Новият брой: Магистрален грабеж

Да успяваш въпреки, а не заради

Да успяваш въпреки, а не заради

Петя Кирилова-Грейди

Светломира Гюрова
43295 прочитания

"Това, което аз мога, знам и постигам, го правя въпреки отрицателните очаквания, свързани с пола ми. Това, че са ме подценявали дори ми е помагало."

Този цитат е част от коментар, който се появи във форума в началните фази на дебата за квотите и ми направи много силно впечатление. Не мога да го забравя, защото много точно обобщава обстановката, в която работят повечето български жени. В България, както и на много места по света, жените се трудят при различни условия от колегите си мъже. Учудих се, че доста от коментиращите поставят под въпрос тези ми твърдения, дори някой попита къде са ми статистиките. Това са базисни, не особено противоречиви факти, които са добре документирани. За справка можете да погледнете доклади на International Labour Organization, женската организация на ООН (UN Women), множество доклади и изследвания на ниво Европейски съюз и още, и още. Жените нямат достъп до същите ресурси, позиции и възможности за развитие. Работата им се оценява по-ниско: не само като заплащане, но и като значимост.

В по-лошите случаи става въпрос са откровена, директна дискриминация: "Моето момиче, омъжена ли си? Имаш ли деца? Кой ще ги гледа като се разболеят?!" Или: "Нашият шеф някак си представяше мъж за тази позиция..."- точен цитат от интервю за работа в счетоводна къща! В добрите случаи, подобно на описаното от читателката, жените трябва да се блъскат многократно повече, за да се докажат и да покажат, че въпреки, че са жени, са сериозни, умни, рационални и могат да си вършат работата. И в двата случая става дума са сериозни загуби: в личен план (пари, време, стрес), от бизнес гледна точка (неефективно управление на човешки ресурс и произтичащите от това негативи) и от морално-етична гледна точка (как можем да се заблуждаваме, че сме цивилизовани, когато си позволяваме да третираме 50% от населението като хора втора ръка).

Точно това е причината за въвеждането на квоти. Предложението цели да промени състава на корпоративните бордове не просто "за цвят". Целта на програмата е да се промени бизнес средата: да бъде по-демократична, по-балансирана, по-прогресивна и в крайна сметка (доказано) по-успешна.

Преследваната промяна не е диктувана от "криворазбрана еманципация" или "феминистка жажда за власт". Тази промяна се търси, защото очевидно настоящите условия за работа са неблагоприятни не само за жените по изброените вече причини, но и за мъжете, върху които се струпват нереалистични очаквания за професионални постижения, парична печалба и тотална отговорност за материалното благополучие на семействата им.

Изказванията, че въвеждането на квоти за жени в бордовете на публичните компании е доказано пагубно за бизнеса, са абсолютно неверни. Подобни квоти са въведени в изключително малък на брой държави и компании от сравнително скоро. По чисто логистични причини все още не сме имали възможност да разберем дали тези политики работят или не, най-вече защото липсват данни, проследяващи ефекта от квотите в дългосрочен план.

Нима за две години можем да променим културата на една корпорация, индустрия, държава?! От друга страна, съществуват много проучвания, които, макар и да не изследват достъпа на жени до бордови позиции, демонстрират позитивния ефект на полово балансирана работна среда за финансовите показатели на една компания. Идеята за въвеждането на квоти е базирана отчасти точно на този тип проучвания.

Разбирам изразената загриженост, че в дадена ситуация би било трудно веднага да се намери подходящ кандидат за дадена позиция. Не разбирам обаче вярата, че в такава ситуация пред вратата на HR-а веднага ще се образува опашка от абсолютно квалифицирани кандидати-мъже. Колкото по-висока и тясно специализирана е една позиция, толкова по-трудно е тя да бъде запълнена. Квотният принцип, който обсъждаме, не ни задължава да наемем по-нискоквалифицирана жена за дадена позиция. Това би било абсурдно. Препоръката е да се вгледаме по-внимателно във всички кандидати и да направим всичко възможно да не пренебрегнем квалифицирани специалисти по странични причини. Ако преди 50 години не е имало достатъчно образовани и опитни бизнес дами, през 2011 нещата стоят по по-различен начин. Няма извинение. "Традицията" и "такива са правилата на бизнеса" са просто оправдания и липса на желания за промяна. А и показват липса на въображение.

Варианти за конкретното прилагане на квотния принцип има много. Най-често прилаганият вариант е този, в който когато имаме двама еднакво квалифицирани кандидати за една и съща позиция, избираме онзи от тях, който е представител на малцинствена група - в конкретния случай говорим за пол, но същото се отнася и за расова и етическа принадлежност и т. н.

Подчертавам дебело, че квотният принцип е стратегия за подобряване на работната среда и by default изключва назначаването на неподходящи кандидати.

Накрая, но не последно място, искам да кажа няколко думи за Саша Безуханова, която многократно бива давана за пример за това как когато една жена има желание и качества, тя със сигурност успява да се наложи като професионалист. Без да поставям под съмнение професионалните качества на г-жа Безуханова и с изключително дълбоко уважение към нея, искам да кажа: омръзна ми от Саша Безуханова. Ще обясня. Омръзна ми всеки един женски провал или успех да се тълкува като успех или провал на всички жени по принцип. Това, че Саша Безуханова има високи професионални постижения, не означава, че жените по принцип работят в среда, която ги оценява подобаващо. Това, че Саша Безуханова жъне успехи както в България, така и на международно ниво, не означава, че хиляди жени не си блъскат главите в дебел стъклен таван ежедневно. Ако ще даваме Саша Безуханова за пример, трябва да я даваме за пример, че ако е успяла, тя го е направила по-скоро въпреки условията, в които е работила, а не заради тях. И може би това вече е подходящо сравнение между нея и повечето други жени.

"Това, което аз мога, знам и постигам, го правя въпреки отрицателните очаквания, свързани с пола ми. Това, че са ме подценявали дори ми е помагало."

Този цитат е част от коментар, който се появи във форума в началните фази на дебата за квотите и ми направи много силно впечатление. Не мога да го забравя, защото много точно обобщава обстановката, в която работят повечето български жени. В България, както и на много места по света, жените се трудят при различни условия от колегите си мъже. Учудих се, че доста от коментиращите поставят под въпрос тези ми твърдения, дори някой попита къде са ми статистиките. Това са базисни, не особено противоречиви факти, които са добре документирани. За справка можете да погледнете доклади на International Labour Organization, женската организация на ООН (UN Women), множество доклади и изследвания на ниво Европейски съюз и още, и още. Жените нямат достъп до същите ресурси, позиции и възможности за развитие. Работата им се оценява по-ниско: не само като заплащане, но и като значимост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова