С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 окт 2019, 10:58, 1501 прочитания

Гергана Кабаиванова: Нашата цел е да помогнем за минимизиране на сивия пазар за местни храни

Основателят и управител на фондация LocalFood.bg пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Инж. Гергана Кабаиванова е основател и управител на фондация LocalFood.bg - Пловдив. Организацията е инкубатор на малки бизнес инициативи и национална мрежа на микропредприятия за местни, фермерски и занаятчийски храни, като ги подкрепя да стигнат до пазара и да се развиват устойчиво. През 2009 г. създава и управлява първия биомагазин в Пловдив, а през 2013 г. инициира първия в страната фермерски пазар. От началото на 2019 г. ръководи и програма "Пендара", по която е създадена академия за обучение на начинаещи производители на фермерски храни и се провеждат политики за изсветляване на сектора.

Как се променя броят на производителите - участници във фермерските пазари, какъв е интересът, колко са действащите фермерски пазари в страната?

- Нека да си припомним, че фермерските пазари в големите градове възникнаха през 2012-2013 г. по инициатива на гражданското общество, което търсеше алтернатива за доставки на натурални и качествени храни директно от производителите. Началото им беше поставено с много ентусиазъм и енергия от страна на градските общности. Това доведе до силен потребителски интерес, дори, бих казала, бум, който все още многократно изпреварва предлагането на такива храни. Този интерес се пренесе и в ресторантите, където наблюдаваме тенденцията все повече от тях да се ангажират с възраждане на българските вкусове и кулинарни традиции. Така броят и качеството на производителите като устойчив бизнес постепенно се повишиха и се повишават, възникнаха редица нови марки на фермерски и занаятчийски храни.


Едва сега обаче, 7 години по-късно, може да се каже, че този нововъзникнал пазарен сегмент излезе от зоната на гражданската инициатива и вече има характер на бизнес. Броят на действащите фермерски пазари в страната е между 30 и 50, като част от тях се провеждат регулярно, а други кампанийно или като фестивални събития. Най-голям е броят на фермерските пазари в София (над 10), Пловдив (4) и Варна (2). Най-мащабни са тези на фестивалите в Рожен, Момчиловци и провеждащият се в София на ул. "Оборище".

Нашата фондация провежда 3 от фермерските пазари в Пловдив, а от 12 октомври стартираме ново събитие - всяка събота на Женския пазар в София ще организираме фермерски пазар от нов тип. Нарекохме го "фермерски пазар "Пендара" на Женски пазар". Това ще бъде изцяло нов модел на фермерски пазар, който ще подкрепя стартиращи малки фермери и занаятчии, но също така ще се фокусира върху националното ни гастрономическо наследство, представяйки храни чрез кулинарни щандове, демонстрации и дегустации на шеф-готвачи, ресторанти и заведения. Освен че столичани и гости на София ще могат да си купят българско производство плодове и зеленчуци, както и вкусни занаятчийски храни, ще им подарим едно истинско и различно преживяване.

Кои са хит продуктите на фермерските пазари?



- Безспорно млечните продукти, плодовете и зеленчуците са сред най-търсените продукти. Най-много се търсят отлежалите овче кашкавали и сирене, както и традиционните за нашия климат плодове и зеленчуци. Много малка част от асортимента на типичните фермерски пазари е месото. То присъства по-осезаемо на фестивалните събития – основно под формата на скара и храна, приготвена на място. В тази връзка карантината за свинското месо, наложена на фермерските пазари заради африканска чума по свинете, няма да се отрази значително на дейността им.

Пред какви проблеми се изправят действащите фермерски пазари?

- Пред фермерските пазари стоят три проблема, най-големият от които е слабата регулативна рамка за микро- и малките предприятия за храните. Националното ни законодателство и още повече практиките на контролиращите изостават от европейските, където отдавна се прилагат официални дефиниции, наръчници и наредби за местните храни, в т.ч. и позволените продажби на домашни храни.

Нашата фондация работи усилено в областта на тези политики. Наскоро постигнахме съгласие с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да разработим три наръчника за микро- и малките предприятия, които в агенцията да одобрят официално, както и да разработим съвместно наредба за фермерските пазари. В тази връзка на 11 септември в София ще се проведе работна среща с представители на фермерските пазари в страната, на която ще обсъдим ключови дефиниции и определения, базирани на опита ни и реалната ситуация в страната. Ще изготвим заедно насоки, които ще предложим на БАБХ и МЗХ като отправна информация за разписването на наредбата. За всички фермерски пазари, малки ферми и занаятчии тази наредба е изключително важна, защото тя ще дефинира основни понятия, чието размиване в момента пречи на развитието на сектора.

Друг проблем пред фермерските пазари е кризата на растежа – израстването им от гражданска инициатива в атрактивен бизнес. Това е новороден пазарен сегмент, на който регистрираните малки производители все още на са достатъчни на фона на огромния потребителски интерес. Поради тази причина съществува напрежение във и между фермерските пазари за това те да запазят производителите си, да привлекат нови и междувременно става все по-осъзната необходимостта от стриктен вътрешен контрол за качеството и безопасността на храните. Много често новите участници за един пазар са мигрирали от друг, недоволни, че първият пазар затяга вътрешния контрол и не допуска нерегистрирани храни. Също така почти всички пазари преминаха през ситуации на диверсификация. Недоволни или амбициозни производители се отцепиха от основния пазар заедно с техни съмишленици и основаха нови пазари. Повечето такива инициативи бяха неуспешни поради все още слабия капацитет на производителите да движат административно пазари и заради очакванията им, че могат да продължат да продават без система за вътрешен контрол на храните.

Дисбалансът между търсенето и предлагането на местни храни генерира и сив пазар, който не намалява, а за съжаление расте.

И третият проблем пред фермерските пазари е слабата воля за сдружаване на производителите. Макар че фермерските пазари сами по себе си са обединения на производители, много рядко извън тези търговски събития те споделят общи ресурси и усилия за развитие.

Предстои финансиране на участниците и инфраструктурата на фермерските пазари чрез Програмата за развитие на селските райони. Имате ли препоръки към условията за финансиране, разписани в подмярката?

- Така както е разписана, Подмярка 16.4 не отговаря на действителността при фермерските пазари. Първо, програмата дефинира местни пазари и къси вериги на доставка, а не фермерските пазари. Изискването местните пазари да са ситуирани до 75 км от произхода на продукта е силно ограничително и не отговаря на капацитета на фермерските пазари в момента. За да не се допусне източването на средства чрез схеми за псевдо "местни пазари", препоръчваме предефиниране на определението за "местен пазар" в посока увеличаване на радиуса на произход на предлаганите продукти в рамките на настоящия програмен период, както и да бъде изготвен анализ за новия програмен период след 2020 г. Освен това програмата дава приоритет само на планинските райони, а голяма част от малките фермери се намират в полупланинските.

Друг проблем е, че малките земеделски стопанства се определят само по показателя на Държавен фонд "Земеделие" - трябва да бъдат с размери от 2000 до 7999 евро стандартен производствен обем (СПО). Те обаче в по-голямата си част са ферми със затворен цикъл на производство и се явяват и преработватели. Затова по-прецизно е да се определят и като микропредприятия съгласно изискванията на Закона за малките и средните предприятия. Това ще възпрепятства големи преработватели с малки собствени ферми да кандидатстват за субсидията, скривайки се като малки земеделски стопанства.

В България липсва определение за "местни храни", "фермерски храни", "занаятчийски храни", "домашни храни". Каква е разликата и страдат ли производителите от липсата на дефиниции?

- Да, има нюанси от значение за тези определения и те са много важни за участниците в нашия пазарен сегмент. Както вече споменах, с наредбата за фермерските пазари целим официално да ги дефинираме.

Най-общо казано, "домашни храни" са частно приготвените храни у дома, за които европейските практики дават известна свобода. Те могат да се продават свободно и без регистрация главно на събития без регулярност и когато не са организирани като истински бизнес.

"Местни храни" са тези, които насърчават местната икономика, заетостта и хранителната културата на съответния регион. Те трябва да бъдат произведени от суровини от този регион, да се продават и консумират в този район. Европейските практики позволяват обаче местни храни да бъдат наричани и такива специални продукти на определени малки производители, които имат голяма значимост за пазара. Допустимо е те да се продават чрез различни канали и в други части на страната. Като пример за такива храни в България мога да посоча смилянския фасул, месото от източнобалканска свиня или пък чипровските кори за баница.

"Фермерски храни" е понятие, което наложихме в България покрай фермерските пазари, но в Европа то рядко се използва. По същество говорим отново за "местни храни", но подчертаваме семантиката, че са произведени в затворен цикъл в едно или в малък брой съседни стопанства – от семето до чинията. От гледна точка на прецизното определяне на храните, предлагани на фермерските пазари, т.нар. фермерски магазини и фермерски менюта в ресторантите, е желателно тази дефиниция да бъде въведена чрез наредбата за фермерските пазари.

"Занаятчийските храни" също са вариация на местните храни. Те се отнасят до млечните и месните продукти, хлябовете, сладкишите, консервите, напитките, маслата и оцета, които се приготвят на ръка чрез традиционни методи от квалифицирани майстори занаятчии. Разбирането за тези храни е, че те са произведени със суровини от местен произход, които са от полза за потребителите, малките производители и местната икономика, но у нас в занаятчийското сладкарство все още се използват вносни и индустриални съставки. По отношение на тези храни, които са отгледани във фермата и са приготвени по занаятчийски начин там, понятията "занаятчийски храни" и "фермерски храни" означават едно и също.

Трябва да се има предвид и пропускът в Закона за занаятите, според който занаяти при храните са само бозаджийството и шекерджийството.

Какви са плюсовете и минусите на местните храни?

- Плюсовете за местните храни са многократно повече в сравнение с минусите. Най-големият от тях е ясният произход и директният контакт с производителя. Наред с това са и ползите за местната икономика, за околната среда, за националното ни гастрономическо наследство, за здравната ни превенция. Има също и чисто потребителски плюсове за това, че можем да се храним със свежа храна и познати вкусове. Според мен единственият минус на местните храни е, че не могат да постигнат тези ниски цени, на които се продават индустриалните.

Кои са ценителите на тези храни, смятате ли, че са достатъчно привлекателни за младите хора?

- Ценителите на местните храни са т.нар. locavores – месТноядните. Те предпочитат местно произведените храни и такива, които са приготвени на място; свежи са и имат добър вкус; чисти са от синтетични и индустриални съставки; полезни са; спестяват въглеродни емисии от транспорта си, подкрепят местната икономика. Те често избират кои конкретни производители да субсидират чрез своите покупки – имат лично отношение. Много от тях са млади хора с малки деца, но не и тийнейджъри. Милениал поколението се интересува много повече от глобалните марки и технологичните иновации, което е шанс за производителите на местни храни, позиционирани в електронната търговия. Отличен пример за такъв пробив е марката вина TRASTENA.

Вашата фондация LocalFood.bg постави началото на дългосрочен проект, наречен "Пендара", чиято цел е да подкрепи малки производители и търговци, които имат готовност да започнат свой бизнес. Пред какви предизвикателства се изправят тези производители?

- Предизвикателството пред тези производители и търговци е дали изобщо да излязат от сивия сектор, където нито БАБХ, нито НАП, нито общинските структури извършват съществен контрол за разлика от излишния натиск, който осъществяват върху регистрираните микропредприятия. Огромна част нерегистрирани производители предпочитат да продават ограничено количество продукция в малки местни общности и през Facebook групите, но да не потърсят начин за достоен бизнес и да се развиват на светло.

Нашите наблюдения показват, че липсват адекватни компетенции за регистрацията на тези микробизнеси както при институциите, така и при производителите. Съществуват митове и неразбиране и у двете страни, затова нашата роля е да посредничим между тях чрез нашата програма "Пендара" и да улесняваме минимизирането на сивия пазар за местни храни.

Интервюто взе Мара Георгиева

Земеделие и бизнес

Текстът е част от специалното издание "Земеделие и бизнес". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 13-19 септември.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има ли живот след тютюна 1 Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

16 ное 2019, 2768 прочитания

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9% Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

9 окт 2019, 2127 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Приходите на топ 30 преработватели на агропродукти растат с 16%

"Олива", "Амилум" и "Папас олио" държат близо 40% от общия оборот от над 3.8 млрд. лв.

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10