С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 сеп 2018, 10:40, 3588 прочитания

Най-големите производители на зърно свиват приходите, но увеличават печалбите

През тази година реколтата е по-ниска, а цените плавно се увеличават

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на abonament@economedia.bg
- През 2017 г. зърнопроизводителите произведоха рекордна реколта от пшеница.

- Цените на международните пазари се задържаха на по-ниски нива.
321 млн. лв. е оборотът на десетте най-големи фирми в зърнопроизводството за миналата година. Около 1/3 от него е съсредоточен в един производител.

Противоречива. Така може да се определи най-кратко 2017 г. за зърнопроизводството. От една страна, секторът постигна изключително добра реколта при всички основни култури, като дори производството на пшеница регистрира исторически рекорд, доближавайки 6 млн. тона. В същото време това не доведе до драстично нарастване на приходите, защото през миналата година цените на международните пазари се задържаха на сравнително по-ниски нива, каквато беше тенденцията през последните 3-4 години. Това лесно се вижда през оборотите на най-големите компании в този сектор - при повечето от тях приходите се доближават до тези от предходните години, някои отчитат спад. Същевременно обаче секторът е в добра кондиция - почти всички са реализирали печалба, като при някои тя се повишава.

2018 г. се очертава да е различна - заради проблеми с реколтата в редица водещи държави производители и намаляване на световния добив цените при част от културите започват да се покачват. Същевременно обаче продукцията в България е по-малко като количество спрямо миналата година, а на много места и с по-ниско качество.


В клуба на големите

През 2017 г. общият оборот на 10-те най-големи фирми в зърнопроизводството е близо 321 млн. лв., което е спад спрямо предходната година. Тогава топ играчи в този сектор са постигнали оборот от близо 339 млн. лв. Резултатите обаче показват друга тенденция - независимо от по-ниските постъпления повечето компании са успели да увеличат печалбите си. Така при най-големите 10 фирми тя надхвърля 30 млн. лв. за миналата година при под 18 млн. лв. за предходната.

Като цяло общите данни показват, че 2017 г. е била добра за зърнопроизводителите. За годината само три компании са реализирали загуби в топ 30, като най-високата от тях е 1.8 млн. лв. Прагът за попадане в топ 30 е приходи от над 11 млн. лв., а в топ 10 - двойно повече, над 22 млн. лв.



Без резки размествания

През 2017 г. най-големите зърнопроизводители запазват относително позициите си. С най-високи приходи за годината в сектора е опериращата основно в Северозападна България компания "Златия агро", собственост на Кирил Йорданов. "Златия агро" има впечатляващ ръст на оборота - от малко над 50 млн. лв. за 2016 г. до над 61 млн. лв за миналата година. И през двете години дружеството е реализирало печалба, макар за миналата година тя да е двойно по-ниска спрямо предходната - 2.2 млн. лв. при 4.06 млн. лв. за 2016 г.

Това обаче не е най-големият зърнопроизводител в страната. В топ 10 присъстват няколко фирми, свързани със Светлозар Дичевски и неговия "Октопод холдинг", които общо имат и най-високи приходи, взети заедно. Става въпрос за дружествата "Сортови семена-Вардим" (второ място в класацията с приходи от над 61 млн. лв.), "Троя-авто", "Ресен", ЕТ "Деси- Светла Симеонова". Заедно тези компании имат оборот от над 133 млн. лв., което е около 1/3 от постъпленията за всички фирми в топ 10. Групата има и други компании, опериращи в производството и търговията.

Другите в топ 10

Извън дружествата, свързани с "Октопод холдинг" и "Златия агро", местата в топ 10 запазват и още няколко големи зърнопроизводителя. Сред тях попадат дружествата "БГ агро земеделска компания" на братята Ненко и Даниел Ненкови с приходи от над 26.2 млн. лв. за миналата година, както и дъщерното на "Агрия груп холдинг" - "Кристера агро", с приходи от 30.3 млн. лв. И двете компании оперират в Североизточна България и са листнати на Българската фондова борса. В топ 10 влиза още "Про-агро" с приходи от 22.8 млн. лв., която е собственост на Ангел и Васил Ангелови, Борислава Илиева и Димитър Иринков. Дружеството е един от големите арендатори в района на Карнобат и Бургас. С приходи от 24.6 млн. лв. сред най-големите зърнопроизводители попада и плевенската "Агро-бел 2001" на братята Павел и Николай Стоименови, която през 2014 г. стана известна в публичното пространство, след като беше открадната от собствениците с внесени фалшиви документи за продажба на дялове в Агенцията по вписванията, докато те са пътували извън страната. По-късно Стоименови върнаха собствеността си в дружеството по съдебен ред.

По-ниска реколта, но с по-високи цени

На фона на миналогодишната реколта, която беше рекордна, но се продаде на по-ниски цени, от 2018 г. започна плавно поскъпване. Заради проблеми с времето в редица водещи страни производители, включително в ЕС, и намаляването на световните запаси се очаква поскъпване при пшеницата на световните пазари с над 10-15% през настоящия сезон. Това вече дава отражение и върху българския пазар, където към края на юли земеделското министерство също отчете повишение от над 10% на годишна база до 306 лв. за тон пшеница. Същевременно реколтата се очертава да бъде по-слаба и с по-ниско качество в отделни райони заради дъждовете през юни и юли, довели до поражения. Спадът в добивите доведе до намаление на общото количество пшеница с 4% по оперативни данни на ведомството към края на юли.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9% Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

9 окт 2019, 1600 прочитания

Диагноза "катастрофа" Диагноза "катастрофа"

Кризата с африканската чума нанесе тежък удар върху свиневъдството и хранителния сектор

8 окт 2019, 1261 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Бъдещата земеделска политика: Държавите са на ход

Страните в съюза за пръв път ще имат сериозна свобода при разпределението и контрола на евросредствата, но ще носят и по-голяма отговорност

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10