Бавен напредък по програмата за селските райони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бавен напредък по програмата за селските райони

Бавен напредък по програмата за селските райони

Едва 12% от предвидените средства са разплатени към средата на годината

Деница Ватева
7264 прочитания

© Капитал


Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на [email protected]
- В средата на програмния период усвояването на пари от програма е на много ниски нива.

- Изключение са схемите, свързани с екологията, при част от които бюджетът вече е изчерпан.

- От тази година проектите се подават в електронната система ИСУН.
698 млн. евро трябва да изплати фонд "Земеделие" по програмата до края на 2018 г., за да не бъдат загубени средства.

Откакто съществува в България, европейската програма за развитие на селските райони винаги е била съпътствана от сериозни проблеми и в редица случаи от скандали. Съмнителни проекти, огромни забавяния в приема и одобрението на проектите, загуба на европейски средства заради слабо усвояване - това са само част от проблемите през предходния програмен период. Грешките обаче не бяха съвсем научени - и след 2014 г., когато започна втората програма, отново се случва това. Публикуваните няколко пъти графици за отваряне на нови схеми също закъсняваха и така се стигна до 2017 г., която беше почти нулева за прием на нови проекти. Беше и слаба и за разглеждането на вече подадени проекти. И макар от тази година да има видимо раздвижване и по двете линии, все още процентът на усвоени средства е много нисък - едва към 12% от общите пари по програмата, ако изключим текущите плащания по линия на екологията. Забавянето е опасно предвид наближаващата междинна проверка по програмата, както и предвид факта, че крайният срок за разпределение на средствата е до 2020 г.

Слабо усвояване

Към края на юни по програмата за развитие на селските райони, която е с бюджет 2.9 млрд. евро, са усвоени 11.8%, или 238 млн. евро общо по всички схеми извън екологичните, се вижда от данните на фонд "Земеделие". Най-висок процент изплатени средства - съответно 20% и 30% от бюджетите по отделните схеми, има по двете най-атрактивни пера - за инвестиции в материални активи и за инвестиции в обновяване на селата. И по двете схеми при кандидатстването имаше изключително висок интерес, подадените проекти бяха за почти три пъти повече средства от отпусканите, а сега по тях са изплатени над 200 млн. евро. Всъщност единствената схема с по-високо усвояване спрямо заложения бюджет е тази за консултантски услуги. По нея към края на юли са изплатени 4.7 млн. евро, което е 110% от бюджета на мярката.

С малко по-добър темп върви разплащането по компенсаторните схеми, свързани с опазването на околната среда и вредното въздействие върху климата. При тях изплатените средства са малко над 399 млн. евро, или 47% от общия бюджет. Става въпрос за схемите за агроекология, биологично земеделие, хуманно отношение към животните и компенсации за работи в зони от "Натура" или такива с природни ограничения. По всички тях има годишно компенсационно плащане за дейности, подпомагащи опазването на околната среда.

Малък напредък с договарянето

След изключително слабата за прием на проекти 2017 г. от тази година фонд "Земеделие" започна постепенно да отваря за кандидатстване различни схеми, като в есенните месеци трябва да започне и същинското одобряване на проектите. В целия процес всъщност има промяна - програмата за развитие на селските райони най-накрая влезе в общата система за кандидатстване и администриране на проекти ИСУН, по която от години работят останалите европейски програми. Именно промените в законодателството, свързани с електронното подаване на документи и адаптирането на основните електронни системи на фонд "Земеделие", станаха повод за забавянето в графика за прием на проекти, макар да не е ясно защо това се случва чак сега, тъй като от началото на програмния период беше въведено изискване всички държави да имат такива електронни системи за всички програми. От данните на фонд "Земеделие" се вижд , че има известен напредък в договарянето на средствата от някои приеми през предходните 2015 и 2016 г. Така например по двете големи схеми за инвестиции в материални активи и за обновяване на селата договорените средства са за над 60% от бюджетите - съответно 533.6 млн. евро и 389.4 млн. евро. Над 30% е сумата, която е одобрена и по схемата за развитие на стопанската дейност - 62 млн. евро.

С по-бързи темпове върви договарянето по компенсаторните схеми. Още преди година бюджетът по схемата за биологично производство - 113.6 млн. евро, беше изчерпан, което дори стана повод за недоволство в бранша. За агроекология към края на юли са договорени 92% от схемата за над 154 млн. евро. Над 50% е договарянето и по компенсаторните мерки за земи в екомрежата "Натура" и за такива с природни ограничения - близо 160 млн. евро. Схемата за хуманно отношение към животните предстои тепърва да започне.

Какво предстои

Тази година е ключова за договарянето и разплащането на средствата от програмата. До края на годината България ще трябва да усвои 698 млн. евро, което е и поставената междинна цел. В противен случай страната може да изгуби част от средствата от т.нар. резерв на програмата, който е общо за 140 млн. евро.

Но по-важното е, че настоящата програма трябва да действа до 2020 г., докогато трябва да се договори целият бюджет от 2.9 млрд. евро, а това означава, че темпът на работа трябва силно да се ускори.

Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на [email protected]
- В средата на програмния период усвояването на пари от програма е на много ниски нива.

- Изключение са схемите, свързани с екологията, при част от които бюджетът вече е изчерпан.

- От тази година проектите се подават в електронната система ИСУН.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    Не разбирам какъв е смисъла в 21-ви век да се стимулират хората да живеят в селата. По-добре свикнете с мисълта, че хорат в бъдеще ще живеят само в големи градове вместо да наливате грешни пари за обречени каузи.

  • 2
    gembirdkz avatar :-|
    gembirdkz

    До коментар [#1] от "tvr18355030":

    Кой ще те храни в големия град бе унуфри?ИТ-то ли ще те храни или МОЛА или някой адвокат?Трябва да се стимулира селския живот,България има нужда от по-голямо население,на такава голяма територия като България няма хора да работят по селата,които да изхранват хората които живеят в 21-век.

  • 3
    gembirdkz avatar :-|
    gembirdkz

    Огромна липса на регионална политика има в България.В България трябва да има 7-8 приоритетни градове в които да се развиват технологии и в които да се случва брутния продукт на България,като се започне София,Пловдив,Бургас,Варна,Стара Загора,Плевен,Русе,Кърджали, да се обхване точково цяла България,за да няма обезлюдяване на градове,да се направи добра инфраструктура,хората в близките на тези големи градове да могат да пътува лесно на работа ако желаят да работят в тях,а когато искат да могат да се занимават със земеделие,но в селата да има живот,освен това да има някакъв туризъм.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK