Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 фев 2018, 10:28, 4675 прочитания

ПРСР: 2017 беше слаба година за кандидатстване

Бюджетът на програмата е 2.9 млрд. евро и те трябва да бъдат вложени в ефективни проекти до 2020 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
1.069
млрд. евро са договорени по програмата към 31 декември 2017 г., което е 36.6% спрямо целия й бюджет.
436
млн. евро са разплатените към края на годината субсидии, или 14.9% от бюджета на програмата.

Изминалата 2017 г. беше повече от скромна за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Обявената предварително програма с графици за прием на проекти на практика остана само добро намерение, като амбициите са тази година да има пълна промяна и значително повече стопани да получат финансиране.
Бюджетът на програмата е 2.9 млрд. евро и средствата трябва да бъдат вложени в ефективни проекти до 2020 г., когато изтича сегашният програмен период. Основната част от средствата - 2.4 млрд. евро, се осигурява от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а останалите - от националния бюджет. Засега обаче официалните данни показват не особено високи постижения при договарянето и изплащането на средства от програмата.

"Целите на програмата и мерките за постигането им, както и бюджетите, са написани добре, обосновани са и звучат логично. Проблемът идва в момента, в който трябва да оценим ефекта от прилагането",д-р Стоилко Апостолов, член на Комитета за наблюдение на ПРСР

Фотограф: Капитал
Договорени и разплатени


Към 31 декември 2017 г. по програмата са договорени 1.069 млрд. евро, или 36.6% спрямо целия й бюджет, съобщиха за "Капитал" от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

За изминалата година само по инвестиционните мерки са договорени 415 млн. евро, а заедно с оторизираните суми по мерките с плащане на площ надхвърлят 570 млн. евро. Реално повече от половината от договорените средства от началото на програмния период са през 2017 г. , обобщават от министерството.

Сумите, които са достигнали до конкретни получатели на безвъзмездни средства от програмата, обаче са доста по-малки. Разплатените към към края на годината субсидии са почти 436 млн. евро, или 14.9 % от целия наличен бюджет. Само за календарната 2017 г. са разплатени 249.4 млн. евро, което представлява 8.5% от бюджета на цялата програма и е повече от половината от разплатените средства от началото на прилагането й, посочват от МЗХГ.



Само добри намерения

Единствената нова мярка, по която можеше да се кандидатства през 2017 г., беше "Хуманно отношение към животните". Подпомагането по нея е насочено към приоритетния сектор "Животновъдство", за който е осигурена финансова подкрепа от 57 млн. евро. Средствата се предоставят за подобрения в стопанствата, свързани с надхвърляне на минималните стандарти за хуманно отношение към животните.

През миналата година беше обявен втори прием за избор на местни инициативни групи, които да изпълняват стратегии за "Водено от общностите местно развитие" - подмярка 19.2. Със стратегиите се финансират: инвестиции в общинска инфраструктура, развитие на микро-, малки и средни предприятия, модернизиране на земеделските стопанства, туризъм, опазване на културното наследство на териториите, обучения и др. Приемът приключи на 31 август и по него постъпиха 70 заявления, уточниха за "Капитал" от земеделското министерство и посочиха, че финансовият ресурс по втория прием е достатъчен да се финансират 25 проекта на обща стойност почти 141 млн. лв. В рамките на първата покана по тази подмярка са сключени 40 споразумения с местни инициативни групи. С общ договорен финансов ресурс по двете процедури от 345 млн. лв. на практика целият наличен бюджет по подмярката е изчерпан, посочиха от министерството.

Бяха отворени и четирите площни мерки от програмата: "Агроекология," "Биологично земеделие", "Плащания в "Натура 2000" и "Плащания за необлагодетелствани райони". Интересът към тях се запазва традиционни висок и през 2017 г., твърдят от ведомството.

Забавеният прием на проекти през 2017 г. доведе до отлагане на две от дългоочакваните и особено атрактивни за бизнеса мерки - за преработвателите (подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти") и за инвестиции в неземеделски дейности, която обикновено се свързва със селски туризъм (подмярка 6.4.1.).

От земеделското министерство обясняват закъснението със започналата през миналата година законодателна и административна реформа в правилата за прилагане на ПРСР, която трябва да осигури повече публичност и прозрачност. "Реформата беше широко подкрепена от заинтересованите страни в сектора, но изпълнението й е свързано със законодателни изменения, които забавиха отварянето на приеми по инвестиционните мерки от графика през 2017 г.", обясняват от министерството.

"Загубата на една цяла година за прием на инвестиционни проекти ще се отрази лошо на усвояването на програмата. Имам предвид и предстоящите междинни цели, чието неизпълнение би могло да доведе до загуба на резервен бюджет"Кристина Цветанска, председател на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти

Фотограф: Капитал
Цели, ефект и корекции

Според Кристина Цветанска, изпълнителен директор на "Елана инвестмънт" и председател на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП), "загубата на една цяла година за прием на инвестиционни проекти ще се отрази лошо на усвояването на програмата". "Имам предвид и предстоящите междинни цели, чието неизпълнение би могло да доведе до загуба на резервен бюджет, и то по мерки, към които има голям интерес. Но все пак това състояние е подобно и в други страни в ЕС", коментира тя.

"Целите на програмата и мерките за постигането им, както и бюджетите, са написани добре, обосновани са и звучат логично. Проблемът идва в момента, в който трябва да оценим ефекта от прилагането", коментира и д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена", който от 2007 г. е член на Комитета за наблюдение на ПРСР.

Индикаторите, с които се измерва успехът на ПРСР, се свеждат до: общо изплатени средства по мярката, брой финансирани проекти, брой дейности, подкрепени по дадена мярка, или хектари земеделска земя, включени в дадено направление. "Постигането им се превръща в основна цел на програмата, а с тях, общо взето, се измерва ефективността на работата на администрацията, способността й да обработи, финансира и контролира изпълнението на проектите", обобщава Апостолов. И дава пример с мерките "Агроекология", "Биологично земеделие", "Плащания в "Натура 2000". "Според заложените индикатори до 2018 г. имаме преизпълнение на финансовите показатели с 23%, а показателят "площи, обхванати в подпомагане" по тези три мерки е преизпълнен с повече от 70%. В същото време бюджетът на мярка 11 е изчерпан, на практика след 2016 г. няма прием на нови заявления", подчертава той.

Според Стоилко Апостолов вторият фундаментален проблем е свързан с възможността за корекции и промяна в ПРСР. "Органът, който би трябвало да има коригираща функция, на практика не е в състояние да я изпълнява. И в предишната ПРСР, и в сегашната съставът на Комитета за наблюдение е така подбран, че ако управляващият орган на програмата (МЗХГ) не е съгласен с предложение от член на комитета, това предложение няма никакъв шанс да бъде прието. Това превръща Комитета за наблюдение във формален орган, който потвърждава и одобрява решенията на управляващия орган, т.е. на министерството", обобщава Стоилко Апостолов.

Кристина Цветанска внася оптимистична нота в коментарите. "Вече има разговор по темата за смяна на начина, по който ще се отчита изпълнението на програмата. Възможно е критерий да е не само броят реализирани и изплатени изцяло договори, но и такива, по които има завършен междинен етап и изплатена частично финансова помощ. Това ще даде още възможности да се използва изцяло предвиденият ресурс по програмата без риск от загуба", смята Цветанска.

По електронен път

Идеята за максимално използване на средствата по ПРСР и за улеснение на кандидатите доведе до някои промени в условията за прием. "БАКЕП направи редица предложения за промени по подмярка 4.2. - "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти", така че бюджетът да е достатъчен за одобряване на исканията на вече работещи предприятия. Положителни промени бяха направени и в приоритизирането на проектите при оценката им", припомня Кристина Цветанска.

"Администрацията се вслуша в анализите на консултантите и бизнеса и премахна предимствата за стартиращи компании, които позволиха при първия прием да бъдат одобрени голям брой рискови проекти. Освен това въведеният през новия програмен период преглед на реалното стартиране на проектите е инструмент, чрез който незапочнатите инвестиции се прекратяват една година след одобрението им, така че да може своевременно да се освобождават средства за нови проекти. По старите правила трябваше да се чака няколко години, за да се разбере, че средствата по програмата не могат да бъдат усвоени, което не осигуряваше време за корекции", припомня Цветанска. И прогнозира: "В момента, след увеличаване на бюджета по първия прием по подмярка 4.2, с намаляване на максимума за допустими разходи за проект до 2 млн. евро и след освобождаване на средства от нестартирали или неизпълнени изцяло проекти, БАКЕП предвижда, че средствата ще са достатъчни за всички проекти от първия прием, които са с 42 и повече точки. А това са проектите на съществуващите фирми, които са от чувствителните сектори, но се намират в градски райони, каквато е и целта на програмата", обобщава Кристина Цветанска.

В края на 2017 г. бяха направени промени и в Закона за подпомагане на земеделските производители. С тях се въвежда електронно кандидатстване при подаването на проекти за инвестиции през общата за всички оперативни програми информационна система ИСУН (за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове). Очакванията са, че това ще улесни кандидатите и ще намали административната тежест. Компенсаторните плащания по различни схеми за лесовъдство, биологично земеделие, агроекология, природни ограничения и земи в "Натура 2000", както и за хуманно отношение към животните, обаче ще се администрират през информационната система ИСАК (за администриране и контрол), която се поддържа от фонд "Земеделие" и която се ползва за директните субсидии на фермерите. Новост е също, че отварянето на приеми ще се случва чрез насоки за кандидатстване, а не с наредби по всяка отделна схема, какъвто беше досегашният режим.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието

На фона на проблемите в някои държави цените на зърното тръгнаха плавно нагоре, което доведе и до забавяне в търговията

23 ное 2019, 6365 прочитания

Има ли живот след тютюна 1 Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

16 ное 2019, 5170 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
10 млн. евро за иновации в земеделието ще са достъпни от май по програмата за селските райони

До 2020 г. в България трябва да заработят 20 групи за внедряване на постиженията

Още от Капитал
Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10