С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 окт 2019, 11:17, 2621 прочитания

Пазарни турбуленции за ароматите и маслата

Въпреки огромното предлагане, по-ниските цени и напрежението в основните сегменти при етерично-маслените култури само три от производителите на топ 15 са приключили 2018 г. със свиване на приходите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лилавата еуфория бързо нареди България на челно място в света по производство на лавандула, но това престижно лидерство не донесе очакваните ползи за производителите. Първите сигнали за пренасищане на пазара на етеричномаслени култури и произвежданите от тях масла се появиха още през 2016 г. Тогава в по-голяма степен това засягаше само лавандулата, чиито площи буквално се удвояваха с всяка изминала година, водейки след себе си рекордни реколти, по-ниски цени и влошено качество на продукцията. Такава е картината и днес, когато лилавите насаждения вече достигат 180 хил. дка, или четири пъти повече спрямо пет години по-рано.

Малко по-късно ситуацията в нишата на лавандулата се прехвърли и върху други, по-конкурентни сектори. Един от тях е розопроизводството, където също беше регистриран, макар и по-слаб бум в нарастването на площи. Той също доведе до свръхпроизводство, спад в цените на розовия цвят и напрежение в сектора. Според данни на анализаторската "ИнтелиАгро" цената на розовото масло се е понижила с 40% само за две години и ще продължава да бъде под натиск заради натрупаните количества и големия дял нови площи, които тепърва ще влязат в цветодаване.


След като усети трудностите на тези два пазара, браншът видя възможност за излизане от кризата, залагайки на диверсификация. Производителите започнаха да засаждат по-бутикови култури като маточина, бял равнец и синя лайка и да произвеждат масла, чието търсене първоначално беше високо. Това положение обаче не се задържа дълго и предлагането отново изпревари търсенето. Вследствие през 2018 г. пазарът на маточина буквално замря, а цената на маслото от синя лайка се срина с 30%, посочват от "ИнтелиАгро".

Влошената пазарна конюнктура доведе до много трудности за бизнеса. Въпреки това 13 от 15-те производители на етеричномаслени култури са приключили годината с ръст на приходите. Той се дължи на няколко основни причини. Сред тях са реализирани единични сделки извън оперативната дейност, успех в привличането на големи и ключови клиенти или наличие на качествена продукция, която е договаряна на по-висока от средната за пазара цена.

През 2018 г. сумата на оборотите на 15-те най-големи производители достигат 32.8 млн. лв., като само една компания е прехвърлила оборот от 5 млн. лв. Половината от фирмите в топ 15 са с приходи под 2 млн. лв. Въпреки трусовете на пазара на цвят и масла само три от земеделците са приключили годината със спад на оборота и само два със загуба.



Челната тройка

Лидер с приходи от 6.2 млн. лв. е семейната компания "Агро-продукт". Тя е основана през 2008 г. и едноличен собственик на капитала й е Ридван Байрям Иляз. Фирмата се занимава с отглеждане на етеричномаслени култури и производство на етерични масла и ароматни води. Компанията има насаждения, в които отглежда разсади и култивирани билки. Базирана е в село Габерово, община Павел баня.

Етеричните й масла са биосертифицирани, като асортиментът включва розово биомасло от сортовете Damascena и Alba, биомасло от лавандула, немска и римска лайка, мента, маточина, хвойна, бял бор и др.
Значителна част от бизнеса на компанията е свързан с продажбата на разсад за насаждения на етеричномаслени култури и сух цвят. Компанията има собствени площи с маслодайни култури, но купува по-голямата част от суровините си. "При нас моделът е различен. Ние вярваме, че колкото по-малки са площите, толкова по-добро е качеството на културите и предпочитаме да работим с партньори, които имат малки площи. Даваме разсад на много от тях, а после изкупуваме розов и билков цвят и лавандула", обяснява Ридван Иляз.

По думите на собственика на "Агро-продукт" основните приходи на компанията идват от преработка на лавандула, а свиването на оборота през спрямо 2017 г. се дължи на ценова криза, която е довела до задържане на количества лавандулово масло от производителите. Тези количества се реализират на пазара през календарната 2019 г., в която се очаква известно стабилизиране на приходите и на печалбата. През 2018 г. тя е била 1 млн. лв. при 1.4 млн. лв. година по-рано.

"Ние работим основно за износ. Продаваме готовата продукция масла и ароматни води в Германия, Франция, Италия и Испания. През 2019 г. направихме много добра сделка за продажба на суха розова пъпка в Китай и очакваме движение на този пазар, което би могло да бъде причина за растеж в следващите години", обяснява Иляз.

Втора в подреждането е пловдивската компания "Бакалски". Тя е собственост на Иван, Милко и Димитрия Бакалски, а през 2018 г. беше четвърта в подреждането на най-динамичните компании в сектора на селското стопанство с ръст на приходите от 86%. Основен предмет на дейност на дружеството е отглеждане, преработка и търговия с билки, етерични култури и подправки. Базите за преработка и съхранение на продукцията са в село Садина, община Попово, и село Калояново, община Калояново. Фирмата се управлява от Иван Бакалски.

Тя е била сертифициран биопроизводител, но във финансовия й отчет е записано, че планира да прекрати тази дейност до края на 2019 г., заради повишените законови изисквания на пазара на биологична продукция. През 2018 г. сертифициращият орган е отнел сертификата, удостоверяващ легитимността на биологичните продукти за нови 12 месеца, което е довело до невъзможност да се поддържа финансовата тежест на получените аванси срещу продажба на стоки с биологичен статус. За да изпълни ангажиментите, ръководството на дружеството се е стремило да продава произведената биопродукция като конвенционална на по-ниска цена. Това е довело до свиване на приходите с 40% до 3.4 млн. лв. при 5.8 млн. лв. година по-рано. Въпреки това резултатите от дейността са положителни. Реализирана е печалба от 46 хил. лв. при загуба от 65 хил. лв. в предходната година. "Бакалски" ЕООД притежава 50% от капитала на македонското дружество "Роял органик" ДОО.

С ръст на приходите от 54% през 2018 г. в челната тройка се нарежда регистрираната в град Лозница ЕТ "Арко-Иван Пенев". През миналата година оборотът е пораснал до 3.2 млн. лв. при 2 млн. лв. през 2017 г., а печалбата й расте с 37% до 745 хил. лв. Фирмата е собственост и се управлява от Иван Стефанов Пенев, който има над 20-годишен опит в сферата на селското стопанство. Основната му дейност е свързана с отглеждането на зърнени и маслодайни култури, а през 2017 г. е била изградена мобилна дестилерия за етерични масла, в която се преработва и суровина, купена от други земеделски производители. Тогава са засети и първите 700 дка лавандула, като през 2018 г. площите се удвояват.

През 2018 г. "Арко-Иван Пенев" е обработвала 8660 дка собствена и наета земеделска земя. Основните й търговски партньори са били разградската "Абраз" ЕООД и една от най-големите дестилерии в страната - "Есетере България", която е американска инвестиция и собственост на световния лидер в търговията с етерични масла doTerra.

С най-голям ръст на приходите

Три от компаниите в подреждането са отчели трицифрен ръст на приходите през 2018 г. Това са "Био селимар" (10), "Бул хербал ойл" (11) и физическото лице Янаки Петров Стаматов (15).

"Био селимар" (10) е регистрирана в село Пишурка, област Монтана, и се занимава с отглеждане, преработка и търговия с биологичен бял трън. Акционери в дружеството са Александър Тороманов (49%), Юлита Станишева-Радева (49%) и Кирил Стоичков (2%). Основният бизнеса на Тороманов и Станишева-Радева е в рекламната индустрия. Тороманов е един от създателите и дългогодишен управител на българския офис на рекламната агенция McCann Erickson, в която и двамата със Станишева-Радева притежават миноритарни дялове. По думите му приходите от 1.5 млн. лв., които има компанията през миналата година, идват от продажбата на земята, на която се отглеждала основната култура – бял трън. "С това не излизаме категорично от сектора, просто площите, на които бяха насажденията, се оказаха неподходящи", казва той.

Тороманов пояснява още, че белият трън е перспективна и търсена култура заради маслото и семената, които се използват във фармацията. "Фармацевтичните компании изкупуват бързо наличните количества, а друго предимство е, че културата е сравнително лесна за отглеждане", допълва собственикът на "Био селимар".

През 2018 г. ръстът на приходите на "Бул хербал ойл" (11) е 854%, което нарежда компанията втора сред най-динамично развиващите се фирми в топ 15. Дружеството е регистрирано през 2016 г. във Варна, а негов едноличен собственик е Йоана Петрова-Шишманова. Предметът на дейност на фирмата е отглеждане на подправки, етерични и лечебни растения, но фокусът й е в отглеждането на лавандула, като към август 2019 г. засетите площи са 840 дка. Дружеството обработва и наети земи съгласно договори за наем и аренда. Лавандуловите масиви се намират в селата Крумово и Радева, община Аксаково. Преработката на цвета се извършва от външна фирма, като през миналата година цялата продукция се е реализирала на българския пазар.

"Добитото лавандулово масло беше 2.5 тона, което продадохме на цени от 200 до 220 лв. за килограм. Високата изкупна цена и добрият добив от декар са основната причина за високите приходи на дружеството през 2018 г. Очакванията за 2019 г. не са така оптимистични предвид по-ниските добиви, повлияни от климатичните условия, и двойно по-ниската изкупна цена спрямо предходната година", обяснява Петрова-Шишманова.

Земеделският производител Янаки Петров Стаматов (15) развива дейност в гр. Дългопол, област Варна. През 2018 г. приходите му нарастват с 500% до 1 млн. лв. Стаматов има 200 дка лавандулови насаждения и се занимава и с производство на масло. Собственик е на учреденото в началото на 2019 г. дружеството "Натурал био ойл", чийто предмет на дейност също е свързан с преработката и търговията на култури за етерични масла.

С най-добър финансов резултат – печалба от 1.2 млн. лв. и марж на печалбата от близо 50%, годината е приключила "Еньо Бончев" ООД (5), която отглежда етеричномаслодайни култури и произвежда биологично чисти и натурални продукти от българска роза Damascena, роза Alba и Centifalia, и био- и конвенционално масло от лавандула. Тя е собственост на Димитър (50%) и Филип (50%) Лисичарови. Те са съсобственици и в свързаната "Еньо Бончев продакшън", чиито приходи и печалба през 2018 г. са съответно 15.6 млн. лв. и 4.5 млн. лв.

Земеделие и бизнес

Текстът е част от специалното издание "Земеделие и бизнес". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 13-19 септември.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9% Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

9 окт 2019, 1966 прочитания

Диагноза "катастрофа" Диагноза "катастрофа"

Кризата с африканската чума нанесе тежък удар върху свиневъдството и хранителния сектор

8 окт 2019, 1528 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Пазарът на земеделска техника расте, но недостатъчно

Високата конкуренция води до предлагане на по-гъвкави схеми за покупка на машини

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10