С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 мар 2018, 15:15, 3683 прочитания

В началото бе изобретението

Или как компанията "Екофол" намери пътя от руините на социализма до върховете на пазара на листни торове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
"Екофол" е лидер на пазара на листни торове в страната и е на практика основоположник на тази пазарна ниша.
Инвестициите в дружеството за последните 4 години са около 4 млн. лв. - основно реинвестирана печалба и европейско финансиране по пет спечелени проекта.

Още по темата

Иновации с български адрес

Машина, която подпомага фермерите при прибирането на реколтата от лавандула, и фондация, която насърчава бедни ромски семейства да започнат земеделски бизнес, бяха отличени в конкурс

3 мар 2018

Торове в интегрирано време

Големите руски производители, навлизащи в региона, ще стават все по-сериозна конкуренция за местните компании

26 фев 2018

Темата за "престъпната" приватизация в популисткия й вид често пропуска една съществена част от историята след падането на комунизма в България - тази на стотиците окаяни, губещи предприятия, които държавата трябваше да продаде на безценица или да ликвидира, за да спаси цялата икономика. Едно от тези предприятия – преди 25 години на ръба на оцеляването, а днес пионер в областта на екологичните листни торове с милиони оборот, е "Екофол". Цехът и складовете на базирания в Търговище производител днес можеше да не съществуват, ако не беше почти 20-годишният упорит труд на изпълнителния директор на "Екофол" Татяна Михайлова и екипът й да го превърнат в успешна и печеливша компания с безупречна репутация.

Днес "Екофол" е лидер на пазара на листни торове в страната и е на практика основоположник на тази пазарна ниша, изнася за Гърция, Румъния, Виетнам и др. Оборотите на предприятието за 2017 г. гонят 9 млн. лв., като за 10 години са се увеличили почти десетократно. Инвестициите в дружеството за последните 4 години са около 4 млн. лв. - основно реинвестирана печалба и европейско финансиране по пет спечелени проекта.

Историята

"Трансформацията", както Таня и ръководният й екип наричат пътя, който са изминали, се вижда най-добре от снимките на предприятието преди 30 години и днес. "Една идея, едно старо хале и няколко смесителни инсталации" - казва финансовият директор на "Екофол" Момчил Митев, посочвайки снимката на ръждясала сграда, бивша кожарска фабрика. Там през септември 1989 г., само месец преди смяната на режима, е положено началото на компанията. Основният й продукт – листният тор "Лактофол", е създаден няколко години по-рано. Той е разработен от голям екип български учени на основата на млечна суроватка (откъдето и името му). Уникален е не само продуктът, но и методът за преработка и прилагане на полезните вещества от суроватката върху растенията. Торът е изключително екологичен и не замърсява околната среда, ала в годините, когато земеделските производители се борят да оцелеят (а донякъде и днес), това не е от особен интерес.

Изобретението "Лактофол" е патентовано през 1985 г., а през 1987 г. получава златен медал на Световната организация по интелектуална собственост. Две години по-късно с решение на държавата е създадена фирмата "Екофол", която трябва да произвежда препарата. Указът, издаден малко преди промените, има за цел да насърчи частната инициатива, но съдружници в компанията са основно общински и държавни организации, изследователски институти и др.



Сред екипа, работил по създаването на "Лактофол" и с дял в компанията, е съпругът на Таня Михайлова, Иван Михайлов. Той е ръководител на звено за иновации по времето на социализма, съдействал е за признаването на изобретението, първоначалното производство и създаването на "Екофол". В момента е основен акционер. По думите на Таня от 1989 г. до 2000 г. "фабриката е в много труден период на оживяване". "Производството е много малко, екипът е 20 души, събират се пари за заплати и е много трудно." Продажбите се извършват на място: "Който мине покрай фабриката и има пари, идва и си купува", казва Татяна. "Когато съдружник ти е общината, не можеш да направиш много. Той е негъвкав, непазарен. Полека-лека държавното участие е изкупено, разказва Таня, и малко преди 1993 г. предприятието става частно. Началото на новия етап от живота на компанията също е труднo. "Направихме класическа грешка. На учените бяха дадени отговорности да управляват бизнес", казва Таня. "Както агрономията, биотехнологията, химията са науки, така и управлението на пазара е наука. Понеже не го умеехме, натрупахме редица негативи. Не тръгнахме от нулата, а от минус."

Таня заема позицията маркетинг директор на "Екофол" през 2002 г., като две години по-рано започва усилената й подготовка. "Тогава бях на 45 години, инженер по образование. Записах второ висше - по маркетинг и управление на връзки с клиенти и курсове по компютър. Две години учих и се подготвях да направя успешна маркетингова стратегия. Създадохме с колегите една и досега работеща схема", разказва Таня.

Откъде е намерила мотивация? "Много ми тежеше това, че един изключителен продукт - качествен, работещ по всички закони на химия, биотехнология, производство, е оставен на доизживяване поради непознаване и несъобразяване със законите на пазара", казва тя. И се заема с екипа си – с цената на 15 години огромен труд, да изградят маркетинг, управление, администрация и производство почти от нулата. В момента в компанията работят над 100 души. А това, което ги задържа през годините, според нея е отношението към клиентите и екипната работа. "Изключително си обичаме, уважаваме, дори бих казала угаждаме на клиентите. Аз твърдо вярвам, че клиентът е цар", казва Таня.
"В момента в България се работи с вносни биоторове и биопестициди, защото няма начин да сертифицираш български биоземеделски препарат. Купуваме чужди, а междувременно се борим да създадем пътека за сертифициране."
Татяна Михайлова, изпълнителен директор на "Екофол"


Лукс или необходимост

"Какво са листните торове", пита Таня. И отговаря сама: "Ако си представите "хранителната пирамида" в земеделието, най-отдолу е обработката на земята, след това торене, опазване с растителна защита и чак някъде на върха сме ние. Листните торове имат за цел да подобрят добива и качеството на земеделската продукция. Но без това връхче не може и ние помагаме на земеделските производители да разберат каква е ролята на листното хранене. Производството на нашия продукт е сериозно, отговорно, трудно, но може би по-голямата трудност е да убедиш всички, които живеят в една несигурна среда, че си струва да похарчат повече за нещо качествено, което ще им увеличи добива и ще им помогне да успеят."

"Бяхме абсолютно сами на пазара на листните торове много години. Последните години, понеже ние сме разработили тази търговска ниша, у нас се предлагат всевъзможни подобни продукти. Но интересното е, понеже ние сме подхождали през цялото време професионално, градили сме доверие, доказали сме се като лоялни и полезни партньори, нямаме спад в продажбите, въпреки изключителната конкуренция", посочва Таня. Всичко е постигнато с много труд и с много любов, за пореден път казва тя и добавя: "Оттам идва и успехът, и позитивизмът ни. У нас има добри примери и заедно можем да направим една по-добра България."

Следващите цели на Татяна и екипът й са по-сериозно навлизане на румънския пазар, където вече се изгражда дистрибуторска мрежа, както и навлизане в сегмента на биоземеделието, което е различно от екологичното земеделие. "В момента в България се работи с вносни биоторове и биопестициди, защото няма начин да сертифицираш български биоземеделски препарат. Купуваме чужди, а междувременно се борим да създадем пътека за сертифициране", казва мениджърът на "Екофол". Компанията непрекъснато инвестира в нови разработки и научни изследвания. През 2016 г. пуска изцяло нова серия листни торове. Те отново са на основата на вещество, извлечено от млечна суроватка, но са по-концентрирани и с по-съвременни суровини. "Защото от този продукт до предишния ни делят точно 30 години. Да го задържим на пазара 30 години – това също е чудо", заявява Таня.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кои са най-големите 100 земеделски компании Кои са най-големите 100 земеделски компании

Приходите на дружествата пораснаха до над 10 млрд. лв. през 2017 г. въпреки по-ниските цени в глобален мащаб

19 сеп 2018, 2875 прочитания

Една трета от приходите при преработвателите се държат от две фирми Една трета от приходите при преработвателите се държат от две фирми

"Амилум България" оглавява секторната класация, шест компании от топ 30 са с по-малко приходи през 2017 г.

14 сеп 2018, 524 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Райна Бонева: Основен принцип в работата е да се пази почвеното плодородие

Управителката на земеделска ферма в село Белгун, община Каварна, пред "Капитал"

Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал

Все повече ентусиасти започват свой бизнес, рисковете обаче не са малко, както и възможностите

В какво се превърна КРИБ

Най-голямата организация на бизнеса стана казионна проправителствена структура, която работи за интересите на властта, председателя си и избрана част от членовете си

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете