С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 сеп 2019, 13:00, 1204 прочитания

Емили Френч: От търговската война на зърнените пазари печелят малките производители, включително България

Основателят и управляващ директор на ConsiliAgra Емили Френч пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка
Емили Френч е основател и управляващ директор на ConsiliAgra - американска консултантска компания, която е фокусирана върху глобалните пазари за зърнени и маслодайни култури. Тя има задълбочени познания за тези пазари и се занимава с прогнози и риск мениджмънт за зърнената индустрия. Клиентите на компанията включват търговски компании и брокери, хедж фондове и организации с нестопанска цел. Емили Френч ще е един от основните лектори на международната конференция, посветена на тенденциите на пазарите на зърнени и маслодайни култури - "Зърнена академия 2019", която ще се състои на 31 октомври в к.к. Златни пясъци. Форумът ще се проведе за четвърта поредна година.

Как са се променили световните пазари на зърнени и маслодайни култури през последните 12 месеца? Кои са новите страни с растеж и най-големите победители от търговската война?

- Всяка държава, която произвежда основни земеделски стоки, които се отглеждат в САЩ и се продават в Китай - като царевица, сорго и соя, печели. Практически с поведението си Китай им казва: "Моля, отглеждайте соя вместо пшеница, царевица или ечемик. Ние ще купуваме от вас тези стоки и ще инвестираме пари във вашата инфраструктура". Пекин например е най-големият купувач в света на соя. Тази година Китай е закупил 82 млн. тона соя, а следващият най-голям купувач – ЕС, 15 млн. тона. Ако Китай обяви, че няма да купува повече американска соя или царевица, победителите са бразилските, аржентинските и руските фермери. Украинските производители на царевица също печелят, защото Китай изкупува огромни количества царевица от страната. Със сигурност печели и Югоизточна Европа - Унгария, България, Румъния. Не на последно място печелят и отделни потребители. Европейска фабрика за преработка на маслодайни култури може да купи американска соя с намаление в цената спрямо търсената от Китай бразилска соя - Китай в момента плаща премия, за да купи цялото производство на соя от Бразилия. Това са големите победители от търговския конфликт.


Сред другите победители тази година са и производителите на месо - например на свинско, пилешко или аква култури, защото на Китай се наложи сериозно да увеличи вноса си покрай кризата с африканската чума по прасетата. Бразилският животновъден сектор се справя много добре, европейският също - месопреработвателите в Испания работят с много високи маржове на печалба тези месеци. Всъщност са щастливи тези производители, в чиито региони няма огнища на африканска чума. Мисля, че поради това ще има и повишен интерес в инвестиции в осигуряване на високотехнологично ниво на производство - никой не иска африканска чума на територията си. Няма лечение или ваксина, само карантина.

Всяка държава, която участва в Търговското споразумение за тихоокеанско сътрудничество(ТРР),също печели много в момента. Тръмп реши САЩ да напусне едно от най-успешните свободни търговски споразумения в света, само за да унищожи направеното от Обама. Смятам, че САЩ ще съжалява за това решение в бъдеще - TPP търгува с най-големия селскостопански потребител в света, в същото време азиатският регион става все по-силен и значим пазар.

Как ще се отрази евентуално разпадането на международната търговска система, базирана на общи правила, на пазарите?



- Мисля, че ще има повторна оценка и пренареждане на веригите на снабдяването - нещо, което вече се случва заради търговската война и в момента. Идеята на Световната търговска организация беше да се разпространи глобализацията и търговията с еднакви правила. Агресивната и отчуждаваща търговска политика никога не са работили особено добре в дългосрочен план. А сега такава търговска политика идва директно от най-голямата икономика в света.

Ако Тръмп не бъде преизбран през 2020 г., ще видим ли завръщане към нормалност?

- Това е интересен въпрос, който още няма отговор. Мисля, че Китай никога повече няма да се остави в подобна зависима от САЩ позиция. Дали китайският пазар е затворен завинаги за американските соеви фермери? Не е задължително - ако в Бразилия има суша през дадена година, китайците ще бъдат принудени да си купят соя. Оттук нататък Китай ще бъде много по-внимателен, за да не може пак главният й търговски партньор да започне търговска война, която да ги постави в положение на огромна несигурност.

Какви биха били ефектите за селскостопанските вериги на снабдяване при успешен край на китайската инициатива за т.нар. нов път на коприната?

- Селското стопанство ще стане доминирано от държави, а не от пазарни играчи. Част от причините зад проекта "Пътя на коприната" е осигуряване на продоволствена сигурност за огромното население на Китай и инициативата се извършва в ползва на тази държава. Китайското правителство, чрез държавните си търговски предприятия, изкупува физически активи в света в огромен мащаб. Не мисля, че сме виждали подобно ниво на централизирано субсидиране и осигуряване на даден ресурс от друга държава в такъв размер. Целта на инициативата е да се задоволи огромното китайско търсене на храна и това е работата на държавни компании за попълване на резервите като SinoGrain.

Селското стопанство основно се базира на използването на природните ресурси на една държава - вода и почва, и придвижване на резултатите (реколтата) - царевица или соя - към купувача в търсене на печалба. Сегашният проект за свързаност и логистика, който Китай гради, досега не е съществувал. Пекин винаги ще преследва собствения си интерес и има парите да го направи. В крайна сметка там управлява комунистическата партия, която развива капитализъм по неин тип. Не бива да се подценява властта на президента Си Цзинпин - ако на китайските граждани се нареди да правят жертви и да търпят лишения в името на доброто на нацията, те ще го направят както са го правили в миналото.

Икономически рационално ли е Китай да планира потреблението и снабдяването със земеделски суровини по такъв централизиран начин?

- В политиката се правят странни съюзи. Вероятно ще продължим да наблюдаваме известна съпротива срещу агресивните инвестиции, които Китай прави. Всеки ще трябва да си отговори на въпроса: "Колко близки точно искаме да бъдем с Китай? Приемаме парите им, но искаме ли да сме изцяло зависими от тях, докато експлоатират ресурсите ни? "Мисля, че ще се оформи деликатен танц около този въпрос, който ще се окаже много по-политически отколкото икономически. А много по-лесно се търгува от изцяло икономически съображения, отколкото когато и политиката се намеси в голямата си роля.

Успява ли светът (без САЩ) да посрещне търсенето на земеделска продукция от Китай?

- Повече или по-малко - но успява главно заради африканската чума по прасетата. Когато нямаш прасета, които да храниш - според данните за юли в Китай те са намалели с 32% в сравнение с началото на годината, това рязко намалява търсенето на соя и производните му шрот и масло. В същото време, нещо, за което не съм видяла много да се говори или пише, е все по-ясната промяна в профила на консумацията на месо в Китай. Вместо свинско китайският потребител яде повече пилешко, риба или телешко. Търсенето на вносно свинско все още е много високо, но самите потребители започват да пренастройват вкусовете си заради по-високите цени.

Ако Китай не беше ударен от африканска чума, щяхме да имаме съвсем друга ситуация - светът не би успял в рамките на тази или следващата година да задоволи китайското търсене на зърнени и маслодайни култури без САЩ. Това също би се променило в рамките на две-три години, разбира се. Убедена съм, че ако нямаше африканска чума, търговските преговори между САЩ и Китай щяха да са много по-напреднали.

Това, което все пак се случи, може би не е толкова лошо за пазарите. Ако сте нетен вносител, като страните от Югоизточна Азия, Тайван, Япония, Корея, Китай, Европа и т.н., в момента имате САЩ като световен резерв. Ако трябва все пак да купите нещо, то е там - САЩ не може да забрани собствения си износ - по закон това е невъзможно и ако се случи, ще унищожи репутацията на САЩ като доставчик, на който може да се разчита.
Ако си производител, като България, ти гледаш какво произвежда САЩ и къде са пазарните възможности, а снабдяването в САЩ си остава по-скъп, но сигурен резервен вариант. Ако наистина се нуждаете от царевица, пшеница и соя, винаги има откъде да го купите. Въпросът е каква е цената, която светът е готов да плати на САЩ, за да продължава да бъде резервен фонд за тези стоки. Малките производители в същото време имат повече купувачи, които се опитват да диверсифицират риска си в сегашната политически несигурна среда, като се сключват и много повече краткосрочни договори. Малките производители като България обикновено са по-евтини от САЩ. Друго добро нещо за малките производители извън САЩ е, че не носят огромния дългов товар на САЩ.

Какви тогава са главните предизвикателства за малките страни, които в момента се възползват от търговската война? В това число и България.

- Не виждам много рискове извън традиционните за самото производство. В момента е особено лесно да пласираш продукцията си на световните селскостопански пазари. Трябва да продължиш да изграждаш търговски връзки и да поддържаш репутацията си на добър търговец и бизнес партньор. Търговията в селското стопанство все още е много обвързана с дълготрайни връзки и добра репутация.

Съвсем скоро ще участвате на конференция във Варна. Кои са най-важните теми за световните зърнени пазари, които ще покриете в лекцията си?

- Ще обсъждаме глобалния поглед към пазара: къде има прекалено много доставчици, кои са пазарите на растеж на потреблението, а и за излизането на сцената на износители с ниска себестойност. Ще разговаряме, разбира се, и за търговската политика на Тръмп - световните пазари направиха пълен обратен завой от свободната търговия и глобализацията към силен търговски протекционизъм и вярата, че търговските дефицити са лошо нещо.

В същото време започваме да наблюдаваме увеличение на епидемиите с болести по животните. Не можем да проведем разговор за селско стопанство, без да се спрем на Китай. Африканската чума по прасетата в Китай влияе силно на производители и потребители. Вие също имате заплахата от африканска чума в България и в други части от Европа. Следователно, лекцията ми ще е тристранна - продоволствена сигурност, болести по животните, и новият облик на световната търговска политика.

Друга важна тема е как търговската война между САЩ и Китай влияе на "Пътя на коприната" на Китай и как тя ще промени глобалните селскостопански пазари. Дали Европа иска да е приятел или враг на Китай след 10 години?

Земеделие и бизнес

Текстът е част от специалното издание "Земеделие и бизнес". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 13-19 септември.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има ли живот след тютюна 1 Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

16 ное 2019, 2770 прочитания

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9% Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

9 окт 2019, 2127 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Проекти за над 80 млн. евро ще се приемат по програмата за селските райони до края на годината

Основната част от средствата ще бъдат насочени за напоителна инфраструктура

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10