За 1% от пазара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За 1% от пазара

Shutterstcok

За 1% от пазара

Селскостопанските застраховки се правят по изключение или по задължение, но това не спира финансовите компании да въвеждат иновации в сектора

2458 прочитания

Shutterstcok

© Shutterstcok


Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на [email protected]
Целият пазар на земеделските застраховки възлиза на по-малко от 20 млн. лв. през миналата година.

Стара традиция на преобладаващата част от българските фермери е земеделските площи и селскостопанските животни да не се застраховат, а при възникване на природен катаклизъм или друг проблем да се настоява за обезщетения от държавата. Макар и очевидно, доскоро това твърдение по-трудно можеше да бъде доказано. В обобщената статистика на регулатора за премийните приходи на застрахователните компании липсваха данни колко от тях идват от селскостопански застраховки. Тази практика беше нарушена през миналата година, когато Комисията за финансов надзор за пръв път започна да публикува данни, показващи приходите и изплатените обезщетения по застраховки за земеделски площи и за селскостопански животни отделно (виж графиката). Според тези числа се оказва, че целият пазар на земеделските застраховки у нас възлиза на по-малко от 20 млн. лв. за миналата година. Тази сума представлява едва 1.2% от целия бизнес на застрахователните компании и със сигурност показва, че посоката би трябвало да е само нагоре. Последните данни го потвърждават. През първите пет месеца на 2018 г. (до когато има данни) са били сключени земеделски застраховки на обща стойност 9.8 млн. лв., което е с цели 30% повече в сравнение със същия период на миналата година.

Кои са тези застраховки

Участниците в пазара споделят, че застраховането в сектора на земеделието обикновено се прави поради две причини – когато е задължително или когато някой друг, а не собственикът на застрахованото имущество, плаща за него – например по програми за безвъзмездно финансиране. Така например интерес представляват застраховките по схемите за съфинансиране на застрахователни премии от Държавен фонд "Земеделие" предвид това, че клиентът заплаща само 35% от премията, а фондът превежда по банков път на застрахователя останалата част от премията. Тези схеми включват овощни култури, зеленчуци, десертни лозя и етеричномаслени култури. Единственото условие е фонд "Земеделие" да одобри производителя и да му издаде удостоверение, на базата на което се сключва застрахователен договор. В тези схеми за съфинансиране обаче не влизат зърнено-житните култури, винените лозя и др.

Навици и държава

"През последните 10 години секторът на селското стопанство в България се развива успешно благодарение на активното финансиране от страна на кредитните институции, както и поради наличието на европейски програми за финансиране. Независимо от това селскостопанското застраховане е далеч от състоянието на активен растеж, като за мен липсата на интерес у земеделските стопани към конкретната застрахователна бизнес линия не е разбираема", коментира за Капитал Фани Генчева, директор "Управление на неавтомобилни продукти общо застраховане" в ДЗИ. Според нея вероятна причина за по-горната констатация е липсата на масова осъзнатост относно рисковете, които ни заобикалят, както и в немалка степен трайно изградените навици земеделските стопани да разчитат на държавата за справянето с неблагоприятните последици от проявлението им.

А в същото време в резултат на настъпващите климатични промени в глобален мащаб в последните няколко години има увеличено проявление на градушки, съчетани с проливен дъжд, впоследствие преливане на язовири, свлачища и други, които нанасят големи щети на земеделските производители. "Те търпят големи загуби и каквито обезщетения да изплаща застрахователят, те не получават компенсациите, които очакват", смята Соня Колева, главен експерт селско застраховане застраховане в "ЗД Евроинс" АД. Тя настоява за мерки от страна на държавата за защита на производителите и населението като цяло. "Има спешна необходимост от обновяване на настоящите и изграждане на нови ракетни площадки срещу градушките, които са основен риск за унищожаване на реколтата, както и задължително да се поддържат нивата на водоемите в определени норми, за да се избегнат разливи и унищожаване на насаждения", добавя Соня Колева.

Летящи роботи

Ниските приходи не спират застрахователите да въвеждат иновации в сектора. ДЗИ беше първата компания, която през 2015 г. въведе използването на безпилотни летателни апарати – дронове, при оценка на последствията от застрахователни събития. Този метод е особено ефективен при мащабни щети в резултат на пожар. При настъпване на риск чрез специален софтуер се изчислява размерът на щетата и каква точно част е засегната. Този метод има много предимства, тъй като процесът по ликвидиране на щетите и изплащане на обезщетенията е изцяло механизиран, изключва всякакъв субективен фактор и изплащането на обезщетенията става бързо, а и вече се прилага от значителна част от активните в сектора на земеделското застраховане компании.

Освен това от известно време се използва и параметрично застраховане. При него се предвижда изплащане на обезщетение за загуби, настъпили в резултат на достигане на предварително заложени в договора параметри на природни явления или бедствие, като например интензивност на валежите - количество на квадратен метър, магнитуд при земетресение, измерено по скалата на Рихтер и др. Този тип застраховане води до съкращаване на времето за разрешаване на застрахователни претенции, особено в резултат на мащабни природни бедствия. За съжаление то не е познато у нас, поради което засега се прилага само частично. Освен това използването му към момента е възможно единствено в случаите, когато полиците не се издават в полза на фонд "Земеделие".

Що се отнася до бъдещото развитие на сектора на селскостопанското застраховане, важен момент през 2018 г. е предстоящото актуализиране на анализа и стратегията за прилагане на финансовите инструменти по Програмата за развитие на селските райони. "Има заделени средства, които са по проекти от програмите на фонд "Земеделие", в размер на 1.55 млрд. лв. за единно плащане на площ, както и за обвързани с производството плащания за животни, плодове, зеленчуци и други, които ще спомагат за увеличение на обема на премиите в бранша", очаква Соня Колева.

Може ли "Каско" да плаща за наводнените поля

Най-голям шум в сектора за селскостопанското застраховане предизвика предложената поправка в Закона за превенция от неблагоприятните климатични условия. Според нея от застрахователите се изискват задължителни вноски в размер на 0.8% от приходите по "Сухопътни превозни средства", "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество", с които да се обезщетяват пострадали от градушки земеделски стопани.

"Това предложение не поощрява доброволното сключване на застраховки от фермерите и допълнително подкопава тънките устои на селскостопанското застраховане. Опитът показва, че големите земеделски производители не застраховат всички земи. Вместо това източник на финансиране на тяхната превенция ще бъдат лица, които са сключили застраховки, които застраховки обаче не са предмет и не са облагодетелствани от законопроекта", коментира Фани Генчева.

Създава се неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги и подобно предложение е необосновано и би имало много негативен обществен отзвук, тъй като не съдържа нито финансова логика, нито защита на правата на потребителите на застрахователни услуги, а неминуемо ще доведе до тяхно увеличаване. Към момента предложеният от Министерския съвет текст не е внесен в парламента. Срокът за приемане на позиции по него приключи в края на юни, като Асоциацията на българските застрахователи категорично се противопостави. По информация на "Капитал" предстоят допълнителни разговори по промените, като една от алтернативните възможности е въвеждане на задължително застраховане на дотиране на площи.
Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на [email protected]
Целият пазар на земеделските застраховки възлиза на по-малко от 20 млн. лв. през миналата година.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK