2016 г. увеличението на годишна база е 10% и достига стойност от 7.3 млрд. лв. Подобрението се дължи на по-силната търговия с ЕС, където се доставят 70% от продукцията (5.1 млрд. лв.). Успоредно с това вносът също расте – за единадесетте месеца на миналата година е достигнал 5 млрд. лв., с около 210 млн. лв. повече от отчетеното през 2014 г., и идва основно от евросъюза. Търговското салдо е положително с 2.3 млрд. лв. За увеличението в износа най-голям принос имат продажбите на житни растения и плодове в чужбина. Най-голям дял от експорта се пада на житните растения, най-вече на пшеницата (1.8 млрд. лв.). От друга страна, месото доминира във вноса. Въпреки лек спад през последната година спрямо 2015 г. сумата остава значителна - 596 млн. лв. към ноември 2016 г., като идва почти изцяло от ЕС (591 млн. лв.).

Гърция, Румъния и Германия са най-големите търговски партньори на България от ЕС в селското стопанство. Румъния е най-големият вносител с 613 млн. лв., следвана от Гърция (579 млн. лв.) и Германия (535 млн. лв.). Българският експорт в сектора се насочва основно към Гърция (1 млрд. лв.). По отношение на третите страни търговията на България е най-силна с Турция, като внесената продукция е на стойност 189 млн. лв., а изнесената – 449 млн. лв.

Лек спад на заетите

Данните на НСИ показват, че през 2015 г. броят на заетите в селско, горско и рибно стопанство е спаднал с хиляда души спрямо предходната година. Въпреки това леко намаление тенденцията от 2012 г. е възходяща - от 189 хил. заети тогава до 207.9 хил. души. От друга страна, данните на Евростат показват, че броят на работещите в селското стопанство спада. Но показателят се изчислява по друг принцип и е трудно да се направи сравнение. Евростат измерва заетите на база на общия брой изработени часове и работните часове на пълно работно време средно за годината. Което означава, че намалението може да е както от по-малък брой заети, така и от по-малък брой изработени часове или по-дълго средно работно време.

Заплатите в сектора селско, горско и рибно стопанство са нараснали, като причина е както увеличение в заплащането на заетите в обществения сектор (със 7.8%), така и в частния (с 9.5%). Така за годината работещите в сектора получават средно по 726 лв. на месец. Но близо 230 лв. месечно по-малко получават заетите в частния сектор спрямо тези в обществения. Докато през 2012 г. разликата в не е била толкова голяма (под 100 лв.), следващата година рязко нараства до над 270 лв., основно поради скок в заплащането в обществения сектор. Оттогава разликата не се е увеличавала, но и не е отбелязала значително свиване.