С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 ное 2019, 15:00, 5036 прочитания

Най-големите производители на зърно: Годината на спокойствието

На фона на проблемите в някои държави цените на зърното тръгнаха плавно нагоре, което доведе и до забавяне в търговията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • 2018 г. беше относително добра за производителите на зърно, като повечето завършват на печалба
  • Първите данни за 2019 г. сочат, че реколтата от пшеница и ечемик е по-висока
През последните 5-6 години на международните зърнени пазари трайно се бяха настанили по-ниските цени. Добрата реколта в редица ключови производители доведе до високо предлагане, относително високи запаси за всяка една от годините и като цяло сравнително стабилни ценови нива на основните култури. България, разбира се, не е изключение от общата тенденция. Макар през 2016 и 2017 г. да бяха отчетени високи реколти от пшеница, на границата на исторически рекорд, това не се отрази силно във финансовите резултати на основните компании в сектора. Повечето от тях имаха положителен резултат, но продажбите на по-ниски цени доведоха и до изтъняване на маржовете.

Миналата година в някаква степен беше различна. Заради по-слабата реколта при някои европейски производители, силно засегнати от сушата на континента, както и отделни региони в САЩ, цените на международните пазари тръгнаха нагоре. В България също беше отчетено плавно увеличение, което доведе и като цяло и с известно задържане на зърното от страна на производителите в очакване на по-добри цени. Предвижданията са, че през тази година секторът е влязъл с по-висок преходен запас в новата реколта, която иначе също е сравнително добра.


Пред сектора обаче има заплахи - най-вече с кризата с африканската чума по свинете, която бушува не само в България, но и в държави като Китай, които са най-големите производители и консуматори на свинско месо. Според редица прогнози тя ще се отрази и върху продажбите на фуражи. Сушата през тази година също е проблем за някои държави-производители, основно в Западна и Южна Европа.

Сравнително добра година

2018 г. беше относително добра за производителите на зърно, които държат най-големият дял в сектора на българското земеделие. Резултатите от финансовите им отчети обхващат два производствени периода - част от реколтата за 2017 г., реализирана в първата половина на следващата година, както и продажби на продукция през 2018 г. след излизане на новата реколта. Данните на най-големите дружества показват, че огромната част от тях са завършили с повищение на оборотите и на печалба. Маржовете обаче се запазват на по-ниски нива и през тази година. Няма съществена промяна и в наетия от дружествата персонал.



Лидерите в топ 5

Сред най-големите производители на зърно на практика няма нови лица през 2018 г., но има размествания в позициите при някои от компаниите. Най-висок оборот за годината е реализирал зърнопроизводителят от Вълчедръм - "Златия агро", който вече е на крачка и от дебют в топ 10 на най-големите компании в селското стопанство въобще, които традиционно се доминират от търговците на зърно. За 2018 г. "Златия агро", която е и най-големият производители в Северозападна България, има приходи от 67.36 млн. лв, което е ръст от над 9% в сравнение с година по-рано. Дружеството реализира и най-големия скок на печалбата, достигайки 11.58 млн. лв и е увеличило с петима души персонала си до 146 служители.

Топ 5 се допълва от няколко дружества, свързани с най-големият зърнен производител в страната - Светлозар Дичевски и неговият "Октопод холдинг". Това са компаниите "Сортови семена-Вардим", "Деси-Светла Симеонова" и "Троя авто", всяко от които има приходи между 28.2 млн. лв и 59.7 млн. лв за миналата година. Сред дружествата от групата през годината в първите 10 е и компанията "Ресен" с оборот от 25.84 млн. лв. за 2018 г. и ръст на приходите от над 11%.

Традиционно сред най-големите производители на зърно присъства и дружеството "Кристера-агро", част от "Агрия груп холдинг", която оперира основно в Североизточна България.

Другите големи

Почти няма и размествания сред другите зърнопроизводители в топ 20 на най-големите производители. В десетте лидери за миналата година попадат традиционно и варненското дружество "БГ агро земеделска компания", управлявано от братята Ненко и Даниел Ненкови, с приходи от 26.54 млн. лв. и скромен ръст на оборота от 1.14%. Същевременно обаче компаията има значително увеличение на печалбата - до 4.14 млн. лв. при 3.19 млн. лв година по-рано.

В групата на най-големите производители и е дружеството "Агро-бел 2001", активно основно в Централна Северна България. Компанията е с приходи от 25.8 млн. лв за 2018 г. и ръст на оборота от над 4.6%. Дружеството е завършило с по-ниска печалба спрямо предходната година.

В скалата между 15 млн. и 20 млн. лв оборот са и най-голямата част от дружествата във втората част на класацията. Сред тях са производителите "Краси", "Агросантия", "Агро фактор", "Агроспектър", "Агросантино", "Про агро". Сред дружествата са още "Агро ММ‘ и Светлин Дичовски с приходи съответно от 16.22 и 15.25 млн. лв.

Новата реколта

Предварителните данни от 2019 г. показват, че зърнената реколта е по-висока спрямо миналата година и с добро качество. Към август прибраната пшеница е 5.64 млн. тона, което е увеличение от 8.7% на годишна база. Ръстът се дължи предимно на по-добри средни добиви, а не на увеличение на площите, засети с тази култура - за 2019 г. добивът е бил 519 кг от един декар при 497 кг година по-рано. По-висок добив е отчетен и при ечемика, където общата реколта за годината достига 533 хил. тона или увеличение от 8.3%.

Предварителните данни сочат и че производителите ще приберат относително добра реколта и при слънчогледа и царевицата. През тази година засетите с царевица площи са повече от предходната, където увеличението е над 6%.

Земеделие и бизнес

Текстът е част от специалното издание "Земеделие и бизнес". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 13-19 септември.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9% Плодове и зеленчуци: Бизнесът на най-големите компании расте с 9%

През 2018 г. производството на домати и пипер намалява, а на краставици се увеличава

9 окт 2019, 3064 прочитания

Диагноза "катастрофа" Диагноза "катастрофа"

Кризата с африканската чума нанесе тежък удар върху свиневъдството и хранителния сектор

8 окт 2019, 1773 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Има ли живот след тютюна

След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10