Пътят на пчелите роботи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътят на пчелите роботи

Пътят на пчелите роботи

Настоящите прототипи все още не са достатъчно напреднали, за да се създадат високотехнологични колонии за масово опрашване

3721 прочитания

© Юлия Лазарова


За последните 25 години броят на медоносните пчели в САЩ и Великобритания е намалял с около 50%
90% от доставките на храни в света идват от около 100 вида култури, а 71 от тях разчитат на пчелите за опрашване.

По-голямата част от световната селскостопанска продукция, която приемаме за даденост, съществува благодарение на насекоми като пчелите, които помагат при опрашването на цветята на растенията. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) 90% от доставките на храни в света идват от около 100 вида култури, а 71 от тези култури (особено плодове и зеленчуци) разчитат на израстването си на опрашването от пчелите. Около 270 вида диви пчели вършат основната част от тази работа. Липсата на пчели и други опрашители би заличила култури като кафе, ябълки, бадеми, домати, ягоди, черен пипер, лук и какао. Освен това почти 90% от дивите цъфтящи растения зависят до известна степен от опрашването на насекомите. Една медена пчела обикновено посещава около 7000 цветя на ден. Необходими са 4 млн. посещения на цветя, за да се произведе килограм мед.

Човекът срещу пчелата

Естествените опрашители, особено медоносните пчели, изчезват с безпрецедентна скорост. Само за последните 25 години броят на медоносните пчели в САЩ и Великобритания е намалял с около 50%. Това крие сериозни рискове за селското стопанство, икономиката и препитанието на хората. Според учените употребата на неоникотиноиди, както и на други пестициди, инсектициди и хербициди е пряко свързана с намаляването на опрашителите. Пчелите са основните опрашители на огромно разнообразие от култури и тяхното изчезване може да компрометира работата на производителите на храни.

В САЩ почти един от всеки четири местни вида пчели е пред изчезване и стопаните в някои райони трябва да транспортират милиони пчели, за да опрашват културите, които отглеждат. В Калифорния например 1.7 млн. колонии се транспортират до бадемови овощни градини през февруари и март, когато е сезонът на пиково опрашване.

Новите пчели

Екипи от изследователи работят върху разработването на роботи пчели, които биха могли да бъдат контролирани в рояци, за да опрашват културите и да са устойчиви на инсектицидите.

Ноа Джаферис и негови колеги от Харвардския университет разработиха RoboBee, която въпреки теглото си от 259 милиграма, е оборудвана с интелигентни сензори, които могат да интерпретират и да реагират на средата, имитирайки функциите на очите и антените на пчелите. RoboBee постига полет, използвайки набор от четири крила, които махат 170 пъти в секунда.

Подобни експерименти се правят и от други изследователски центрове. Изследователи от Университета в Западна Вирджиния (WVU) създават автономен робот, вдъхновен от пчелите, който може да опрашва къпини в оранжерийна среда. BrambleBee използва съвременни техники за локализиране и картографиране, както и други инструменти, които позволяват визуално възприятие, планиране на пътя, контрол на движението и манипулация. Подобно на пчелите BrambleBee първо открива цветя и след това следи местоположението им, използвайки тази информация, за да планира най-добрия път до тях. В допълнение, механизмът за опрашване на BrambleBee, който е прикрепен в края на роботизираната му ръка, действа по подобен начин като този на пчелите. Роботът маневрира този механизъм с помощта на прецизни движения, разпределяйки прашеца в плодници, без да повреди цветята. Прецизното локализиране, оценка и манипулиране на малки и деликатни растителни части осигурява основни възможности за разрешаване на различни други приложения за прецизно земеделие като автоматизирано напояване, торене и прибиране на реколтата, наблюдение на щетите на растенията, както и борба с плевелите и вредителите.

Плюсове и минуси

Прецизната роботизирана система за опрашване, създадена в WVU, е първата по рода си. В бъдеще това би могла да помогне на производителите да решат краткосрочните предизвикателства за опрашване и дори е възможно да бъде приспособена за разработване на нови земеделски инструменти за прибиране на реколтата, подрязване и събиране на плодове.

Настоящите прототипи на пчелни роботи обаче не са достатъчно напреднали, за да се пристъпи към създаване на високотехнологични колонии за масово опрашване. Моделите не са достатъчно сложни, за да се движат един около друг, твърде крехки са за различните климатични условия и имат ограничен живот на батерията. Някои от прототипите трябва да бъдат управлявани от хора, което прави невъзможно мащабирането на технологията. Целта е пчелите роботи да започнат да работят заедно, както истинските пчелни семейства. Учените продължават да работят върху усъвършенстването им, за да решат някои от тези проблеми, като целта е продуктът да бъде в близко бъдеще на пазара.

Идеята, че опрашването с роботизирани пчели ще разреши проблема с намаляването на опрашителите, придобива широка популярност. Въпреки това някои учени имат сериозни аргументи, в подкрепа на факта, че това е технически и икономически необосновано "решение" и носи значителни екологични и морални рискове. Според тях въпреки силния напредък роботизираното опрашване далеч не е в състояние да замени пчелите с цел ефективно опрашване на културите. Използването на роботи е малко вероятно да бъде икономически изгодно предвид мащабите на естественото опрашване, а разчитането на роботизирано опрашване всъщност може да доведе до голяма несигурност в производството и доставката на храни. Възможно е роботизирането на опрашването да доведе до неприемливо високи разходи за околната среда, увреждайки екосистемите, което в крайна сметка да подкопае ценностите на биоразнообразието.

Въпреки потенциалните негативни сценарии разумното използване на роботизирани пчели може да допринесе за по-ефективно опрашване. И все пак учените са единодушни, че на първо място е необходимо да съхраним живота на естествените пчели.

За последните 25 години броят на медоносните пчели в САЩ и Великобритания е намалял с около 50%
90% от доставките на храни в света идват от около 100 вида култури, а 71 от тях разчитат на пчелите за опрашване.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    За да постигнат по-големи печалби, земеделците пръскат с всякаква химия, от която измират естествените съюзници на земеделците - опрашващите насекоми. Добивите и печалбите започват да спадат, затова се наливат още пари за разработката на насекоми - роботи, за които земеделците ще трябва да дават луди пари и които няма да са толкова ефективни, колкото живите насекоми. Заради намалялото количество насекоми, измира част от птиците, които вече не намират достатъчно храна. Това отново води до увеличаване на врените насекоми, защото техният темп на размножение е много по-бърз от този на птиците. Поради това се налага още повече пръскане с химия... Само на мен ли ми се струва шизофренично? Не е ли по-изгодно просто да намалим химията?

  • 2
    borodino avatar :-|
    borodino


    До коментар [#] от "
    kratun.ko
    ":

    По-изгодно за кого? Човешката алчност таван няма. Как ще трупат печалби химическите концерни?

  • 3
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    И още нещо - кой ще събира от полето "умрелите" насекоми-роботи? Ще ги оставим да замърсяват почвите с микро пластмаса и отровни съединения от батериите си или ще конструираме други роботи, които да събират измрелите такива?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK