Въглеродният данък е проблемна идея с трудно доказуем положителен ефект

Петко Ковачев

Ще започна с ясното и еднозначно заявление, че аз съм достатъчно убеден в негативното влияние на човешката дейност върху глобалния климат. Доколкото това не е темата на дебата, няма да отговарям на онези, които се опитват да пренесат спора на тази плоскост.

Прехвърлянето на данъчни тежести от замърсителя върху крайния потребител би имало огромен развращаващ ефект. Чрез енергията, изпозлвана в производството на стоки и услуги, отново крайният платец на данъка ще бъдат гражданите. Принципът "замърсителят плаща" се торпилира отвътре и се постига обратният ефект – увеличава се обществената съпротива срещу голямата цел. Всякакви финансови тежести, свързани с парниковите емисии, трябва да бъдат напълно понесени от замърсителите и от никой друг!

Предложението за въвеждане на въглеродния данък с нищо не гарантира, че средствата ще бъдат използвани за зелени енергийни проекти, нито че ще бъдат изпозлвани ефективно. Трудно е да се предвиди дали ЕС може да гарантира това при сегашния начин на вземане на решенията и при очертаващите се все по-дългосрочни вътрешни проблеми с фалитите на държави и еврото.

Както е казал един от коментиращите във форума, някои се опитват да прикрият провала на един левичарски подход (ЕСТЕ), с въглеродния данък – т. е. друг левичарски и антипазарен подход, който е лесно манипулируем по политически и корпоративни съображения.

На следващо място, напълно срещу интересите на хората и фирмите е да се добавят нови данъчни тежести, вместо да се "позеленят" вече съществуващите мерки. Време е структурните и земеделските фондове да бъдат напълно ориентирани към няколко цели, свързани с качеството на живота – борбата с климатичните промени (и адаптацията за защитата на гражданите от негативните им ефекти), опазването на природата и чистата храна.

Целевото съфинансиране на програми за саниране на сгради с въглеродния данък ще доведе до още социализъм (като икономически термин), бюрократщина и корупция. Изчислението на Генади Кондарев, че въглеродният данък ще се отрази минимално (с по-малко от половин стотинка на километър или около 6 - 8 ст. на литър гориво) само доказва, че този данък не цели да предотврати замърсяванията, а да събира допълнителни пари, с които да си играем на климатична политика, но да не променяме нещата в тяхната същност.

Дори с "поправени" слабости въглеродният данък си остава проблемна идея с трудно доказуем положителен ефект. Той не е "забранителен" - замърсителите остават за неизвестен период. Данъкът ще бъде поредният "дебалансиран куршум" в идеята за устойчиво развитие, като резултатът ще е запазване на досегашния бизнес модел (business as usual) и поредното отчитане на неизпълнени амбициозни цели.

Ето няколко предложения, които смятам, че ще работят по-добре от въглеродния данък:

1. Стандарти за емисиите. Необходимо е да се изработят стандарти за емисиите на парникови газове за всички икономически дейности, както и за битовия сектор. По подобие на директивата за IPPC (интегриране на превенцията и контрол на замърсяването - бел. ред.) трябва да се определят срокове за поетапно достигане на тези стандарти.

2. Специализирани фондове за финансиране на малките проекти (до 20 000 евро). Тези фондове трябва да поемат функциите, които в момента крайно неуспешно се изпълняват от търговските банки в качеството им на посредници на средства от ЕС. Абсолютно неприемливо е подобни "лесни и евтини пари" да се товарят с пазарните лихви и останалите такси на банките. Фондове ще работят на принципа на фондациите, които разпределят грантове в оперативен порядък и при облекчени процедури.

3. Директна такса върху инвестициите, включително кредитите за тях, използвани за антиклиматични дейности. Ако искате да получите банков кредит например за соларен парк или проект за енергийна ефективност, така че да има доказано намаляване на емисиите, то получавате кредит по стандартния начин. Ако искате кредит за нова ТЕЦ, то плащате държавна такса. За да се гарантира, че тя е за сметка на замърсителя и няма да бъде разпределена върху неговите клиенти, тя трябва да се плаща преди физическото изпълнение на проекта и да се осчетоводява за сметка на финансовия резултат на замърсителя след изчисляването на дължимите данъци и такси.

4. Може да се помисли за преразглеждане и поставяне на ограничения:

- за държавата и общините като собственици на производства, използващи изкопаеми горива (например държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", общинските топлофикации);

- за застрахователните дружества, които са акционери в централи на изкопаеми горива и в същото време продават здравни застраховки и застраховки срещу бедствия, които са резултат от промените в климата;

- за банките, когато финансират антиклиматични проекти и т.н.

5. До 15 години е необходимо въвеждането на напълно нова, зелена фискална политика. Тя трябва да отговаря на три принципа:

- запазване и дори намаляване нивото на общите данъчни приходи;

- преход от данъци върху труда и някои данъци върху бизнеса (например ДДС) към облагане на ресурсите и замърсителите;

- забрана за използване на обществени средства за замърсяващи дейности и производства.

Голямото решение е поетапният отказ от енергетиката, основана на изкопаеми горива и ядрената енергетика и замяната й с чистите възобновяеми източници. Подобна цел няма нужда от измислени финансови схеми, някои от които биха създали поредни финансови балони. За България е напълно възможно подобен отказ да стане факт до 2050 г.

Още от Капитал