С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 сеп 2019, 14:15, 4229 прочитания

Най-големите компании в селското стопанство

В изчакване на новата европейска политика в сектора компаниите в България скачат на място

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След инвестициите на пристанищата Варна-изток и Варна-запад вече има по-добри възможности за износ на селскостопанска продукция.
Животновъдството може да изпадне в криза заради чумата по свинете.
И през 2018 г. едрото земеделие в България не помръдна качествено напред в развитието си, за което свидетелства ниската рентабилност от производството и преработката на основни селскостопански суровини. Търговията продължи да е спасителна котва за основните групи на пазара, които въпреки нароилите се възможности да растат чрез придобивки засега предпочитат да се въздържат от подобни стъпки. Причината е, че още не се знае каква ще бъде селскостопанската политика в Европа след 2020 г. В изчакване на яснота компаниите ще продължат да се борят с вечното уравнение висока реколта, ниски цени.

Зърнодобив


Ожънати над 5.1 млн. тона пшеница и добив от близо 500 кг от декар даде добри карти в ръцете на фермерите през годината, при това само от една култура. Изобилната реколта на конкурентните пазари обаче повлия върху борсовите котировки и това нямаше как да зарадва производителите. Публична тайна е, че себестойността на българското зърно е висока заради рентите. През миналата година средната арендна цена е била 48 лв. на декар по данни на Националния статистически институт (НСИ), а по сведения на производители за този сезон нивите около Добрич се отдават на цени от 80 до 120 лв. на декар. Това изяжда получаваната субсидия и оставя близък до нулата марж за производителя. Нещо повече - изтекоха голяма част от допълнителните екологични субсидии, които фермерите получаваха през последните три години, и това се отразява в спад на резултатите им.

Перспективите за реколтата са добри и през 2019 г., като при пшеницата се очаква над 8% ръст на производството до 5.6 млн. тона и средни добиви от 519 кг от декар по данни на земеделското министерство. В началото на август котировките на борсата MATIF в Париж са около 166-168 еро на тон, което не е задоволително за фермерите от Добруджа. По климатични причини добивите там са по-ниски през тази година, което може да принуди стопаните да задържат продукция по складовете в изчакване на по-добри цени. В това време по-активно ще се търгува зърното от Централна България, което означава, че и тази година предизвикателствата за сектора остават все същите.

Положителното е, че след инвестициите на пристанищата Варна-изток и Варна-запад вече има по-добри възможности за износ на селскостопанска продукция и няма риск от повторение на напрежението с логистиката от предходните години на добри реколти. В сектора има очаквания, че новото пристанище "Езерец" от ТЕЦ-а на Ахмед Доган също ще се включи в транспорта и ще отвори още това лято.



Илюстрация на тази картина в зърнопроизводството са финансовите резултати на основните компании на българския пазар, които благодарение на холдинговите си структури компенсират с търговия, преработка и услуги в селското стопанство.

"Агрия груп холдинг" постига 48% ръст на приходите до 277 млн. лв. и печалба от 13.2 млн. лв., като по думите на основателя й Емил Райков най-рентабилната дейност в групата е била търговията. През миналата година компанията е обработвала 155 хил. дка земя, в това число 77 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. През тази компанията планира покупки на земя за 2.250 млн. евро, а цялата й инвестиционна програма за годината е в размер на 4 млн. евро, от които 40% ще бъдат собствени средства.

През миналата година компанията увеличи обема на складовото стопанство в промишлената зона на град Попово, собственост на дъщерното "Кристера", чрез изграждане на нови силози. Така логистичният център достигна капацитет от 130 хил. тона зърно.

Друга нова инвестиция за групата е производителят на сурово и рафинирано слънчогледово олио "Кехлибар", който има годишен капацитет за преработка на слънчогледови семена от 50 хил тона. В рамките на миналата година в зърнобазите на "Агрия" са се съхранявали и търгували около 650 хил. тона зърно и маслодайни култури, пише в консолидирания й отчет до инвеститорите.

"БГ агро" също е един от големите производители на зърнени култури със стопанство от над 100 хил. дка. Резултатът му за миналата година е леко подобрение на приходите до 98.3 млн. лв. и нетна печалба от дейността 5.2 млн. лв. Най-висок принос за резултата има търговската компания в групата, следвано от складовото стопанство, което също е обособено в отделен бизнес. Новост за компанията през миналата година беше придобиването на "Ламобиена" през февруари и преименуването й на "БГ агро Плодова компания". По проект тя ще бъде преработвателно предприятие, което ще произвежда плодови сокове. Сред другите инвестиционни планове на групата са увеличаването на капацитета на зърнобазата във Вълчи дол и проект за изграждане на дестилерия за 1 млн. лв.

Ръстове на приходите отчитат и другите едри зърнопроизводители като "Октопод инвест холдинг" и "Балджиеви-91".

Търговци

С обработваните 40 хил. дка земя "Фарм сенс" не е сред най-едрите земеделци, но наред със собственото производство компанията активно търгува земеделски стоки и от съседните пазари - Румъния, Сърбия, Унгария. За миналата година дружеството на бизнесмена Пламен Борисов има 284 млн. лв. приходи и печалба от 1.7 млн. лв. Това се дължи на по-високите изтъргувани обеми - 900 хил. тона зърно, спрямо 700 хил. тона година по-рано.

Българският шампион в изкупуването на едро на зърнени култури, торове и препарати за растителна защита, "Севан" на предприемача Артур Акопян, отчита над 18% спад на приходите до 364 млн. лв. и свиване на печалбата от 13 млн. лв. на 6.4 млн. лв., което може да е резултат от по-ниските цени на продукцията. Успокояващ е ръстът на активите му от 217.7 млн. лв. през 2017 г. до 360.1 млн. лв. през миналата година, което е резултат от активната инвестиционна дейност в групата.

Динамично е представянето и на големите международни търговски компании, които с поделенията си в България са основен купувач на българското зърно. "Каргил България" расте с над 55% до 617 млн. лв. приходи и печалба от 4.3 млн. лв. Забележително е нараснала и числеността на персонала му - от 806 на над 1000 души. Ръстовете са резултат от преструктурирането на компанията през последните години и добавянето на нови дейности в портфейла й. По собствени нейни данни за миналата година компанията увеличава пазарния си дял на 16%.

При "АДМ България трейдинг" има свиване на приходите с 5% до 330 млн. лв., а резултатът е загуба от 1.9 млн. лв. Местното поделение на френската "Луи Драйфус" пък вдига оборота от 10.3 млн. лв. на 18 млн. лв.

Преработватели

Малко по-слаб от миналогодишния резултат отчита разградският "Амилум България", който произвежда нишесте, глюкоза и други производни при преработката на царевица. Фабриката дава работа на 345 души и за миналата година мощностите са били натоварени на пълния им капацитет, пише в отчета. Освен за българския пазар продукцията е ориентирана и към външния - Турция, Румъния, Германия, Чехия, Полша. Голям неин клиент са фабриките на "Кока-кола" в региона. Впечатляваща в резултатите на компанията е и постигната рентабилност от 7%, измерена като съотношение на печалбата към приходите, каквато няма при другите преработвателни сектори като мелничарските комплекси и маслобойните.

При "Гуд милс", която преработва зърнени култури и е позната с брашната "София мел", рентабилността е била 6% при 8% скок на приходите до 81 млн. лв. По данни на дружеството около 38% от продукцията му се изнасят основно за Гърция, Турция и Кипър.

Другият голям мелничен комплекс, "Топаз мел", отчита влошаване на резултатите, като приходите му се свиват с 3% до 75.5 млн. лв., а печалбата намалява от 1.7 млн. лв. на 1.2 млн. лв. От отчета за периода се вижда, че продажбите на брашно са пораснали със 7%, но на трици са спаднали по-осезаемо - с 19%.

Дружеството е собственост на Миню Стайков, който контролира и алкохолния бизнес на "Сис индъстрийс". През миналата година специализираната прокуратура повдигна обвинение срещу Стайков за организиране на престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол и извършване на данъчни престъпления. Това поставя под въпрос доколко фамилията му е изградила надежден мениджърски екип, който да се справи с предизвикателствата в сектора и без подкрепата на собственика.

По-високи резултати от дейността си за миналата година отчитат големите преработватели на маслодайни зърнени култури. "Олива" впечатлява с ръст от над 31% до 560 млн. лв. приходи, а ямболският "Папас олио" расте с 1.7% до 394 млн. лв. постъпления.

Любопитното в сектора е, че България е нетен износител на слънчоглед, а заради високите цени на суровината през последните години рентабилността на маслобойните фабрики страдаше. По информация от експерти в бранша през последната година е започнал внос на слънчоглед и очакванията са това да успокои цените и да позволи на преработвателите да формират по-високи маржове.

Фураж

За производителите фуражи за изхранване на добитъка годината също беше динамична предвид на цените и оптимизма в сектора животновъдство. Благодарение на контрагентите си в чужбина и осъществения износ "Вианд" подобрява резултатите си и отбелязва скок на приходите с 13% до 83.6 млн. лв., а печалбата расте до 1.1 млн. лв.

"Този ръст се дължи на това, че "Вианд" има клиенти в Румъния и те са с дългосрочни", обясни в телефонен разговор управителят на компанията Корнелия Харитонова. "В продажбите увеличението е до 95 912 тона спрямо 82 848 за 2017 г.", добави експертът. Харитонова коментира, че проблеми пред сектора са поставили болестите по птиците и дребния рогат добитък и невъзможността за складиране на продукция, тъй като тя е с ниска трайност.

"Трайността на тези продукти е в рамките на 4 месеца. Тоест те не могат да се произведат и да се натрупат. Специално при нас, тъй като по-голямата част от производството е за промишлени ферми, се работи по заявка. В седмицата, в която произвеждаме поръчаното количество, го експедираме. Съхраняваме до 2-3 дни. Когато става дума за пакетиран фураж, може да има 15-20 дни съхранение, но неговият дял е по-малък", обясни още експертът.

На въпрос какви са перспективите пред производителите на фуражи предвид свинската чума Харитонова не се наема да прогнозира. "Вианд" вече беше директно засегнат, тъй като в опит да си възвърне вземания от "Свинекомплекс Николово" стана негов собственик, а комплексът беше сред първите, в които се наложи унищожаване на всичките над 17 хил. животни.

Според експерти от сектора проблемът пред производителите на фуражи до известна степен може да бъде неутрализиран чрез повече износ. Ако в България животновъдството е в криза заради чумата, съседните пазари ще започнат да произвеждат повече, за да задоволят търсенето, и така ще се отвори потребност от доставката на храни за добитъка. Освен това в България масовата практика е самите свинекомплекси да си произвеждат фуражите, като купуват само добавките към храните. Въпреки това има риск кризата с чумата да се отрази негативно върху зърнопроизводителите, които са ориентирани основно към местния пазар, в случай че епидемията се задържи.

"Карантинният срок е около половин година, а и на теория свиневъдството може много лесно може да се възстанови, защото оборотът му е бърз - една свиня майка в рамките на една календарна година се опрасва два пъти с по 20 - 30 прасенца. Въпросът е, че в момента в средата вируси се разпространяват неконтролируемо. Ние сме като разграден двор и ще трябва да мине много време, докато се съвземем. Напълно възможно е някои производители да се откажат от бизнеса, въпреки че беше много сладък през последните 5 години. Причината за това беше в субсидията за хуманно отглеждане на животни, която докарваше между 10 и 30% от приходите", е коментарът на експерт от сектора, който предпочита да не бъде цитиран с име.

Тенденция

Ако има една тенденция, която е специфична в селското стопанство за 2018 г., това е опитът на малки и средни предприемачи да излязат от бизнеса. Едрите компании обаче не са склонни да купуват всичко и на всяка цена.

"Постоянно се наблюдават малки и средни фермери, които искат да излизат от сектора. Това е следствие на по-ниските цени на продукцията и високите ренти. По-ниската доходност не успява да натисне рентите, понеже ниските цени са краткосрочни явления, докато на цената на земята и дохода от нея се гледа като на дългосрочна инвестиция. Еластичността на цената там е по-малка и затова не се стига до намаление на рентите заради няколкото години на по-ниски цени. Някои дребни фермери не успяват да удържат на това напрежение и търсят възможности да се освободят", са впечатленията на Емил Райков от "Агрия". Според него обаче големите не бързат да купуват, защото има неясноти около новия програмен период в европейското земеделие след 2020 г.

"Не се наблюдава голямо обединяване и консолидирания, каквато имаше преди 3-4 години, когато пазарът беше по-рентабилен. Купувачите са доста предпазливи, изчакват. Искат да видят каква ще е селскостопанската политика за 2020 г. За съжаление вече сме 2019 г. и още нямаме информация за плащанията, субсидиите, изискванията за свързани лица, тавани и т.н. Поради тази причина има застой на пазара от гледна точка на такъв тип консолидация."

Земеделие и бизнес

Текстът е част от специалното издание "Земеделие и бизнес". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 13-19 септември.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9% Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

9 окт 2019, 1527 прочитания

Диагноза "катастрофа" Диагноза "катастрофа"

Кризата с африканската чума нанесе тежък удар върху свиневъдството и хранителния сектор

8 окт 2019, 1221 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Вертикалните ферми растат

Иновативният земеделски модел скъсява разстоянията за доставки и намалява въглеродния отпечатък

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма