С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 сеп 2017, 11:07, 6435 прочитания

Силна реколта при ниски цени

Зърнопроизводителите подобряват производителността си, но все още няма сериозно раздвижване в приходите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Очаква се реколтата от пшеница за пръв път тази година да надхвърли 6 млн. тона.
Всички от най-големите в сектора са успели да завършат на печалба през 2016 г., макар и маржовете да са малки.

Богата земеделска реколта, която обаче се реализира на сравнителни ниски цени. По този начин изглежда зърненият бизнес през последните няколко години, като 2017 г. едва ли ще бъде изключение. На фона на все по-добрите добиви, които получават производители, и дори произведената рекордна реколта през 2016 г. увеличението на приходите сред най-големите компании не е кой знае колко сериозно, а някои от тях дори отчитат понижение. И макар 2017 г. да се очертава като нова силна година в производството, засега цените на международните пазари не дават силен повод за оптимизъм.

Каква беше 2016 г. за най-големите фирми


Миналата година беше първата, в която производството на пшеница мина 5.5 млн. тона, достигайки 5.66 млн. Този рекорд обаче се случи на фона на задържащите се вече няколко години поред сравнително ниски цени на международните пазари, което не донесе и сериозно порастване на приходите на компаниите в сектора - търговци и производители. Класацията "Капитал топ 100" показа, че при половината от най-големите търговци със зърно миналата година е била по-лоша откъм приходи спрямо предходната. Същата е тенденцията и при производителите - половина от десетте най-големи са завършили 2016 г. на минус, при други има увеличение с малък процент, а само една от компаниите в топ 10 е постигнала значителен ръст на постъпленията си през годината, но този резултат е по-скоро връщане към средния след изключително лошата 2015 г. Добрата новина за сектора е, че всички най-големи са успели да завършат на печалба през 2016 г., макар и маржовете да са малки, докато това не беше възможно през 2014 г. и 2015 г. Освен това повечето от компаниите са наели и нови служители, сочат данните.

Кой са лидерите в сектора

Данните на "Капитал" показват, че няма съществена промяна в десетте най-големи фирми в зърнения сектор. Лидер през 2016 г. е компанията "Сортови семена-Вардим" с приходи 70.9 млн. лв. Дружеството е свързано с най-големия зърнопроизводител в България - групата "Октопод холдинг" на Светлозар Дичевски. Освен "Сортови семена-Вардим" още три от десетте най-големи дружества в зърнопроизводството са свързани с Дичевски и съпругата му. Става въпрос за компаниите "ЕТ Деси - Светла Симеонова", "Ресен" и "Троя авто", които са с приходи между 23 и 43 млн. лв. (виж графиката).



Сред петте най-големи фирми в бранша извън свързани с групата "Октопод" компании попадат още фирмите "Златия агро" и "Краси". Първото дружество е собственост на Кирил Иванов и е регистрирано във Вълчедръм. "Златия агро" има приходи 50.04 млн. лв. за миналата година, като има и ръст на годишна база. Компанията обработва земи предимно в Северозападна България. В топ 5 попада и дружеството "Краси", чиято дейност е в района на Велико Търново, Централна и Североизточна България. Компанията е собственост на Красимир Милков, който е син на друг известен в сектора бизнесмен, Младен Милков. Милков-баща беше разследван за източване на над 9 млн. лв. ДДС.

Сред най-големите компании в зърнопроизводството има и две дружества, търгувани на фондовата борса. Компанията "Кристера агро", която е дъщерно дружество на "Агрия груп холдинг", е реализирало приходи от 26.75 млн. лв., което е спад на годишна база (виж графиката). С приходи от 24.63 млн. лв. в класацията попада и дружество "БГ агро земеделска компания", в което е селскостопанският бизнес на публичното дружество "БГ агро", чиито мажоритарни собственици са братята Ненко и Даниел Ненкови. Компанията развива дейността си предимно в Североизточна България.

Очакванията до края на 2017 г.

В началото на юли Европейската комисия прогнозира, че България ще произведе малко по-ниска реколта от пшеница на фона на добрите постижения през 2016 г., но това вероятно няма да се случи. Данните към момента сочат, че заради благоприятното време и повишената производителност в зърнения бранш реколтата ще бъде по-висока, като от земеделското министерство съобщиха, че най-вероятно тя ще премине за пръв път в историята на България границата от 6 млн. тона. Дали това се е случило ще стане ясно след обработване на окончателните данни по-късно през септември, но при всички случаи числото ще е близко. Към края на август оперативната информация на агроминистерството показваше, че прибраната реколта от пшеница е била 5.75 млн. тона при ожънати над 99% от площите с жито в страната.

Това, което прави особено впечатление, е сериозното повишение в средния добив, което са успели да постигнат производителите. Данните за тази година на земеделското министерство сочат, че той е валиден за всички есенни култури с изключение на рапицата. Така например при пшеницата той е бил 525 кг от дка, което е ръст от над 10% в сравнение с предходната кампания. При ечемика фермерите са прибирали това лято 475 кг от дка, или със 7.5% повече средно, ръст между 5.2 и 15.5% има още при култури като ръж или тритикале. Единствено при рапицата има намаление на средния добив, което на годишна база е от 3%, се вижда още от данните.

Всъщност и данните от официалната статистика, и проучването сред самите фермери показват, че през последните години много фирми са успели значително да подобрят производителността си. От една страна, според бизнеса това се дължи на използването на по-качествени семена и препарати за растителна защита, а от друга - заради инвестициите в техника, които голяма част от фирмите направиха.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9% Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

9 окт 2019, 1518 прочитания

Диагноза "катастрофа" Диагноза "катастрофа"

Кризата с африканската чума нанесе тежък удар върху свиневъдството и хранителния сектор

8 окт 2019, 1221 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Изгубено време

Повече от половин година не се приемат проекти по програмата за селските райони

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм