Бъдещата земеделска политика: Държавите са на ход
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бъдещата земеделска политика: Държавите са на ход

Shutterstock

Бъдещата земеделска политика: Държавите са на ход

Страните в съюза за пръв път ще имат сериозна свобода при разпределението и контрола на евросредствата, но ще носят и по-голяма отговорност

Деница Ватева
3424 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на [email protected]
- Всяка държава ще трябва да изработи национален план с приоритети.

- Директните плащания ще имат таван, но с национален контрол.

- Извън няколко задължителни елемента държавите имат свобода за парите от програмата за селските райони.
7.52 млрд. евро за селско стопанство ще отдели ЕС за България след 2020 г.

Почти една трета от бъдещата програма за развитие на селските райони трябва да бъде отделена за мерки, подпомагащи опазването на околната среда. Част от средствата трябва да отидат за дейности, свързани с общностно развитие, всяка държава ще е задължена да отдели пари по схеми, свързани с управлението на риска, при директните плащания ще има таван на плащанията, които един земеделски производител може да получи.

Това са част от задължителните елементи на бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз (ЕС) след 2020 г. според предложението на Европейската комисия (EК), публикувано в началото на лятото. Част от тях се прилагат и в момента, други са нови. Но съществената промяна, която земеделските производители могат да очакват в бъдещия програмен период, е свързана с управлението и контрола на средствата. След години "спуснати" от Брюксел изисквания страните в съюза за пръв път ще имат сериозна свобода при разпределението и контрола на евросредствата, съответно ще носят и по-голяма отговорност. Новата идея обаче е нож с две остриета - тя може действително да помогне за разрешаването на повече локални проблеми, както се надява ЕК, но същевременно може и да задълбочи разликите между отделните държави.

По-малко пари

Договарянето на бюджета на ЕС след 2020 г. идва в контекста на напускането на Великобритания от ЕС и необходимостта от финансиране на някои нови приоритети, свързани основно с миграцията и сигурността. Затова и не беше изненада, че част от основните политики на съюза ще получат по-малко финансиране. Така за периода 2021 - 2027 г. общият бюджет на ЕС ще бъде 1.28 трлн. евро, а от тях за Общата селскостопанска политика са отделени 365 млн. евро. Така спрямо предходния период спадът е около 5%.

Погледнато на местно ниво, България няма да е сред силно пострадалите от новото разпределение. Очаква се в периода от 7 години за страната да бъдат отделени 7.52 млрд. евро за селско стопанство, което е сходно спрямо сегашния. Съществената разлика обаче е при разпределението. Заради факта, че държавите от Източна Европа "догонват" нивата на директните субсидии при западноевропейските, за новия програмен период по това перо ще бъдат отделени 5.55 млрд. евро при малко над 5 млрд. евро сега. Същевременно намалението на средствата при Програмата за развитие на селските райони ще бъде сериозно - над 15%. След 2020 г. България ще разполага с 1.97 млрд. евро от еврофондовете според предложението на ЕК при 2.4 млрд. евро сега.

Национален стратегически план

В условията на намален бюджет е по-важно от всякога как ще се разпределят средствата по пера, така че да се изпълнят заложените приоритети и политики. Това очевидно оттук нататък ще зависи от националните правителства. Според плана на ЕК те ще имат тежестта да избират какви политики и как да финансират, ще имат и много по-голяма свобода при контролните механизми. Така всяка държава ще трябва да изготви собствен стратегически план, в който да заложи кои мерки ще прилага и по какъв начин с изключение на няколко задължителни за всички елемента. Така например България ще трябва да избере дали да има схеми за инвестиции - например в производство, преработка, по общински проекти, дали да има схеми, привличащи повече млади хора в земеделието, или пък например изостанали райони или такива с природни ограничения. Както и сега, държавите ще имат възможност да прехвърлят до 15% от директните плащания към Програмата за развитие на селските райони - възможност, от която България не се е възползвала до момента.

Макар новият програмен период да започва само след две години и половина, земеделското министерство в България все още не е представило основните си концепции за бъдещия национален план. В момента от ведомството изготвят анализи, като се очаква през есента да започнат и първите срещи с браншовите организации.

Таван на субсидиите, но с национален контрол

По линия на директните плащания ЕК обещава сериозна промяна. За пръв път ще се въведе правило за всички страни да въведат единен таван на плащанията от 100 хил. евро за едно стопанство, както и скала за орязване на субсидиите за всеки, който получава над 60 хил. евро. Така за всички суми между 60 и 75 хил. евро редуцирането ще бъде в рамките на 25%, в следващата скала - до 90 хил. евро то ще бъде 50%, а между 90 и 100 хил. евро - 75%. Реално при това предложението таванът на субсидиите всъщност не е 100 хил. евро, а 81 250 евро, колкото е максималната сума, която може да получи един кандидат.

Възможността да се определя максимум средства, който може да бъде получен от един земеделец, съществува в България и в настоящия програмен период, но сумата е 300 хил. евро. Същевременно обаче няма публична информация за колко стопанства е приложен такъв - според различни изказвания в медиите се говори за между 5-6 и 15 фирми в бранша.

Важното в законодателната инициатива на ЕК обаче е контролът. Брюксел не предлага общ механизъм за контрол, който да ограничи възможността земеделските производители да "заобикалят" правилата, разделяйки например изкуствено стопанствата си на няколко по-малки. Въпросните специални мерки ще трябва да бъдат взети от националните правителства, като не е ясно какви ще бъдат решенията на България в тази посока.

Другата важна промяна при директните субсидии е, че ще се намалят средствата по т.нар. обвързано подпомагане, чрез които в случая с България се осигурява по-висока субсидия за сектори като плодове, зеленчуци, животновъдство и др. След 2020 г. за това могат да бъдат отделяни 12% от всички директни плащания, а сега - 15%.

Задължителни елементи

Държавите ще имат свобода при избора на много от приоритетите в бъдещата програма за развитие на селските райони, но все пак ще има няколко задължителни мерки. Така например 5% от средствата ще трябва да отидат за финансиране на местни инициативи за общностно развитие, познато още като подхода ЛИДЕР. Други 30% от средствата задължително трябва да бъдат за подпомагане по линия опазването на околната среда и борба с климатичните промени, като страните ще имат известна свобода да моделират отделните мерки.

За пръв път ще се въведе и правилото, че част от бюджета трябва да бъде отделена за схеми за управление на риска. Такива могат да бъдат субсидии за застраховки, гаранционни схеми и други. Според законодателното предложение на ЕК обаче няма изискване колко точно средства трябва да бъдат насочени към тези цели.

Преговорите по рамката на бъдещата селскостопанска политика започнаха интензивно на европейско ниво през май и юни, когато ЕК представи проектобюджета за новия програмен период и законодателните предложения по политиката. Амбицията на комисията е те да бъдат приключени през пролетта на следващата година.

Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на [email protected]
- Всяка държава ще трябва да изработи национален план с приоритети.

- Директните плащания ще имат таван, но с национален контрол.

- Извън няколко задължителни елемента държавите имат свобода за парите от програмата за селските райони.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK