Икономиката продължава да расте със стабилни темпове

Постигнатият от страната растеж е сред най-силните в ЕС.

Растежът на българската икономика продължава със стабилни темпове. През третото тримесечие той е 3.5%, показват експресните данни на Националния статистически институт, публикувани във вторник. Потреблението и износът продължават да са основните двигатели на икономиката, но при инвестициите има свиване най-вече заради по-слабото усвояване на еврофондовете. Нивото на растежа обаче, макар и да е вторият най-силен в ЕС, все още е далеч от темповете, необходими за достигане на средните доходи в съюза. Рисковете пък са заради политическата криза и оставката на кабинета "Борисов" домакинствата да свият разходите си в края на тази и началото на следващата година, което да се отрази негативно на икономиката. Така надеждите отново може да се насочат към износа и по-голямо усвояване на еврофондове.

През третото тримесечие номиналният размер на БВП е бил 24.631 млрд. лв., а брутната добавена стойност – 21.168 млрд. лв. В сравнение с предходното тримесечие увеличението е с 0.8%, което е най-добър резултат измежду държавите в Европейския съюз (ЕС) за периода заедно с Португалия. Постигнатият от страната растеж на годишна база също е сред най-силните в ЕС – по показателя България отстъпва само на Румъния, където през третото тримесечие на 2016 г. БВП е нараснал с 4.5%.

Потреблението и износът се покачват съответно с 1.3% и 2.1% спрямо периода април-юни 2016 г. Инвестициите обаче остават на отрицателна територия, като свиването е с 3.1% на тримесечна и с 4% на годишна база. Към края на третото тримесечие крайното потребление има най-голям дял в БВП - близо 70%, а търговското салдо е положително – близо 3 млрд. лв.

Стабилен ръст

Вече шесто поредно тримесечие българската икономика запазва подобни темпове на растеж, като характерното е, че докато през миналата година в основата му стояха износът и държавните разходи, от началото на 2016 г. главният двигател на увеличението е растящото вътрешно потребление. Тази тенденция продължава да се наблюдава и през третото тримесечие, като потреблението запазва ролята си на компонент с най-значителен дял за БВП за периода – около 70%. За подобрението му допринасят както растящите доходи на населението, така и падащите лихви по кредити и депозити, а също и по-ниските цени на горивата, които се отразяват положително на потребителите.

Притеснителният сигнал, очертан от данните на НСИ обаче, е, че през последните тримесечия темповете на нарастване на потреблението все по-осезаемо се забавят. А именно на него икономисти и анализатори залагат да е основният двигател на икономиката и през следващата година. В началото на ноември проведена от НСИ анкета сред потребителите показа, че те не са особено оптимистично настроени, като основните им тревоги са свързани с евентуалното влошаване на икономическата ситуация. След президентските избори и оставката на правителството политическата криза в страната и евентуалната заплаха за бюджетната стабилност допълнително може да влошат нагласите на хората към потребление.

На този фон добрата новина от статистиката идва по линия на данните за износа. Въпреки че от началото на година той отстъпи ролята си на основен двигател на растежа, през последните два месеца постепенно се измъква от зоната на понижението и бележи ръст на годишна база. Това намира отражение и в експресните данни за БВП, според които към третото тримесечие експортът е нараснал с 8.5% спрямо периода юли-септември 2015 г. Под въпрос е обаче доколко той ще успее да запази този възходящ тренд в светлината на изненадващото забавяне на германската икономика (виж стр 5), която е основен търговски партньор на България.

Изчезналите инвестиции

Предизвикателство остава и трайното свиване на инвестициите, които са най-важното условие за това икономиката да расте по-бързо. От началото на годината те неизменно намаляват на тримесечна база, а вече второ поредно тримесечие бележат и спад спрямо година по-рано, който при това се задълбочава. В основната си част свиването се дължи на по-ниското усвояване на средства от европейските структурни фондове през тази година след ударното приключване на предишния програмен период през следващата. Влошаването на политическата ситуация обаче вероятно ще се отрази негативно и на частните вложения в страната.

"Виждам силна връзка между европейските фондове и инвестициите. Доколкото тази година усвояването беше слабо, изненади няма. През 2013-2014 г. имаше забавяне на европейските проекти, тогава също инвестициите се забавиха", коментира пред "Капитал" главният икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова. Според нея наблюдаваният спад на инвестициите вероятно ще продължи и през 2017 г. с оглед на политическата ситуация.

"Най-вероятно ще спадне и потреблението, което досега беше движещ фактор за икономиката", прогнозира тя, като очертава като проблем факта, че въпреки сравнително бързия си растеж икономиката не създава работни места. "Данните за пазара на труда показват спад на заетите през третото тримесечие спрямо същия период на 2015 г. с 50 хил. души. Най-вероятно това е последното силно тримесечие, преди да започне низходящ тренд", посочва Николова.

Икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов обаче е малко по-оптимистично настроен. "Нормално е, когато държавата е изтеглила няколко милиарда от икономиката под формата на излишък, потреблението да се потиска", отбелязва той. "До момента не се усвояваха и еврофондовете. Така без еврофондове, с бюджетен излишък и без кредитиране икономиката успява да расте с 3.5%. Ако всички тези фактори се активират, ще има много нови двигатели, които да движат растежа", смята Ангелов.