Торове в интегрирано време

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.

- Голяма промяна в регионалната търговия е отварянето на Украйна към алтернативни доставчици поради политическата ситуация и ембаргото за стоки с произход Русия и затваряне на основни производствени мощности поради обвързаност с руски капитали. - Фермерите внедряват все по-модерни модели за почвено подхранване, което включва по-разнообразни продукти за торене.

Сигурност в субсидиите и цената на зърното са най-първичните фактори, от които зависи пазарът на торове. Страната обаче е малка за местните производители "Неохим" и "Агрополихим" и износът винаги е бил съществено поле за изява, където мерят конкурентните си предимства с големите международни компании. Едновременно с това страни като България, Румъния и Сърбия са интересни за големите производители поради убеждението, че пазарът в региона не е достигнал своя максимален капацитет и прогнозите са поне за удвояване на обемите, като в момента вносът задоволява около 20% от потреблението.

Една от основните промени в международен план, която вече оказва силно въздействие върху пазара на торове, е именно стратегията за директно навлизане на крайния пазар на по-големите производители и търговци, започнала още от 2008 г., когато големите компании трябваше да възвърнат вярата в себе си на акционерите.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Като важен фактор се очерта и инициативата на отделни лобита в Европейската комисия за прокарване на рестриктивен режим за нивата на кадмий в крайните продукти, като този елемент се съдържа в суровината за производство на фосфорни торове (фосфорит) с произход Северна Африка, където има огромни залежи. Това би довело до увеличаване на разходите за "почистване" на суровината и респективно ще намали конкурентоспособността на ползвателите й, каквито са българските производители като "Агрополихим" например спрямо интегрираните производители от Русия и Северна Европа, разполагащо със собствени мини за добив на фосфорит.

На местно ниво българските производители гледат с надежда, че либерализацията на пазара на електроенергия ще върне ценовите нива от първото полугодие на 2017 г., но въвеждането на т.нар входно-изходен модел за определяна на цената за пренос на природен газ до големи потребители на газ, каквито са торовите заводи, допълнително ще оскъпи жизнено важната им суровина и ще намали конкурентоспособността им. Фермерите от своя страна внедряват все по-модерни модели за почвено подхранване, което включва по-разнообразни продукти за торене, което провокира производителите все повече да разширяват портфолиото си от предлагани продукти.

Интегрирано торене



През изминалата 2017 г. от "Агрополихим" коментират, че се е увеличил външният натиск от страна на международни производители и търговци в регионален мащаб (Централна и Източна Европа) посредством директни или ексклузивни търговски представителства.

Пример е EuroChem, която отвори собствени офиси в повечето страни и пазари, на които продуктите й са добре познати. През миналата година плевенският дистрибутор на минерални торове "Агрикола България", собственост на канадската Agrium, беше купен от швейцарската EuroChem Group, която има дълбоки руски корени и капитали. Плавенското дружество вече работи под името "Еврохим агро България". Част от продуктите, които "Еврохим агро България" ще получава, ще бъдат произведени от мощностите на швейцарския собственик в Русия, т.е. ще може да се възползва от бързите и сравнително евтини доставки по Черно море. Производствата на специалните продукти на компанията, които са базирани в Западна Европа, пък печелят от удобните и евтини доставки по Дунав. Компанията планира и увеличаване на складовите ни мощности в България. Тя разполага със склад в Добрич, като в следващите две години предвижда още 2 подобни инвестиции - един, който да обслужва Северозападна България, и друг за Южна България, обяви в края на миналата година изпълнителният директор Здравко Секов.

Други като PhosAgro ("Фосагро"), която продава основно в страните от Централна Европа, са избрали да работят с ексклузивни представители на Балканите, за да подобрят целия логистичен процес. Името на големия руски холдинг, производител на фосфатни торове, нашумя наскоро в страната, след като номинира за член на съвета на директорите бившия генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Основният акционер и председател на съвета е милиардерът Андрей Гуриев. Той е поставен на последно място в публикувания списък на САЩ за личностите, които са били облагодетелствали от управлението на руския президент Путин и чиито авоари могат да бъдат санкционирани от Вашингтон.

"Спецификата на тези производители е, че те работят със собствена суровина (т.нар. интегрирани производители), с произход Русия, които често са критикувани за държавна помощ посредством непазарната цена на природен газ (основна суровина за производство на амоняк и азотни торове) и фосфорит (суровина за фосфорна киселина и торове), което макар и да не преминава границите на европейското законодателство, за да се квалифицира като противозаконно, създава много трудна ситуация за местните производители с голяма суровинна и енергийна зависимост", коментира Искър Искров, търговски директор на "Агрополихим". Най-често интегрираните производители в Западна Европа са публични компании, а в Русия - предимно частни, които освен конкурентно суровинно обезпечаване през последните 10 години развиват и стратегия за покупка на дистрибуторски мрежи и крайни консуматори, каквито са кооперативите. Или накратко те притежават две основни предимства - евтината суровина и интегрирана клиентска база.

Глобално подхранване

Голяма промяна в регионалната търговия е отварянето на Украйна към алтернативни доставчици поради политическата ситуация и ембаргото за стоки с произход Русия, която е традиционен доставчик на торове и затваряна на основни производствени мощности поради обвързаност с руски капитали. Това едновременно генерира както по-агресивно предлагане на руски стоки, така и нов пазар за регионалните производители.

В още по-глобален мащаб се инвестира в нови мощности, които вдигат производствения обем на производителите. Глобален производител на фосфорни торове OCP от Мароко например има планове да повиши производството си с 2 млн. тона на годишна база до 2020 г. при сегашен капацитет близо 10 млн. Като цяло това създава пренасищане на пазара в определени все по-чести моменти, което сваля международните цени на пазарен принцип. За разлика от преди 10-15 години по-добрият достъп до пазарна информация от страна на фермерите много бързо пренася международните тенденции на локалния пазар.

По-модерното торене

Фермерите от своя страна внедряват все по-модерни модели за почвено подхранване, което включва по-разнообразни продукти за торене. Нараства площта на обработваемата земя, продължава окрупняването й заедно с внедряването на по-съвременни торови програми за подхранване.

Това се опитват да предложат и производителите. "Освен разширението на своя производствен капацитет и портфолио (производство на торове със сложни, комплексни химични формули и второстепенни химични елементи) посредством национален агрономически екип сме в постоянен контакт със земеделските стопанствата, за да им предоставяме адекватен съвет за почвено подхранване на база на конкретна " рецепта", отчитайки всички особености на съответно стопанство. Инвестирахме в национална логистична мрежа за течни торове - още една тенденция в прецизното торене, коментира Искър Искров. "В този дух отбелязваме годишни продажби от над 1.2 млн. тона, около 18% повече от предходната и абсолютен максимум от създаването на предприятието през 1976 г.", продължава той.

От края на миналата година "Агрополихим" е увеличила производствения капацитет за някои традиционни продукти, което й помага да продава на пазари като Латинска Америка и Бангладеш. От друга страна, реализираната инвестиция в производство на сложни, комплексни многокомпонентни продукти, дава път до по-тесните нужди на местния и регионалния пазар.

За да задълбочи стопанската си обвързаност с ключови клиенти, компанията инвестира в логистична услуга, която добавя стойност в отношенията със земеделските производители и зърнотърговци, а именно съхранение и обработка при експорт на зърно посредством изграждащи се съоръжения на пристанище Варна - терминал Запад. "Планираме да се въведе в експлоатация през април 2019 г. с параметри на работа, които нямат паралел в българските пристанища", казва Искров.

Не такъв успех има другият производител на торове "Неохим" - Димитровград. През миналата година той свива печалбата си почти наполовина. Основната причина за спада са по-ниските приходи от продажби, както и увеличените разходи за дейността, показва неконсолидираният отчет на дружеството.