С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 окт 2019, 10:33, 1659 прочитания

Диагноза "катастрофа"

Кризата с африканската чума нанесе тежък удар върху свиневъдството и хранителния сектор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Разпространението на болестта и сред диви животни се отрази и върху бизнеса, свързан с горите.
  • Предстоящите мерки трябва да са свързани с риска да няма "рецидив" догодина, както и стабилизиране на сектора.
Тази година ще се окаже знакова за българското селско стопанство - за съжаление в крайно негативен смисъл. След две години на напрежение покрай огнищата на африканска чума по свинете в Румъния болестта успя да стигне и България. И то по възможно най-тежкия начин. Само за два месеца африканската чума, за която няма ваксина и лечение, успя да пробие в огромни свинекомплекси, буквално да изтрие една пета от българското производство на свинско и да циркулира из почти цялата страна. Освен селското стопанство и хранителния сектор заболяването успя да създаде проблеми на цяла екосистема от бизнеси, работещи в горите, сред които дърводобив, билкарство, събиране на гъби и трюфели, планински туризъм, та дори и на пчелари и животновъди, работещи в подножието на планини. Последствията вече са тежки, а ако взиманите в момента мерки не успеят да доведат до резултат, ще бъдат направо катастрофални. Само за свиневъдството загубите се оценяват на 2 млрд. лв., ако кризата засегне целия отрасъл.

Пропуснатият контрол


Темата с африканската чума по свинете в България стана актуална още през 2017 г., когато бяха регистрирани първите огнища в съседна Румъния. И доведе до истински стрес година по-късно, когато тя успя да стигне на около 15-20 км от българската граница. Още тогава част от прогнозите бяха, че влизането на заболяването в България изглежда по-скоро като неизбежно. Но резултатите от тази година успяха да надминат и най-негативните първоначални сценарии.

След като в началото на юли беше регистрирано огнище на заболяването в лично стопанство край Никопол, чумата буквално помете Северна България. Само за няколко седмици тя успя да пробие в големи свинекомплекси, да тръгне скоростно по горите и да се прехвърли към южните части на страната, достигайки чак района на Смолян в средата на август. През този период в публичното пространство се изговори много по темата, на места имаше протести срещу мерките, които се взимат за горския бизнес и отглежданите животни в дворове на къщи, но ясно се очертаха и няколко сериозни пропуски.

Всъщност за разлика от много други държави африканската чума не връхлетя внезапно България. Но едногодишният период от първите огнища до границата и настъпването в северните части на страната беше напълно пропилян от земеделското министерство, което иначе трябваше да вземе адекватни превантивни мерки. Такива са например рязко намаляване на популацията на диви прасета и по-засилен контрол върху домашните стопанства и те впрочем са разписани и в европейската пътна карта за борбата със заболяването. Нелогичното в цялата ситуация е, че дори самата агенция по храните беше обявила тези мерки като задължителни още през 2018 г. И неясно защо не ги приложи.



Вторият проблем, който от бранша оценяват, е първоначалната забавена реакция при избухването на кризата. Институциите буквално изгубиха първите няколко седмици от регистрирането на заболяването, за да вземат мерките, които впоследствие приложиха, включително ограничения в горите, колене на всички домашни животни, засилен контрол в кланиците за месо. А това забавяне в комбинация с пиковия летен сезон доведе до разпространението на чума на практика в цяла България. Действията на българските власти доведоха и до крайно необичайна за европейски политик остра критика от комисаря по здравеопазването Витянис Андрюкайтис, който съобщи в интервю, че страната е изправена пред риск да изгуби цялото си свиневъдство. Както и че кризата се случва, защото някой е бил "небрежен, не си е свършил работата както трябва и не е внимавал".

Какво предстои

Очакванията са, че с края на септември случаите с африканска чума вероятно ще намалеят драстично, защото пикът на заболяването е юли и август. Но това съвсем не прави по-лесна ситуацията в страната, защото предстои да се вземат мерки не само за локализиране, но и за изчистването от болестта. През последните години на различни места в Европа имаше случаи, в които година след първото огнище в даден район се получава второ. А избягването на такъв "рецидив" означава да се наложи стриктен и продължителен контрол и сериозни мерки за биосигурност.

Другата важна задача, която стои пред кризисните щабове и земеделското министерство, е свързана с усилията, които трябва да се приложат за стабилизиране на сектора, включително и чрез използването на възможностите от европейските фондове. ЕС има различни механизми за подпомагане на държавите при ветеринарни кризи. Едната от тях е чрез възстановяване на процент от разходите, необходими за ликвидиране на заболявания при животните, като България вече декларира, че ще търси такава помощ. В конкретния случай с африканската чума страната може да получи до 75% от разходите, направени за предприетите мерки, включително лабораторни изследвания, дезинфекции, умъртвяване на животни, както и обезщетения за собствениците, чиито животни е трябвало да бъдат умъртвени или чиято продукция е трябвало да бъде унищожена. По този механизъм България поиска първоначално 2.9 млн. евро за юли за разходи, направени от ветеринарните власти, както и още 11 млн. евро за обезщетения на свиневъди, но сумата впоследствие достигна общо 28 млн. евро и е възможно още да нарасне.

Другата, по-важна за бизнеса възможност обаче е за получаване на финансиране по линия на Общата селскостопанска политика, в която има заложени финансови механизми за действие в кризисни ситуации. Целта на средствата е да подпомогнат фермерите да се справят с последствията от някаква криза - например заболяване при животните. Така например през 2017 г. Полша защити бюджет от 9.3 млн. евро точно заради африканската чума по свинете. Средствата са за компенсации за свиневъди с под 50 животни, на които е била сложена забрана да отглеждат прасета за известен период от време като превантивна мярка. През лятото Италия получи финансиране от 32 млн. евро за загуби на местните птицевъди и производители на яйца покрай кризата с птичи грип в страната през последните две години.
Пренареждане на цялата верига

Кризата с африканска чума по свинете, която бушува в различни държави, е възможно да промени цялата верига на доставки. Само в Китай - най-големият производител и консуматор на свинско месо, се смята, че са засегнати милиони животни в свинекомплексите, а възстановяването на цялото поголовие от животни ще отнеме години. Проблемите в Азия увеличиха драстично вноса на месо от ЕС. Така само за няколко месеца по данни на Асоциацията на месопреработвателите в България цените на месото са се повишили с 30-35%. А българските преработватели внасят от ЕС около 2/3 от суровината заради недостатъчно местно производство. С наближаването на по-студените месеци, които увеличават консумацията на червени меса, някои анализатори прогнозират, че ще стигне до ново увеличение на цените. А според други - и в Азия, и в Европа потреблението ще започне да се насочва към пилешкото месо. Ефект от кризата се очаква да има и върху зърнопроизводството и търговията с фуражи.

Земеделие и бизнес

Текстът е част от специалното издание "Земеделие и бизнес". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 13-19 септември.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието

На фона на проблемите в някои държави цените на зърното тръгнаха плавно нагоре, което доведе и до забавяне в търговията

23 ное 2019, 3769 прочитания

Има ли живот след тютюна 1 Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

16 ное 2019, 3204 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

Още от Капитал
За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Да пишеш в интересни времена

Литовската писателка и носителка на "Златен лъв" Вайва Грайните за нуждата да преценяваме думите си

Кино: "Един дъждовен ден в Ню Йорк"

Уди Алън с джазова комедия за съвременното лицемерие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10