С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 13 мар 2018, 11:47, 4820 прочитания

Райна Бонева: Основен принцип в работата е да се пази почвеното плодородие

Управителката на земеделска ферма в село Белгун, община Каварна, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Визитка

Райна Бонева е бакалавър по специалността "Агрономство" и магистър по "Аграрен мениджмънт" от Техническия университет във Варна. Израснала е със създаването и развитието на семейната земеделска фирма, която се занимава с производство на зърнено-житни и зърнено-бобови култури, и обработва над 13 хил. дка земя в региона на село Белгун, община Каварна. Половината от земята е собствена, а останалата е наета дългосрочно. Годишният добив на пшеница през последната година е 4434 тона, на царевица – 4302 тона, на леща – 170 тона, и е на обща стойност 2.465 млн. лв. Фирмата има сертифицирана система за управление на качеството по ISO 9001:2000. Райна Бонева получи отличието за "Най-добър млад фермер" за 2017 г. на фондация "Еврика".

Още по темата

Земеделска техника: Раздвижване на пазара

След ударното сключване на сделки през 2015 г. и резкия спад през 2016 г. продажбите на земеделска техника през миналата година се връщат към нормалните си нива

12 мар 2018

Селско стопанство: Крачка назад за зърнопроизводителите

Ръстът в бизнеса на малките и средните компании в аграрния сектор е зависел повече от добри управленски решения и единични успешни сделки и все по-малко от пазарната конюнктура

6 дек 2017

ЕК предвижда 179 млн. евро за промоционални програми догодина

Целта е популяризиране на предимствата на качествени европейски продукти

27 ное 2017

Защо решихте да се занимавате със земеделие?

- Това е семеен бизнес. Играта ми като дете е била върху сеялките, целият ми начин на живот е свързан със земеделие. Съвсем естествено беше да продължа фамилните традиции във фермерството, без да се замислям за други специалности, варианти, сфери на образование и изява. Земеделието е единственият професионален път, по който съм искала да поема. За мен то е нещо естествено. Така мислят и брат ми, и сестра ми. Когато кандидатствах за студентка, написах само една специалност - "Агрономство", в един университет. Посъветваха ме да запиша и нещо друго, в случай че не ме приемат. Не искам друго. Сестра ми се дипломира преди месец с пълно 6 като магистър по растителна защита. Очакваме и тя да се включи в селскостопанската дейност. Защото две мнения са по-сигурни от едно. И когато са подплатени с помощта и съветите от родители, е още по-добре.

Вие станахте носител на наградата на фондация "Еврика" "Най-добър млад фермер" за 2017. Преди 24 години баща ви – Владимир Бонев, получава същата награда от същата фондация. Какво наследихте от него?

- Тази награда е изключително ценна за нашето семейство. Може би тя е дала тласък и увереност на баща ми, че се движи по правилния път. Доста неща наследявам от родителите си и продължавам да се уча от тях. Стремя се да достигна тяхното ниво. Получавам ценни съвети за бизнеса, научили са ме на лоялност в работата.

Как се развива вашето стопанство, каква беше 2017 г. за вашия фамилен бизнес?



- Нашето стопанство е средно по големина. Обработваме около 13 000 декара със зърнено-житни и зърнено-бобови култури. През 2001 г. бяхме се разраснали като мащаб, но това беше доста лоша метеорологична година и се наложи да свием малко размерите. Но се задържахме на едно постоянно ниво, което за нас е оптимално. Постигаме добри резултати. Нямаме право да се оплакваме, когато природата дава. В Добруджа добивите са по-високи, отколкото в останалите райони на България, и това за нас е предимство. Разбира се, и рентите в Добруджа са по-високи, по-висока е и цената на земеделската земя, която много трудно се намира за покупка и арендоване. Миналата година беше благодарна като добиви. Заетите варират от 15 до 100 в сезона на лятото, когато има повече полски труд. Достигали са и до 900 души в годините, когато нямаше механизирано прибиране на боба и всичко се правеше ръчно. Тогава сме наемали работници от цяла Добруджа да помагат.

Какъв е размерът на рентата, която плащате?

- Плащат се средно около 100 лв. на декар. На тези средства разчитат около 120 семейства. В последните години се получи едно изкуствено завишаване на рентите, но ние компенсираме с нашата собствена земя, за да платим на собствениците на арендованата земя, така че да са доволни. Ако липсваше собствена земя, нямаше да можем да реагираме на тези нереално високи ренти.

Кои са най-големите инвестиции, които сте направили досега, какви нововъведения сте въвели във вашето земеделско стопанство?

- Постоянно правим инвестиции. Една от големите е в покупката на земя, където цените са много високи. Инвестираме също и в модерна селскостопанска техника. Работим с мощни трактори и хубави комбайни, всичко е механизирано. Всички машини в стопанството са оборудвани със система за следене с пълен автопилот и GPS навигация, което е изключително голямо финансово перо. Трактористът си почива, 15 метра преди края на полето машината му сигнализира да се събуди, ако случайно е задрямал, за да направи завоя. Работата е улеснена много. Целта е оптимизация на труда и повече време за почивка. По отношение на обработките на почвата - стремим се да използваме по-малко химична растителна защита, защото знаем, че вложеното се акумулира. Знаем, че прекаленото торене води до окисляване и разрушаване на почвената структура и земята губи своите свойства. Затова прилагаме щадящи агромероприятия, стараем се да работим по-природосъобразно. Правилното сеитбообращение и агротехниката ни позволяват да намалим до минимум торенето с минерални торове. Основен принцип в работата е да се пази почвеното плодородие и структура и най-вече почвената влага и да се прилагат повече механични обработки, а не химически третирания.

Как финансирате новостите в стопанството?

- Със собствени средства. Имали сме опит с банкови кредити, но е много трудно, особено ако годината е неблагоприятна. Печелили сме и няколко проекта по Програмата за развитие на селските райони за покупка на техника. На година вземаме по една машина – комбайн, трактор, фадроми, култиватори, в момента сме на изчакване за одобрение на нов проект. При кандидатстване получаваме бонус точки заради региона, в който се намираме.

В търговската мрежа може да се намери селектирана линия от бобови култури, произведени от вашето стопанство, какъв е интересът към тях?

- Ние не се занимаваме с продажбите на дребно. Сеем български сортове боб, добруджански боб, който при прибирането излиза от комбайна абсолютно чист. После го изкупуват големи фирми, които го пакетират и етикетират. Виждам, че в магазините излиза с надпис: "Специална добруджанска селекция "Имало едно време". Бобът е с доста добри вкусови качества и е български, а не египетски. Имаме традиции - още през 1998 г. баща ми е бил един от големите производители на боб, засял е 3000 дка боб. Тогава наехме 900 работници, беше доста сложно изпитание. В следващите години започнахме да сеем леща, защото е по-лесна за отглеждане. А и вече забраниха всички препарати за растителна защита при бобовите растения и отглеждането им стана по-трудно. Сега имаме около 1000 дка с боб.

Във вашето стопанство отглеждате и лимец, какви са добивите и каква е реализацията?

- Почнах да работя с лимец още като студентка и дори съм обяснявала каква е тази култура на някои мои професори в университета. Лимецът е най-древната житна култура. Той е с непроменен хромозомен набор, т.е. при него няма изкуствена селекция. Изключително издръжлив е на болести и неблагоприятни условия. Няма нужда от третиране с химични препарати за растителна защита. Все още ползваме лимеца от нашето стопанство за лични нужди, защото той изисква допълнителна специализирана обработка за олющване. В процес сме на закупуване на такава машина. Проблемът е, че тя е прекалено скъпа, а лимецът дава изключително ниски добиви – около стотина килограма на декар. За сравнение - добивът при пшеницата може да достигне 600 - 900 килограма от декар. Но ние увеличаваме площите с лимец и те са вече около 40 декара.

Достатъчни ли са земеделските субсидии?

- Ако трябва да се сравняваме с другите страни - членки на ЕС, състезанието не е равностойно. Там рентите са по-ниски, отколкото при нас, а субсидиите са по-високи. По-висока е и изкупната цена на зърното, отколкото при нас. Но такива са условията.

Трябва ли да има преференции за отделни отрасли – например зеленчукопроизводство, овощарство, биопроизводство?

- Хубаво е да се стимулират тези сектори, а също и животновъдството.

Има ли противопоставяне между зърнопроизводителите и останалите земеделски стопани?

- Не, не бих казала. Ние сме в един бранш, помагаме си, обменяме опит. Има фирми, които се занимават и с животновъдство, и със зърнопроизводство, и с овощарство, и с етеричномаслени култури. Всички сме в една лодка. Крайно време е да започнем да се обединяваме и да си помагаме, само така може да се постигне нещо.

Защо не обичат да се обединяват българските фермери?

- Може би е въпрос на манталитет. Дори в една жилищна кооперация има разногласия, а когато става дума за бизнес, е още по-трудно.

Какви са плановете и очакванията ви за 2018 г.?

- Искаме да стартираме нов проект за покупка на мощен трактор. Хубавото в нашето стопанство е, че площите ни са комасирани. Те са на полета от 2000 - 3000 декара, докато в чужбина не могат да си позволят такива големи площи. А за нас тази големина е изгодна, защото когато влезе една голяма селскостопанска машина с пълен инвентар, успяваме да се справим бързо. Усъвършенстваме се. Идват новости, разработени в лаборатории. Не може да разчитаме само на старите препарати, хибриди, сортове. Гледаме напред.

Интервюто взе Мара Георгиева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кои са най-големите 100 земеделски компании Кои са най-големите 100 земеделски компании

Приходите на дружествата пораснаха до над 10 млрд. лв. през 2017 г. въпреки по-ниските цени в глобален мащаб

19 сеп 2018, 2875 прочитания

Една трета от приходите при преработвателите се държат от две фирми Една трета от приходите при преработвателите се държат от две фирми

"Амилум България" оглавява секторната класация, шест компании от топ 30 са с по-малко приходи през 2017 г.

14 сеп 2018, 524 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
В началото бе изобретението

Или как компанията "Екофол" намери пътя от руините на социализма до върховете на пазара на листни торове

Няма дим без огън

Защо двама журналисти бяха задържани в полето край Радомир

Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал

Все повече ентусиасти започват свой бизнес, рисковете обаче не са малко, както и възможностите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете