Моментът за стратегически решения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моментът за стратегически решения

Моментът за стратегически решения

Държави от ЕС влизат в активна фаза на подготовката за новия програмен период на Общата селскостопанска политика

Деница Ватева
2573 прочитания

© Капитал


Темата накратко
  • В момента се изработват анализите, необходими за стратегическия план, който ще определи посоката за следващите години в сектора на земеделието.
  • Екологията, управлението на риска и местните общности са сред задължителните политики за всички.

Какво ще се случи след 2020 г. очаквано е стратегически най-важната тема, която засяга бизнеса по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС. И тя е повод за много дискусии в последните две години. Още през 2017 г. Европейската комисия (EК) постави формално началото на новата дискусия, обявявайки няколко ключови промени, сред които по-индивидуален подход и насърчаване на екологични практики, по-ефективно използване на ресурсите, иновации и въвеждането на нови технологии, по-силно участие на младите хора в сектора, по-добро управление на риска в земеделието. А държавите, включително България, навлизат в най-активната фаза на подготовка. В момента се изготвят анализи, необходими за писането на т.нар. стратегически план, който трябва да очертае политиките и целите, които страната ще си постави за следващите седем години. От тях в голяма степен зависи и в каква посока ще тръгне секторът.

По-голяма самостоятелност

Най-важната промяна по линия на Общата селскостопанска политика в следващия програмен период е тежестта, която ще имат държавите при вземането на решения. На европейско ниво ще бъдат зададени цели и възможни мерки за постигането им, но на национално ще се избира кои от тях да бъдат приложени. Затова и всяка държава от съюза ще трябва да изготви свой собствен стратегически план за Общата селскостопанска политика, който да отразява предизвикателствата на местното производство и на чиято база ще става разпределението на субсидиите по двата стълба - директни плащания и Програмата за развитие на селските райони.

На този етап земеделското министерство работи по т.нар. SWOT анализи за състоянието на сектора, които са необходими за изготвянето на стратегическия план. Първият от тях, свързан със селското стопанство и хранителния сектор, вече е готов и беше представен през лятото. До края на годината трябва да бъдат завършени и другите два анализа - за селските райони в България и за околната среда, които са възложени на Аграрния университет в Пловдив и УНСС. Така след изготвянето им на практика България ще трябва да изготви плана, от който в голяма степен зависи бъдещето на отрасъла и политиките, които ще се прилагат.

Задължителни елементи

Макар държавите да имат по-голяма свобода за приоритетите, които ще разпределят, те ще трябва да бъдат в задължителна обща рамка. По-големият фокус върху опазването на околната среда, ефективното използване на ресурсите и измененията на климата ще продължи и след 2020 г. Задължително в бъдещата програма за развитие на селските райони около 30% от бюджета трябва да бъдат насочени към тези цели. Държавите ще трябва да продължат и прилагането на познатия като подхода ЛИДЕР механизъм, който цели насърчаване на местните общности в селските райони. Очаква се да бъде въведено и ново изискване в програмите да има задължително заложени мерки и инструменти за управление на риска в земеделието, което напоследък става все по-актуална тема за европейския бизнес.

При директните плащания се очаква да бъде въведен единен таван на получаваните суми от 100 хил. евро за едно стопанство, както и скала за орязване на средствата над 60 хил. евро. Възможно е въпросният таван да не важи само за т.нар. базово плащане на площ, а и за всички добавки, които фермерите могат да получат по линия на директните плащания - например за "зелени" дейности, млади производители и др.

Другата промяна е в правилата за т.нар. обвързана подкрепа, която осигурява по-високо финансиране за чувствителни сектори, като в случая с България това са животновъдството и производството на плодове и зеленчуци. След 2020 г. пакетът, осигуряващ по-висока субсидия за тези отрасли, ще може да достигне максимум 12% от общите директни плащания. В момента сумата е 15%.

Държавите ще имат възможност и след 2020 г. да прехвърлят до 15% от директните плащания към Програмата за развитие на селските райони. Досега България не се е възползвала от тази опция.

Предвижда се сателитен контрол на заявените за субсидии земи

Една от големите промени през следващия програмен период е новият начин, по който ще се контролират европейските фондове за земеделие. Предвижда се вместо досегашните физически проверки в стопанствата, регистрирали земеделски земи за субсидии, контролът върху тях да се осъществява дистанционно. Това ще става чрез изображения от сателитната система "Коперник", която заедно с навигационната "Галилео" е част от европейската космическа програма.

Чрез сателитното наблюдение ще се наблюдават 100% от заявените площи на кандидатите, посевите върху тях, спазването на екологични изисквания и други параметри, необходими за отпускане на европейските средства. Според становището на ЕК, представено през 2018 г., когато се приемаха законодателни изменения във връзка с тези проверки, освен по-добрия мониторинг сателитният контрол ще доведе до опростяване на правилата за фермерите, както и по-малко разходи за контролиращите администрации. Очаква се новият начин за проверки да се прилага в България от 2021 г.

По предварителния план държавите ще трябва да изготвят и контролен механизъм за тавана на директните плащания, доколкото е възможно, недобросъвестни кандидати да се опитат изкуствено да разделят стопанствата си с цел заобикаляне на ограничението в получаваните суми.

България се очаква да получи малко повече пари за земеделие

Според предварителния план и с условността, че все още не е одобрен общият бюджет на ЕС за следващия програмен период, се очаква България да получи малко по-високо финансиране в сектора на земеделието. За периода 2021 - 2027 г. сумата за страната се предвижда да достигне 7.52 млрд. евро при 7.4 млрд. евро за настоящия. Съществената разлика обаче ще бъде при разпределението. България ще получи по-високо подпомагане за директни плащания - 5.55 млрд. евро при около 5 млрд. евро в момента, тъй като се прилага механизъм новоприсъединилите се държави към ЕС да "догонват" старите членки в тези плащания.

Същевременно ще има по-сериозен спад при средствата в Програмата за развитие на селските райони, които без националното финансиране ще достигнат 1.9 млрд. евро при 2.4 млрд. евро в момента.

Общият бюджет за земеделие след 2020 г. ще намалее, като това се дължи не само на очакваното излизане на Великобритания от ЕС, а и от нуждата да се отделят средства за други приоритети като миграция, сигурност и др. Предварителните разчети са към Общата селскостопанска политика да бъдат насочени 365 млрд. евро, което е с около 5% по-малко от предходния период.
Темата накратко
  • В момента се изработват анализите, необходими за стратегическия план, който ще определи посоката за следващите години в сектора на земеделието.
  • Екологията, управлението на риска и местните общности са сред задължителните политики за всички.

Какво ще се случи след 2020 г. очаквано е стратегически най-важната тема, която засяга бизнеса по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС. И тя е повод за много дискусии в последните две години. Още през 2017 г. Европейската комисия (EК) постави формално началото на новата дискусия, обявявайки няколко ключови промени, сред които по-индивидуален подход и насърчаване на екологични практики, по-ефективно използване на ресурсите, иновации и въвеждането на нови технологии, по-силно участие на младите хора в сектора, по-добро управление на риска в земеделието. А държавите, включително България, навлизат в най-активната фаза на подготовка. В момента се изготвят анализи, необходими за писането на т.нар. стратегически план, който трябва да очертае политиките и целите, които страната ще си постави за следващите седем години. От тях в голяма степен зависи и в каква посока ще тръгне секторът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK