С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 окт 2019, 9:45, 2346 прочитания

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Производството на плодове и зеленчуци продължава да е на приливи и отливи, а вносът остава стабилно висок. Така съвсем накратко изглежда картината в сектора през миналата година. Намерението на земеделското министерство е да подкрепя българското производство, но досега значими конкретни мерки не са предприети. Класацията на "Капитал" за най-добрите 30 производители показва, че приходите им през миналата година са се увеличили с общо близо 9%.

Повече зеленчуци


По предварителни данни на земеделското министерство и Евростат в страната през 2018 г. са произведени около 148 хил. тона домати, 67 хил. тона краставици и 52 хил. тона пипер. Спад се отчита при доматите с около 7% на годишна база и при пипера – с 5%, докато производството на краставици се покачва с 37% и се връща на стабилните си позиции от предходните години. Налице е нормализация при производството на домати със засилване на оранжерийното предлагане, докато при пипера продължават низходящите тенденции от последните 5 години, коментират експертите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА.

През 2018 година площите с овощни, черупкови и ягодоплодни насаждения в земеделските стопанства заемат 68.3 хил. хектара, а произведената продукция от плодове е 228.5 хил. тона, което е с 3.9% повече в сравнение с 2017 г., показват данните на земеделското министерство. Поради климатични и други причини от около 12% от плододаващите площи не са получени добиви през миналата година, но като цяло площите с реколта са със 7.8% повече спрямо 2017. Най-голям дял заемат черешите (25.2%), следват сливите и джанките (18.5%), като средните добиви от ябълки, сливи и джанки, череши и вишни са по-високи в сравнение с 2017. Реализирани са 95% от произведените плодове – за търговската мрежа са насочени 37%, за преработвателната индустрия –37.8%, а 2.2% са за собствена консумация.

Според статистка на браншовите асоциации в България вносът на плодове и зеленчуци е около 90%. "По наши проучвания данните не са в такива рамки, но провеждаме паралелно обследване", коментира пред БНР заместник-министърът на земеделието Чавдар Маринов. Той обяви, че държавата планира да създаде регистър на търговците на плодове и зеленчуци и ще проследява стоката на вносителите от границата до щанда. Плановете да да се контролира дали вносителят разполага със склад и дали вносът е на реална или занижена цена, а базата данни да бъде свързана със структурите на НАП, Агенция "Митници" и Българската агенция по безопасност на храните.



"В Гърция се прилага този модел, никой български производител не може да продава свободно на пазара в Солун. Същият модел ще се прилага у нас", твърди Маринов. Той прогнозира, че в резултат на тези мерки плодовете и зеленчуците няма да поскъпнат, а на пазара ще остане само регламентираният внос. "Целта не е да забраняваме търговията на плодове и зеленчуци, целта е регулиране, за да знаем какво консумираме. Това е вид защита за родното производство на плодове и зеленчуци. Целта е да се търгува при ясни правила и проследимост", подчерта зам.-министърът. Той съобщи също, че се работи и върху прилагането на европейската формула за "свеж плод" - продуктът да е набран не по-рано от 24 часа преди доставката в търговския обект, а транспортът да не е на повече от 150 км. "Така считаме, че ще подкрепим значително българските производители", обобщава Маринов.

Конкурентни вносители и извън ЕС

През 2018 г. най-голямо предлагане на домати в ЕС има от Холандия (949 хил. тона), Испания (777 хил. тона) и Мароко (450 хил. тона), отчита Центърът за икономически изследвания в селското стопанство САРА. Мароко е най-големият вносител на домати в евросъюза, докато от всички други страни вносът стига 180 хил. тона (само от Турция е 108 хил. тона). Мароко и Турция са и най-евтините държави - вносителки на зеленчуци в ЕС.

От началото на годината средните цени на едро на домати в целия ЕС са с около 25% по-високи, отколкото през 2018. Тази тенденция продължава и през лятото заради неблагоприятното време, което основно засегна Испания и Италия, и появилите се огнища на зараза по доматите в Германия и Италия, посочва анализът на САРА. И в България вносът на плодове и зеленчуци преобладава.

Преработката: повече плодове, по-малко зеленчуци

Част от произведените плодове и зеленчуци отива в преработващите предприятия, като статистически данни за дейността си през 2018 г. са предоставили 179 от фирмите. През 2018 г. са преработени 98.1 хил. тона пресни плодове (със 7.4% повече от предходната година) и 101.7 хил. тона пресни зеленчуци (с 2.2% по-малко от 2017 г.). Произведена е 70.5 хил. тона готова продукция от плодове и 88.6 хил. тона от зеленчуци, отчита земеделското министерство.

Ябълките, черешите и прасковите са с най-голям дял от преработените плодове, като 60% от тях са доставени от български производители. Следват доставките от ЕС (18%) и вносът от трети страни (17%).

От преработените пресни зеленчуци доставените от български производители също са с най-голям дял (89%). Доставките от ЕС са със 7% дял, а вносът от трети страни – 1%, според официалната статистика. С най-голям дял от преработените зеленчуци са доматите (37%), картофите (21%), пиперът (18%), патладжанът (6%).

Ръст на приходите на най-добрите

Класацията на най-добрите компании в сектора показва, че общите им приходи през миналата година са нараснали до 136.4 млн. лв. срещу 125.4 млн. лв. през 2017 г. Това прави увеличение от 8.7%. Прави впечатление сравнително равномерното разпределение на приходите сред топ 30. Две фирми - ЕТ "Йордан Величков – Влади" и "Грийнс" - Първомай, имат постъпления от над 10 млн. лв. и имат общ пазарен дял 15.6% в стойност. Други 11 дружества са с обороти между 4 и 10 млн. лв. и държат 49.7% от пазара в стойност. Останалите 17 фирми са с обороти между 2 и 4 млн. лв. и са с 34.7% пазарен дял.

Двадесет и една компании в класацията отчитат по-високи приходи през 2018 г. спрямо предходната година, като най-забележим е скокът при "Екопродукти" - Сливен (466.7%), "Доян агро" – Първомай (168.93), "Южна лоза" – Бургас (102.31%).

Осем от дружествата отчитат намаление на годишните постъпления - спадът е едноцифрен само при едно - "Аме груп", а най-значим е при "Руж 9" (78.23%), "Оранжерии Гимел II" (39.23%) и "Алт ко" - Кресна (33.56%).

Най-голяма печалба през 2018 г. има ЕТ "Владислав Тервелов Стефанов" (1.725 млн. лв.), "Омекс – Димитър Димитров" (1.569 млн. лв.) и "Грийнс" (1.417 млн. лв.). На загуба са работили пет фирми, като тя е най-голяма при "Южно вино" - Поморие (1.844 млн. лв.), и "Екотерра" - Пазарджик (1.813 млн. лв.).

Пет дружества в топ 30 са микро- (с до 10 заети), 10 са малки (до 50 наети) и 13 - средни (до 250), за две от компаниите няма данни. Най-голям работодател в топ 30 е "Екотерра" с 205 заети, следвана от "Южно вино" (195) и "Омега агро" - Пловдив (188).

Топ 3

Първо място в класацията държи ЕТ "Йордан Величков – Влади". Фирмата е със софийска регистрация, производител и търговец на едро със зърно, семена, фуражи и др. Компанията има собствена оранжерия в село Зверино, общ. Мездра, където произвежда зеленчуци при затворен цикъл (беритбата, обработка, фолиране, опаковане), по метода хидропоника (растенията са във вода, а не в почва). Целият процес се управлява от модерни машини и компютърни системи. От 2013 г. е изградена система SOL, с каквато могат да се похвалят най-модерните оранжерии в Европа. Тя служи за подхранване на растенията с въглероден двуокис, което увеличава добивите с до 40%. В Ружинци, Видинско, компанията произвежда картофи и е сред най-големите инвеститори и благодетели в общината.

Оранжерии "Грийнс" - Първомай, са втори по приходи за 2018 г. Построени са през 1966 г. под ръководството на френски и холандски специалисти. По данни на фирмата зеленчуците - краставици, домати, чушки, се отглеждат на 630 дка земя, върху която са изградени 300 дка оранжерии от стоманено-стъклени конструкции - изцяло газифицирани, с капково напояване, хидропоника и компютърно регулиране на производствения процес. Семената се доставят от Холандия, като се подбират сортове, подходящи за българските условия. С европейски средства манипулационният цех е обновен с нови сортировъчни и опаковъчни машини и с хладилна камера. Клиенти на фирмата са най-големите търговски вериги. "Грийнс" е една от малкото български фирми със сертификат за добри земеделски практики GlobalGAP. Контролът върху качеството на продукцията е постоянен и обхваща всички етапи – от подготовката на площите до експедицията на готовата продукция. Фирмата разполага със собствени хладилни камиони за доставка, продава на вътрешния пазар, както и зад граница в Гърция, Румъния, Чехия, Австрия, Латвия, Естония.

"Екотерра" (3-о място) разполага с площи край Монтана и Пазарджик, където се отглеждат по биологичен начин малини, къпини, ягоди. Компанията е италианска инвестиция, дъщерно дружество на хранителния холдинг "Ригони ди Азиаго". Част от продукцията се продава като прясна или замразена, друга се използва за конфитюри във фабриките на "Ригони ди Азиаго". Италианският холдинг е най-големият производител на биоконфитюри в Европа, трети в света и държи 85% от пазара на биосертифицирани конфитюри в Италия. Корпорацията изнася една четвърт от продукцията си в чужбина, като снабдява и 20 хил. хотела по света.

Италианският холдинг влиза в класацията с още една своя дъщерна фирма - "Биофрута" (16-о място). Двете български дъщерни дружества разширяват производството си и вече отглеждат касис, маточина, риган, босилек и др. билки. Занимават се и с изкупуването на горски плодове. Освен това произвеждат и цикория за така популярната в Италия салата "Радикио", която се прибира през ноември и се консумира до февруари, когато вече не е толкова горчива.

В Южна България"Биофрута" отглежда чушки, тикви, зелен фасул. Разполага с голяма хладилна база в Пазарджик и продава продукцията се замразена основно на европейския пазар.

Пресни зеленчуци

"Агрипланет" - с. Шишманци, общ. Раковски (4-о място), също е италианска инвестиция, утвърден зърнопроизводител за региона на Пловдив, но и производител на зеленчуци - главно домати, пипер и патладжан. Продава на българския пазар, а също и зад граница - в Италия, Румъния и др.

С производство на зеленчуци се занимава също "Оранжерии Гимел II" (8-о място). Дружеството е част от групата "Гимел", която обединява две оранжерии и създадената през 2011 г. дъщерна "Гимел Европа" с централа в Прага. От 2000 г. компанията изнася биозеленчуци за Германия (където основен клиент е концернът REWE), Чехия, Австрия и др. През 2003 г. започва продажби в скандинавските страни (чрез логистичен център в Холандия) и Англия. От 2013 г. има свое представителство в Букурещ - Румъния, където си партнира с Naturalia Group Romania. В България "Гимел" работи с почти всички търговски вериги и с биомагазини. За вътрешния пазар е предназначена и продукцията от внос на биопродукти - част от дейността на групата.

Фирма "Екоплод Милево" (10) произвежда свежи плодове и зеленчуци в центъра на Тракийската низина и e затворила целия цикъл - от полето, през съхранението и сортирането до опаковката на продуктите. Дружеството е доставчик на всички водещи търговски вериги в страната.

"Б.В.К. Винифера" (14) има оранжерии за плодове и зеленчуци в Любимец, Харманли и Момчилград, където се използва холандска технология с капково напояване. Компанията е свързана със собствениците на винарска изба "Тера Тангра" и преди няколко години регистрира търговска марка "Дона Д" за доматите, които произвежда.

Със собствена оранжерия разполага и "Алт ко" - Кресна (17-о място). Според информацията в сайта на фирмата тя произвежда домати и краставици върху площ от 120 декара и добива от декар средно по 30 тона домати и 22-24 тона краставици. Оранжериите са строени през 1968 - 1972 г., а средногодишният добив от тях е към 3000 тона. Половината от количеството остава за българския пазар, а останалата част се изнася предимно в Полша, Чехия и Румъния.

Парникови зеленчуци произвежда и "Росела" АД – Симитли (18-а позиция). Оранжериите са създадени в изпълнение на решение на Министерството на земеделието от 1958 г. за използване на геотермалните води в страната на базата на холандския опит. Общо застроената площ е 31 дка, върху които се отглеждат краставици от различни сортове.

"Роузи плантс" (24) също притежава оранжерия, която се намира в село Лозен, Пазарджик.

Пресни плодове

В топ 30 влизат и производители на плодове. "Доян агро" (7-о място) например произвежда в района на Първомай. През 2013 г. компанията инвестира над 5 млн. лв. с подкрепата на Програмата за развитие на селските райони за изграждане на хладилна база за съхранение на плодове и зеленчуци с 3000 тона капацитет.

"Биоформ" (21) отглежда екологично чисти култури край с. Тъжа, близо до Казанлък. Освен рози и лавандула компанията притежава и площи с череши, ябълки, круши, праскови, сливи, дюли, кайсии.

"Екопродукти" – Сливен (22), произвежда плодове, бадеми и зърнени култури. Дружеството притежава овощни градини в землищата на селата Малко Чочовени и Гавраилово, където отглежда трайни насаждения, традиционни за района – череши, праскови, кайсии, сини сливи, бадеми. Площите са снабдени със системи за капково напояване, а компанията е затворила цикъла на производство - сортиране, обработка, пакетиране и съхранение в хладилни камери.

В класацията влизат и няколко фирми, които обработват лозови масиви. Сред тях са: "Омега агро" (9-а позиция) – Пловдив, "Южна лоза" – Бургас (18), "Сънливите лозя" – Карнобат (19), "Руж 9" (25), която притежава лозови масиви в Хасковско.
Устойчивост при заявените площи с плодове и зеленчуци

Заявените площи по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци запазват обема си през последните четири години, съобщават от земеделското министерство. При зеленчуците (полско производство) е налице значително увеличение за 2019 г. на площите с домати (4961 ха), пипер (2915 ха), краставици (1425 ха) и зрелия чесън (466 ха). Увеличение има и при главестото зеле. Наблюдава се намаление при корнишоните за последните три години, като през 2019 г. заявените площи са 222 ха. Отчита се лек спад и при картофите, морковите и зрелия лук.
Заявените площи по схемите за обвързана подкрепа за плодове през 2019 г. остават стабилни. Най-много са тези с череши (9860 ха), ябълки (3227 ха), праскови (2820 ха) и вишни (1241 ха). Ръст има при кайсиите и зарзалите, а слабо намаление - при малините и крушите.


По схемата за оранжерийно производство заявените площи плавно нарастват, като се отчита задържане при краставиците и постепенно увеличаване на площите с домати и пипер.
Кой колко консумира

България е сред страните в Европейския съюз, където се ядат най-рядко плодове и зеленчуци. При консумацията на плодове страната е на предпоследно място, а при зеленчуците изпреварва само четири държави (Литва, Латвия, Румъния и Унгария), показва анализ на Евростат за 2017 г.

Близо 37% от българите ядат всеки ден плодове, близо една трета - между 1 и 3 пъти седмично. Лидер е Италия, където 85% от населението консумират всеки ден плодове, следвана от Португалия и Испания. Латвия заема последното място в класацията.

Според данните на Евростат 45% от българите консумират зеленчуци всеки ден. Лидери по този показател са Ирландия и Белгия, следвани от Италия и Португалия.

Земеделие и бизнес

Текстът е част от специалното издание "Земеделие и бизнес". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 13-19 септември.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието

На фона на проблемите в някои държави цените на зърното тръгнаха плавно нагоре, което доведе и до забавяне в търговията

23 ное 2019, 3772 прочитания

Диагноза "катастрофа" Диагноза "катастрофа"

Кризата с африканската чума нанесе тежък удар върху свиневъдството и хранителния сектор

8 окт 2019, 1660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

Още от Капитал
Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Да пишеш в интересни времена

Литовската писателка и носителка на "Златен лъв" Вайва Грайните за нуждата да преценяваме думите си

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10