С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 окт 2019, 17:52, 1530 прочитания

Зърнените пазари: В мъглата между природа и политика

Очаквания за добри добиви дават гръб на българските производители срещу колебания в цените

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Прогнозите са пазарната 2019-2020 г. да отбележи рекорд в световното производство на пшеница – 770 млн.т.
Рядко пред световните зърнени пазари в този период от кампанията има толкова много неизвестни, както през 2019 г., и то неизвестни от всякакъв характер, с възможност да тласнат цените и в двете посоки. Природа и политика се хванаха в танц, чийто стъпки и ритъм са трудно проследими. Дъждовната американска пролет и горещата лятна вълна в Европа и до днес обвиват в мъгла колко зърно ще имаме на пазара. Търговското напрежение между САЩ и Китай, опасенията за глобалния икономически растеж и боледуващо животновъдство в различни краища на света пък поставят въпросителни от страната на търсенето. Букетът от подправки се допълва от възможността за валутна война, ново разхлабване на паричната политика, нестабилните цени на петрола и Brexit. Тази среда отваря широко вратата за спекулативна търговия и нестабилност на цените. И споменавайки спекулации, често в основата им са вече станалите почти редовни крайни изявления на президента Тръмп.

Все повече пшеница


Прогнозите са пазарната 2019-2020 г. да отбележи рекорд в световното производство на пшеница – 770 млн.т (с 5% над предходната). Ръстът се дължи на всички водещи производители, но най-голям принос има ЕС, където се очаква реколтата уверено да се възстанови след миналогодишния спад – 150 млн.т (с близо 10% повече). Украйна заема все по-добри позиции на пазара не само в региона, но и в глобален план. Производството в страната се очаква да нарасне с 16% до 29 млн.т, а износът – с една пета до почти 20 млн.т. Световният пазарен лидер – Русия, също вероятно ще отчете известно подобрение в реколтата – в рамките на 2%, достигайки 73 млн.т. Нагласите в началото на кампанията бяха страната да бъде значително по-близо до рекордните 85 млн.т от 2017 г., но сухото време постепенно приземи очакванията. В допълнение, по-ниските начални запаси водят до очаквания за спад с около 5% в износа от Русия. За щастие на пазара именно това засега възпира осезаем срив в цените предвид данните за другите глобални пазарни играчи и търсенето. Трябва да се има предвид, че производителите от Черноморския регион продължават да догонват конкурентите си по отношение сортове, технология и инфраструктура, което определя и потенциал за дългосрочен ръст на предлагането в региона и съответно натиск върху цените.

С около 5% на годишна база се очаква да е по-голяма реколтата в САЩ и Канада, а с над 20% ще се възстанови производството в Австралия след преодоляване на сушата.
Потреблението на пшеница в глобален план също се очаква да нарасне, но с по-слаб темп – 3% до около 760 млн.т. Така след година прекъсване, предлагането отново ще има превес над търсенето. Очакванията са преходните запаси да се увеличат за шеста от последните седем години – с между 3 и 4% до рекордните 285 млн.т. Това представлява внушителните 36% от общото годишно потребление на планетата. Тази конюнктура говори, че цените от последните години следва да се възприемат по-скоро като "новото нормално", отколкото като ниски, а стопаните да планират бизнеса си спрямо тях, вместо да се надяват на златните нива от началото на десетилетието. През първата половина на август, най-големият световен вносител – Египет, закупи в търгове руска, украинска и румънска пшеница в диапазона 198-204 USD/тон (FOB).

Царевицата – по-малко, но колко точно?



Изключително дъждовната пролет в Царевичния пояс на САЩ доведе до най-големите забавяния на сеитбата в исторически план. Към края на май, когато традиционно тя вече трябваше да е приключила, в около една трета от планираните площи още не беше влязла техника. За някои основни производствени щати този дял дори доближи 60-70%. Забавянето беше значително по-сериозно от 1993 и 1995 г. – двете с най-бавно темпо досега, характеризиращи се и с по-слаба реколта впоследствие. Ситуацията вещаеше висок дял на изобщо незасетите площи, както и по-ниски средни добиви. Някои анализатори сравниха ефекта върху производството дори с този на сушата от 2012 г. Това изстреля цените на суровината до петгодишен връх само за няколко дни.

През юни дойде докладът на USDA за размера на площите, който се предполагаше да даде необходимата информация и сигурност на пазара. Само че се получи точно обратното – департаментът публикува изненадващи данни за много повече площи с царевица както в сравнение с пазарните очаквания, така и спрямо 2018 г., което моментално охлади цените. По-късно се оказа, че проучването е направено именно в периода, когато фермерите трудно са успявали да навлязат в нивите си и данните включват голям дял намерения, а не единствено реално засети площи. Това наложи институцията да обяви повторна анкета и ревизия на данните през август. През следващите два месеца търговията беше почти "на сляпо" – без изобщо да се знае колко царевица има в нивите.

Постепенно всички пазарни анализатори се обединиха в очакванията си, че площите ще се окажат осезаемо под юнските оценки, прогнозираните добиви ще бъдат също понижени, което ще доведе до една от най-слабите реколти в САЩ за последните десетина години. Въпросът изглеждаше единствено колко голяма ще е негативната корекция. Различни научни публикации сочат за спад в добивите от царевица между 0.4 и 0.8% за всеки ден забавяне след оптималния срок за сеитба. В допълнение, след обилните валежи в някои райони настъпи засушаване, което доведе до по-компактни почви и трудно развитие на късните посеви. Към началото на август 57% от площите бяха в добро и много добро състояние при 71% за същия период на миналата година.

И когато така дългоочакваният от пазарите момент настъпи, вместо да разсее мъглата в търговията, USDA отново сътвори буря. Департаментът ревизира с 2% надолу оценките си за площите с царевица за зърно до 33.2 млн. хектара, но това беше не само двойно по-малък спад, отколкото пазарът очакваше, но и с около 1% повече от миналогодишните. Вторият удар по пазарните очаквания беше дори по-силен – вместо да намали досегашните си оценки за добивите, USDA ги покачи с 2% до 169.5 бушела/акър (1.06 т/дка). Ефектът на повишените добиви беше по-голям от този на орязаните площи и така прогнозната реколтата излезе по-голяма. Шокиращото разминаване с пазарните нагласи доведе до нов срив в цените. Само за два дни (12-13 август) фючърсите за най-скорошна доставка загубиха над 10% от стойността си, връщайки се на нивото си от април, а това повлече и цените на пшеницата.

Погледната глобално, пазарната конюнктура също не предразполага толкова съществена негативна корекция в цените. Въпреки втората поредна силна година за Бразилия останалите пазарни играчи няма да могат да компенсират спада в САЩ и световното производство вероятно ще се понижи с около 1% (15 млн. тона) до 1.108 млрд. тона. На черноморския пазар Украйна надгражда много силната предходна година с по около 1 млн. тона ръст в производството и износа до съответно 37 и 30 млн. тона. По-високи резултати се очакват за Русия, която ще предложи за износ около 5 млн.т – с 2 млн.т повече на годишна база. Прогнозите за ЕС сочат сходна с миналогодишната реколта, но добивите ще са по-високи от обичайните в Източна и Югоизточна Европа (включително България), за сметка на тези в Германия, Франция и Италия. Тепърва обаче ще се разбере какво е отражението на горещата вълна, преминала през континента.

Очакванията са глобалното потребление на царевица също да се свие, но с по-слаб темп от производството. Така можем да станем свидетели на трета поредна година със спад на преходните запаси по света – с около 6% до 308 млн.т, или 27% от общото годишно потребление (дял, най-нисък за последните шест години).

Въпреки че конюнктурата изглежда по-благосклонна за цените в сравнение с пшеницата, трябва да се има предвид, че пред търсенето са надвиснали някои съществени рискове. Търговското противопоставяне между САЩ и Китай тегне върху доставките, а сигналите, че то води до забавяне в глобалната икономика, будят опасения и за потреблението на царевица. Сходен ефект имат нестабилните цени и търсене на петрола. Търсенето за фуражи пък е засегнато от разпространението на африканска чума по свинете в Европа и Китай – вторият най-голям консуматор на царевица е изправен пред загуба на 50% от свинете си до края на 2019 г. (според Rabobank).

България – по-устойчива на пазарни трусове

Очертава се поредна добра година за зърнопроизводството в България. Макар да остават под рекордните от 2017 г., резултатите при пшеницата вероятно ще се наредят сред най-високите в исторически план. По оперативни данни към края на жътвата в страната са добити около 5.8 млн. тона, а средните добиви за втори път надхвърлят 500 кг/дка. Обилната реколта и условията на глобалния пазар понижиха изкупните цени с около 10-15% на годишна база по време на кампанията. До голяма степен положителната тенденция в бранша през последните години може да се отдаде на силната конкуренция и натиска върху цените на международните пазари, които подтикнаха стопаните да се вгледат повече в собствения си двор и да потърсят начини за оптимизиране на производството. По-високодобивни сортове, по-ефективно торене и внедряване на прецизни технологии дадоха тласък на бранша. Част от заложилите на устойчиви практики за минимални почвени обработки също жънат ползите от усилията си – повишено плодородие и намалени разходи.

Свикнали структурата на основните селскостопански култури в България да не претърпява сериозни изменения, през тази година царевицата сътвори новина – ръст в площите с 28%, надхвърляйки 560 хил. ха. Това не е изненада на фона на подобряващата се пазарна среда – по-голям капацитет за преработка в страната и все по-активно търсене от ЕС. Прогнозите за резултатите при царевицата и слънчогледа на този етап също изглеждат добри. Очакванията са за добиви от царевица средно около 750 кг/дка*, които отстъпват леко пред силната 2018 г., но биха били с цели 15% над средното за последните пет години. Тези при слънчогледа сочат за около 260 кг/дка средно – с близо 7% повече от миналогодишните и 14% над средните за предходните пет години. Дали тези прогнози ще се окажат верни зависи в голяма степен от това колко суха ще бъде втората половина на лятото.

* Monitoring Agricultural ResourceS (MARS), Европейска комисия - юли


-----
Авторът е анализатор в "Интелиагро" - консултантска компания с нестопанска цел в сферата на селското стопанство

Земеделие и бизнес

Текстът е част от специалното издание "Земеделие и бизнес". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 13-19 септември.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има ли живот след тютюна 1 Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

16 ное 2019, 2767 прочитания

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9% Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

9 окт 2019, 2127 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Моментът за стратегически решения

Държави от ЕС влизат в активна фаза на подготовката за новия програмен период на Общата селскостопанска политика

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10