С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 дек 2014, 16:34, 7764 прочитания

Мариана

Мариана Итева, регионален изпълнителен директор на Veolia за България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мариана Итева, регионален изпълнителен директор на Veolia за България, ръководи дейността на групата в страната, която е представена от няколко компании - "Софийска вода", "Veolia вода България",  "Dalkia България", Dalkia Varna и Dalkia Energy Services

Имате ли принцип, който прилагате еднакво успешно и в професионалния, и в личния си живот?
Като цяло принципът, който следвам в живота си, е, че непрекъснато се опитвам да извлека поуки както от негативните, така и от позитивните резултати. Опитът от практиката е най-добрият учител.


Лесно ли се работи с вас?
Не, не мисля, че се работи лесно. По две причини - основно, защото съм страшно взискателна към себе си и предполагам, а и така са ми казвали, че тази взискателност я пренасям и към околните. От друга страна, съм много динамичен човек и темпото, което задавам, е високо, тъй като съм ориентирана към крайния резултат.

Какво ви помогна да стигнете дотук? 
В началото заложих на доброто образование. Владея няколко езика и това ми помогна. Говоря свободно руски и английски. Имам и основен френски, но трябва да го подобря, защото все пак работя във френска компания.
Двете магистърски степени са важни, но смятам, че човек продължава да се учи през целия си живот. По всяко време съм готова да се върна в университета, да науча още нещо – чужд език или нова специалност, свързана с работата.

Коя е най-голямата жертва, която сте направили в името на кариерата?
Чувствителен въпрос. Може би да създам семейство и да имам деца, но днес като цяло жените вземат все по-късно решението за тези неща и предполагам, че и аз сигурно ще стигна до този важен етап в живота. В този момент съм изцяло фокусирана  върху работата.



Това, че сте жена, пречи или помага във вашия бизнес?
Конкретно в моя случай винаги ми е помагало. Заобиколена съм от мъже, работя с мъже. Такъв е секторът. Балансът между мъже и жени е важен за управлението и успеха на всяка компания. Има световни проучвания, които доказват този факт. Във Veolia ние се опитваме да решим този проблем и да постигнем баланс с цел по-високи резултати. Хубаво е, че в България забелязвам доста жени на ръководни позиции, включително в Столичната община, в правителството.

Някога усещали ли сте снизходително отношение заради това, че сте жена?
Преди петнайсетина години имах такъв случай, когато бях в командировка в Азербайджан. Бях по срещи с един от нашите местни консултанти и навсякъде се здрависваха с него, а с мен - не. Аз попитах дали има някакъв проблем и те ми казаха, че с жени не се здрависват от уважение към жената… Чакали първо жената да протегне ръка. За мен беше доста странно, но после навсякъде протягах първа ръка и ме гледаха малко... интересно.
В Русия мъжете обичат да целуват ръка на жената. Някои жени го приемат малко сексистки, но на мен винаги ми е било приятно, джентълменско. Наричат ме мъжко момиче. Имам и признание от един от моите колеги мъже, че съм много по-смела и решителна, отколкото повечето мъже. Това, че съм жена, не ме притеснява, но знам, че по принцип има проблем жените да стигат на по-високи позиции. Обаче, ето, в моята компания Veolia този проблем вече е осъзнат и се работи върху него, има стратегия и политика на компанията.

 Какво се научихте да владеете, без изобщо някога да сте предполагали, че ще ви се случи?
Никога не съм предполагала, дори не съм си и мечтала, че ще ръководя такава компания, че ще се занимавам със стратегическо планиране, с бюджети, с управление на човешките ресурси и т.н. Това е много отговорно, много сериозно. В България обикновено се счита, че ако си голям началник, тогава нищо не правиш.  Имала съм доста безсънни нощи заради нерешени въпроси, към които трябва да се върна. Високата мениджърска позиция на първо място е големи отговорности, поемане на риск и взимане на бързи решения в критични моменти. Да, възнаграждението е много по-добро, но много често не ти остава време да се възползваш от екстрите.

Кои са ключовите инструменти, на които разчитате в работата си?  
Добрият екип. Колкото и да си блестящ като мениджър, колкото и да си велик, колкото и да смяташ, че си най-добрият, без добър екип, без подкрепата, която имаш от екипа, и доверието, че това са хора, на които разчиташ, мисля, че си обречен на провал.
 
 
Какво правите в свободното си време? Как обичате да си почивате?
Чета списания, особено модни списания - Vogue ми е любимото, имам абонамент за  американското и за британското издание, и така разтоварвам. Имат много добри статии между другото, включително и по мениджърски въпроси, ориентирам се и в модата, какви са последните тенденции. Това ми е слабост. Шопингът също ме разтоварва, но не по интернет, а лично обичам да ходя по магазините. Дори нищо да не купя, само да вляза и да меря действа безотказно. В Америка я прихванах тази болест – там я наричат retail therapy. Също така разходката край морето, когато имам възможност да отида до морето и изобщо край вода, защото се чувствам много свързана с водата.

 
Умеете ли да обявите край на работния ден?
Наложих си като дисциплина от една година насам в събота и в неделя да не изпращам имейли, освен ако няма нещо суперспешно. Спазвам този принцип, но стигнах дотам, че пиша имейли и ги слагам в папка и в понеделник ги изпращам с един залп.

Бихте ли се занимавали с нещо друго?
Винаги съм си мечтала да се занимавам с международни отношения и да работя в голяма организация като ООН, ЕС и т.н. Работих за кратко (пет години) за външно министерство, външната политика е тема, която винаги ме интересува. Ако животът ми се стече по различен начин, бих се занимавала с външна политика.

Какво е нужно, за да се създаде добър екип? Доверие, лоялност, общ интерес. Да събереш хора съмишленици, които искат да развият даден продукт или сектор. Развиването на ютилити услугите в България тепърва предстои. Мисля, че това ноу-хау, което Veolia прилага в "Софийска вода" и Dalkia, е ценно за българските екипи, които работят в тези компании. В опита ми тук голяма роля изигра промяната, която се наложи да убедя екипа, че е необходимо да бъде направена – интересът на клиента да диктува действията на служителите, да се забрави мисленето за клиента като за абониран и закрепостен за услугите ни.

За какво/на кого сте благодарна? 
На моя първи мениджър в Англия Джонатан Буш. Той ме въведе във ВиК сектора, повярва в мен. Благодарна съм и на господин Филип Гитар, който сега е мой пряк ръководител и с когото се запознах преди десетина години в Русия. Той оцени моите способности и ми даде тази възможност за развитие във Veolia.

Какво бихте искали да постигнете от този момент нататък?
Бих искала да постигна резултат в създаването и популяризирането на един работещ модел между световната компания, която представлявам, и заинтересуваните страни в България, който да покаже, че когато печели и напредва една компания, неминуемо печелят и хората, обществото, държавата. Всяка голяма компания може да помогне за развитието, защото опитът й е свързан с много познание, опити и грешки, от които са извлечени поуки.

Най-голямата ви екстравагантност?
Ще ви споделя нещо лично: направих си кухня - много голяма и много модерна, макар че от седем години не съм готвила, защото имам майка, която готви страшно вкусно, и защото има доста добри и сравнително евтини ресторанти в София.

Любимо облекло: спортно-елегантен стил, макар че ми се налага да ходя с костюми. С рокли обичам да ходя, особено през лятото. Massimo Dutty ми е любима марка, както и Max Mara.

Обувки: най-големият проблем за мен е с размера, тъй като нося номер 35. Първо питам за размера и чак след това гледам цвета и т.н. Обувките са ми голяма слабост, обичам по-високите обувки на токчета или платформа.

Парфюм: харесвам DKNY, но опитвам и други. В момента съм с Jour на Hugo Boss.

Средство за придвижване: много обичам да ходя пеша, но големият проблем в София е с разбитите тротоари. Почти е невъзможно да ходиш на токчета по тях… За съжаление се налага да се придвижвам с кола, за да пестя време.

Телефон/таблет/компютър: голям фен съм на Apple (iPhone и iPad) основно заради това, че са много лесни за използване и не ме напрягат.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Годишният план е само стъпка към дългосрочните цели Годишният план е само стъпка към дългосрочните цели

Даниела Петкова, председател на управителния съвет на ПОК "Доверие":

20 дек 2014, 2435 прочитания

Очакваме ръст на продажбите и в България, и извън страната Очакваме ръст на продажбите и в България, и извън страната

Хуан Карлос Пералехо, главен изпълнителен директор на "Нестле България":

20 дек 2014, 2048 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Жените в бизнеса" Затваряне
Мими

Мими Виткова, изпълнителен директор ОЗОФ "Доверие" ЗАД

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10