Диагноза "катастрофа"
Кризата с африканската чума нанесе тежък удар върху свиневъдството и хранителния сектор
- Разпространението на болестта и сред диви животни се отрази и върху бизнеса, свързан с горите.
- Предстоящите мерки трябва да са свързани с риска да няма "рецидив" догодина, както и стабилизиране на сектора.
Тази година ще се окаже знакова за българското селско стопанство - за съжаление в крайно негативен смисъл. След две години на напрежение покрай огнищата на африканска чума по свинете в Румъния болестта успя да стигне и България. И то по възможно най-тежкия начин. Само за два месеца африканската чума, за която няма ваксина и лечение, успя да пробие в огромни свинекомплекси, буквално да изтрие една пета от българското производство на свинско и да циркулира из почти цялата страна. Освен селското стопанство и хранителния сектор заболяването успя да създаде проблеми на цяла екосистема от бизнеси, работещи в горите, сред които дърводобив, билкарство, събиране на гъби и трюфели, планински туризъм, та дори и на пчелари и животновъди, работещи в подножието на планини. Последствията вече са тежки, а ако взиманите в момента мерки не успеят да доведат до резултат, ще бъдат направо катастрофални. Само за свиневъдството загубите се оценяват на 2 млрд. лв., ако кризата засегне целия отрасъл.
Пропуснатият контрол
Темата с африканската чума по свинете в България стана актуална още през 2017 г., когато бяха регистрирани първите огнища в съседна Румъния. И доведе до истински стрес година по-късно, когато тя успя да стигне на около 15-20 км от българската граница. Още тогава част от прогнозите бяха, че влизането на заболяването в България изглежда по-скоро като неизбежно. Но резултатите от тази година успяха да надминат и най-негативните първоначални сценарии.
След като в началото на юли беше регистрирано огнище на заболяването в лично стопанство край Никопол, чумата буквално помете Северна България. Само за няколко седмици тя успя да пробие в големи свинекомплекси, да тръгне скоростно по горите и да се прехвърли към южните части на страната, достигайки чак района на Смолян в средата на август. През този период в публичното пространство се изговори много по темата, на места имаше протести срещу мерките, които се взимат за горския бизнес и отглежданите животни в дворове на къщи, но ясно се очертаха и няколко сериозни пропуски.
Всъщност за разлика от много други държави африканската чума не връхлетя внезапно България. Но едногодишният период от първите огнища до границата и настъпването в северните части на страната беше напълно пропилян от земеделското министерство, което иначе трябваше да вземе адекватни превантивни мерки. Такива са например рязко намаляване на популацията на диви прасета и по-засилен контрол върху домашните стопанства и те впрочем са разписани и в европейската пътна карта за борбата със заболяването. Нелогичното в цялата ситуация е, че дори самата агенция по храните беше обявила тези мерки като задължителни още през 2018 г. И неясно защо не ги приложи.
Вторият проблем, който от бранша оценяват, е първоначалната забавена реакция при избухването на кризата. Институциите буквално изгубиха първите няколко седмици от регистрирането на заболяването, за да вземат мерките, които впоследствие приложиха, включително ограничения в горите, колене на всички домашни животни, засилен контрол в кланиците за месо. А това забавяне в комбинация с пиковия летен сезон доведе до разпространението на чума на практика в цяла България. Действията на българските власти доведоха и до крайно необичайна за европейски политик остра критика от комисаря по здравеопазването Витянис Андрюкайтис, който съобщи в интервю, че страната е изправена пред риск да изгуби цялото си свиневъдство. Както и че кризата се случва, защото някой е бил "небрежен, не си е свършил работата както трябва и не е внимавал".
Какво предстои
Очакванията са, че с края на септември случаите с африканска чума вероятно ще намалеят драстично, защото пикът на заболяването е юли и август. Но това съвсем не прави по-лесна ситуацията в страната, защото предстои да се вземат мерки не само за локализиране, но и за изчистването от болестта. През последните години на различни места в Европа имаше случаи, в които година след първото огнище в даден район се получава второ. А избягването на такъв "рецидив" означава да се наложи стриктен и продължителен контрол и сериозни мерки за биосигурност.
Другата важна задача, която стои пред кризисните щабове и земеделското министерство, е свързана с усилията, които трябва да се приложат за стабилизиране на сектора, включително и чрез използването на възможностите от европейските фондове. ЕС има различни механизми за подпомагане на държавите при ветеринарни кризи. Едната от тях е чрез възстановяване на процент от разходите, необходими за ликвидиране на заболявания при животните, като България вече декларира, че ще търси такава помощ. В конкретния случай с африканската чума страната може да получи до 75% от разходите, направени за предприетите мерки, включително лабораторни изследвания, дезинфекции, умъртвяване на животни, както и обезщетения за собствениците, чиито животни е трябвало да бъдат умъртвени или чиято продукция е трябвало да бъде унищожена. По този механизъм България поиска първоначално 2.9 млн. евро за юли за разходи, направени от ветеринарните власти, както и още 11 млн. евро за обезщетения на свиневъди, но сумата впоследствие достигна общо 28 млн. евро и е възможно още да нарасне.
Другата, по-важна за бизнеса възможност обаче е за получаване на финансиране по линия на Общата селскостопанска политика, в която има заложени финансови механизми за действие в кризисни ситуации. Целта на средствата е да подпомогнат фермерите да се справят с последствията от някаква криза - например заболяване при животните. Така например през 2017 г. Полша защити бюджет от 9.3 млн. евро точно заради африканската чума по свинете. Средствата са за компенсации за свиневъди с под 50 животни, на които е била сложена забрана да отглеждат прасета за известен период от време като превантивна мярка. През лятото Италия получи финансиране от 32 млн. евро за загуби на местните птицевъди и производители на яйца покрай кризата с птичи грип в страната през последните две години.
