Възходът на биоземеделието продължава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Възходът на биоземеделието продължава

Shutterstock

Възходът на биоземеделието продължава

През 2016 г. са нараснали площите, културите и животните, които се обработват и отглеждат органично

Мара Георгиева
9583 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Възходящо развитие и добри перспективи. Така най-кратко може да определи състоянието на биоземеделието в страната през последните години. Нарастващият брой на площите, културите, животните и хората, заети с органично земеделие, е характерен и за 2016 г. Това показват официалните данни, предоставени на "Капитал" от Министерството на земеделието, храните и горите (виж таблиците). В същото време производителите отбелязват, че в сектора има скрити и явни проблеми.

От тикви до орехи

"За разлика от цялостната картина в държавата при биоземеделието тенденцията е страхотна – площите в преход при някои култури са 2-3 пъти повече от сертифицираните. Това означава, че ако няма неприятни изненади, след 1-2 години ще имаме изобилие от биопродукти - зърнени, маслодайни, плодове, орехи и лешници, месо, мляко", коментира за "Капитал" д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена".

От зърнено-житните култури по биологичен начин се отглеждат основно пшеница, царевица, ечемик и овес. През 2016 г. площите с тях са нараснали с над 28% в сравнение с предходната година, показват данните на земеделското министерство.

Техническите култури в система на контрол през 2016 г. (маслодайна роза, ароматни, медицински растения, подправки) нарастват с около 9639 ха спрямо 2015 г. Най-голям дял от тази група заема лавандулата, следвана от кориандър и резене.

С почти 50% в сравнение с 2015 г. са се увеличили площите с пресни биозеленчуци като артишок, лук, моркови, марули, карфиол и броколи, дини, пъпеши, ягоди и култивирани гъби. Най-значими са хектарите с артишок (741) и тикви (1418). Отглежданите по биологичен начин нетрадиционни за нашата страна култури като артишок и киви (6.68 ха) макар и на малки площи са показател за усилията на биологичните производители да отговорят на търсенето на пазара и да разнообразят предлагането, коментираха за "Капитал" от земеделското министерство.

Почти 50% увеличение има и при постоянните ливади и пасища. Ръст бележат и площите с фуражни култури от обработваеми земи - резултат от засиления интерес на операторите към биологичното животновъдство.

Трайните насаждения, отглеждани по биологичен начин, също бележат ръст - през 2016 г. те са с 8928 ха повече в сравнение с 2015 г. Нарастват предимно на площите с костилкови и семкови овощни видове, ядки и лозя, отчита земеделското министерство.

Продължава да нараства интересът към групата на орехоплодните (орехи, лешници, бадеми и кестени) през 2016 г., като площите с тях достигат до 18 484 ха при 15 366 ха година по-рано.

Лозята, отглеждани по биологичен начин, през 2016 г. се разпростират на 5390 ха (през 2015 г. - 4199 ха).

Статистиката отчита намаление при зърнено-бобовите биокултури и при протеиновите за производство на зърно - през 2016 г. площите с тях са намалели почти два пъти и половина в сравнение с предходната година. Групата на кореноплодните (картофи и цвекло) също бележи лек спад.

Грешки в системата

"Данните за биопроизводството за 2016 г. показват, че се оформят две големи групи. Първата са култури и животни, които се сертифицират заради добрите пазари в страната и за износ - ароматни и медицински растения, плодове, зеленчуци, слънчоглед, зърнени, винени лозя, овче и козе мляко, пчели. Втората са култури, които се сертифицират предимно заради субсидията - ливади и пасища, люцерна и фуражни култури без животни; орехи, лешници; отново зърнени и маслодайни, пчели", обобщава д-р Стоилко Апостолов.

Според него обаче обнадеждаваща статистика за възход е поставена "да виси на едно тънко въже, което може всеки момент да се скъса". Причината е, че бюджетът по мярка 11 "Биологично земеделие" вече е изчерпан и няма никакви изгледи да се прехвърлят средства от други мерки, за да се удовлетворят всички заявени за подпомагане площи и животни.

"През кампания 2017 фермерите попълваха декларация, че са запознати със ситуацията и в случай на недостатъчен бюджет няма да получат плащане. Тази ситуация е критична за сектора. Браншът засега настоява да се плати на всички кандидатствали и одобрени и отправя ултиматум към държавата да намери недостигащите пари", обясни д-р Стоилко Апостолов.

Според него "всички виждат дефектите на системата за финансиране, но няма никаква воля за търсене на решение". Един от проблемите е свързан със ставките за плащане, които са осреднени за група култури – например трайни насаждения. "В тази група попадат различни култури – от маслодайна роза до орехи, лешници, ябълки. И ако плащане от 736 евро/ха за преходния период при ябълките е на границата на минимума, същата сума при насаждение от орехи е повече от достатъчна. В резултат многобройна група фермери опортюнисти сертифицираха големи площи с орехи, които тежат на бюджета на мярката и изчерпват ресурса й", обобщава Апостолов.

И дава пример. Ако всички площи с орехи в преход (9363 ха) кандидатстват за подпомагане, за 3-те години преходен период ще са необходими повече от 20 млн. евро. Ще трябва да добавим плащане за още две години биопроизводство (по 557 евро/ха), или общо още 10 млн. евро. Вече сертифицираните орехи към 31 декември 2016 г. са 4411 ха, за които трябва да предвидим 5 години плащане по 557 евро/ха, или общо 12 млн. евро. Така общата сума за подпомагане само на орехите (био и в преход) става повече от 42 млн. евро за 5 години. При общ бюджет на мярка 11 от 150 млн. евро няма как да се вържат сметките, обобщава Апостолов.

Същата е ситуацията и с ливадите и пасищата в случаите, когато стадото не се сертифицира. "Подпомагането е много добро, практически единственият допълнителен разход за фермера е да си плати таксата за сертификация, а остатъкът от субсидията му е чиста печалба (128 евро/ха за преходния период). Тук вече е въпрос на държавническо мислене и действие – дали да финансираме една безполезна подкрепа за сертификация на ливади и пасища без животни, или с промяна в правилата да се насочи недостигащият финансов ресурс в друга посока", казва Стоилко Апостолов.

Капацитет на пазара

Растежът на биопроизводството ще доведе и до проблеми, предвиждат фермери. "В момента в България се отглеждат 407 млечни крави, от които се добиват 967 141 литра сурово биомляко годишно, преработено в различни млечни продукти. В преход към биопроизводство са други 2499 млечни крави, които дават 5 803 109 литра сурово мляко. Когато изтече преходният период на тези крави, нови 6 млн. литра биомляко ще бъдат предложени за преработка на българските биомандри. Дали пазарът ще може да поеме тези количества", обяснява Апостолов. Той прогнозира, че по-голямото предлагане ще понижи цената на суровото биомляко, която в момента е около 25% по-висока спрямо конвенционалния продукт. "Предстои да видим ще оцелеят ли биоживотновъдите или неминуемият спад в изкупните цени ще ги принуди всички да се откажат от "био"-то? Същите въпроси си задаваха и френските биофермери на конференцията в Париж миналата година през март. Интересна тема, предстои да видим ефекта", обобщава Апостолов.

Друг голям проблем в България е свързан с процедурите по одобрение и лицензиране на фирмите, които контролират и сертифицират биопроизводството, преработката и търговията, твърдят производители. "Процедурата е достатъчно "гъвкава" и позволява на практика всяка фирма, която има акредитация от Българската служба по акредитация, да получи и лиценз от земеделското министерство да оперира в България", обясни Стоилко Апостолов. Според него това е довело до лицензирането на прекалено голям брой фирми (16 в момента, а още няколко чакат за лиценз), които обслужват 7000 оператора. За сравнение - Франция има лицензирани 9 контролни фирми за 65 000 оператора. Цените на услугите им са публични, а конкуренцията е жестока, посочва Апостолов. И допълва: "Съчетанието с ограничените възможности на земеделското министерство да осъществява надзор върху дейността им поставя в много голяма опасност целия биологичен сектор в България."

Д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена":

Новият еврорегламент за биопроизводство е спорен

На какъв етап е подготвяният нов регламент за биопроизводство на Европейската комисия?

- Преговорите по текстовете на новия регламент за биопроизводство продължават вече три години, като за съжаление непрекъснато се правят компромиси, за да може процесът да продължава напред. Засега това се случва единствено по политически причини и натиск от страна на Европейската комисия към държавите членки. Бизнесът в лицето на Международната федерация на движенията за органично земеделие (ИФОАМ) се противопоставя на този нов регламент и предлага да се прекратят преговорите по него.

Кои са конфликтните точки, по които бизнесът и администрацията се разминават?

- Най-големият проблем са "Правилата за неразрешени вещества". Наличието на пестицидни остатъци не показва автоматично злоупотреби с цел измама. Нито липсата на пестицидни остатъци е гаранция за биологично производство. Предложенията доразвиват принципа "замърсителят плаща" и вменяват цялата отговорност за наличието на пестицидни остатъци на фермера независимо от причината. Тези правила ще доведат до огромен и сложен въпрос на правна несигурност във веригата за доставки с прекомерна отговорност (които ще бъдат оспорени). Както вече беше посочено, това има далечни последствия за контролиращите лица и компетентната власт. Това почти сигурно ще разубеди производителите и преработвателите да навлязат (или да останат) в системата на биологично производство. Възможността за съдебно оспорване се увеличава значително, когато се установи, че замърсяването е случайно и не е по вина на производителя, но въпреки това съгласно предложението за регламент продуктът трябва да бъде десертифициран. Много е вероятно министерството на земеделието да се окаже страна по множество бъдещи съдебни спорове не само в България, но и в други страни членки. Последният компромис, постигнат по темата, гласи, че всяка държава може да определи сама дали да прилага правилото за минимално допустими концентрации на недопустими вещества в биохраните.

Каква е позицията на България по този въпрос?

- България е една от държавите, които е защитавала през последните две години принципа за нулеви пестицидни остатъци в биопродуктите. В тази ситуация българските биопроизводители ще бъдат изправени да доказват с лабораторни анализи отсъствието на пестицидни остатъци, а биохрани, произведени в друга страна членка, която е избрала да не прилага този подход, ще могат да се продават без ограничение в България. Това безумие ще доведе до огромни разходи за бизнеса за лабораторни анализи и ще създаде неравнопоставеност с биофермерите от останалите страни от ЕС. На практика пестицидите вече са навсякъде и абсолютната им липса е невъзможна. Има ги във водата, във въздуха, дори и в човешкото тяло.

Кои са другите спорни моменти в регламента?

- Отглеждане на растения без почва - това предложение ще доведе до приемането на "обособени легла в оранжериите" извън почвата. То отваря вратата за евентуално вкарване в "био"–то на хидропонната система (вече гореща тема в САЩ). Без съмнение връзката с живата почва е основен принцип на биологичното производство, разбиран както от потребителите, така и от операторите. Предложението е несъгласувано и несправедливо. Търсенето на биозеленчуци не трябва да се задоволява с вноса на "фалшиви био" хидропонни зеленчуци, което е резултат от това предложение. Органичната връзка с почвата е жизненоважна и трябва да бъде защитена.

Какво ще е въздействието върху българските биопроизводители?

- Това предложение ще увеличи рисковете за принципите и целостта на системата на биопроизводството. Българските биопроизводители са следвали изискванията на настоящия регламент и са инвестирали значително в оранжерии с отглеждане на растенията в легла в почвата. Всичко това ще бъде в опасност само за да се да задоволят нуждите на традиционната продукция в Скандинавия.

Проблемно е и искането за отпадане на изискването за минимум една пълна физическа проверка на стопанството годишно и заместването му с принципа "контрол, базиран на анализа на риска". Това означава, че операторът вече няма да има постоянен контакт с контролните органи/власти. А годишната инспекция е нещо, което операторите искат. Това не се разглежда като административна тежест, а като редовна проверка, която помага за непрекъснатото усъвършенстване на биологичните оператори. Освен това ще се отрази и на доверието на потребителите. Годишната проверка е важен стълб, върху който се изгражда потребителското доверие.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK