д-р Албена Танева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

д-р Албена Танева

д-р Албена Танева

преподавател в Софийския университет

Жени Колева
24318 прочитания

Палестина не стана член на ООН при поставеното на гласуване искане от страна на президента Махмуд Аббас на 11 ноември тази година. Трябваше ли да стане така? Добро ли е това решение?

Волята на мнозинството от страните-членки в ООН към момента е такова, че искането на палестинската страна за прием не бе подкрепено. На тази основа сякаш е лесно и естествено да бъде защитена позицията, че Палестина не трябва да бъде приемана за член на ООН. Или по-точно: все още не. Защото този въпрос се обсъжда спрямо състоянието му към днешна дата.

Кое всъщност се е променило в палестинското статукво, за да бъде избран настоящият момент за такъв ход. Практически нищо. Следователно може да се предположи, че това запитване е за вътрешнополитическа употреба. Ако това е така, то ООН не е нито нивото, нито типа институция за подобни действия.

Възможна е и друга интерпретация. Например, че правителството на Махмуд Аббас отправя това официално искане, за да придаде повече тежест на позицията на палестинската страна в двустранните преговори с Израел. В тази връзка е интересно, че даденото искане не е съпроводено с промяна на позицията спрямо статута на Държавата Израел.

И най-вече, кой говори на света? Известно е, че палестинската страна е дълбоко разединена в своята позиция спрямо конфликта с Израел. Въпреки президентския статут на Махмуд Аббас, той не съумя да консолидира вижданията в своята страна спрямо отношенията с Израел. Ислямистите от крилото на Хамас стоят твърдо зад своите виждания, че искането на Аббас за граници от 1967 г., оставяло по-голямата част от палестинските територии в рамките на Израел. Тази реторика е ясен знак за дълбоки вътрешни проблеми на самата държавност в Палестина. Тяхното регулиране трябва да предшества позитивната санкция за прием на Палестина като пълноправен член на ООН.

Логично е да се предположи, че регионалните конфликти търсят своите решения първо в двустранни преговори. Можем да се вгледаме в много случаи на световната сцена, които демонстрират аналогично принципно отношение на различни организации. Та нима, позицията на Гърция спрямо името на Македония не е достатъчно основание вече много години дори да не започва преговорен процес за Македония относно членство в ЕС? Разбира се, във въпроса за името се оглежда основен проблем на философията на членството в даден съюз. Става дума за това, че дадена страна първо трябва да докаже, че споделя ценностите, залегнали в основата на мира и добросъседството, а след това естествено идва процесът за признаване на нейното пълноправно членство.

Нека се запитаме, защо, ако палестинската страна не е постигнала съгласие като народ, политически сили и институции на властта по основни свои позиции спрямо ключовите проблеми от дневния ред на това общество, то как може да заеме позиция на пълноправен член на Организацията на обединените нации. Та, нали ООН има в своите точки на внимание разнообразие от проблеми в целия свят. Всички те следва да бъдат анализирани и решавани единствено на основата на принципи, а не на идеологическо противостоене. Ако Палестина не е преодоляла тези свои ограничения, то като пълноправен член на ООН, само би пренесла една идеологизирана позиция в начина на решаване на проблемите на света. Така, че и по този пункт – като творец на решения по глобалния дневен ред, палестинската страна не е готова да заеме това място.

Позицията на България по този въпрос изглежда принципна и аргументирана. Външният министър Младенов казва: "Въпросът не е просто да се подложи на гласуване въпросът "за" или "против" палестинската държава - България още през 1988 година е признала палестинска държава. Имаме много интензивни контакти с палестинската власт. Въпросът е по какъв начин една резолюция може да помогне на възобновяването на преговорите."

Именно в това, струва ми се, е голямото предизвикателство към световната общност. Не само отношението към даденото искане. Проблемът е какво ще се случва занапред. Дали отхвърленото желание ще бъде употребено за оправдание на несполуки във вътрешната политика на Палестина и липсата на диалог в региона, или напротив, ще бъде прието като предизвикателство за напредък, който да отпуши пътя към нормализиране на отношенията и логичен прием на Палестина като пълноправен член на ООН.

В заключение, не само двустранните преговори между Палестина и Израел са предпоставката за успех в естественото желание на Палестина за членство в ООН, не само постигането на работеща формула за мира в този тежък конфликт в Близкия Изток е залог за успех, но също ценностите и нагласите на хората в региона имат дълъг път, който да бъде изминат. Много малко са знаците, ако не за разбирателство, то поне за готовност за сътрудничество по някои теми. В културата, например. А дори в тази неполитическа материя се забелязват предразсъдъци и конфронтация. Нека цитирам: На 28 януари 2010 година е издадено специално становище на Палестинска кампания за академичен и културен бойкот на Израел (PACBI), призоваващо за бойкот на оркестъра WEDO, създаден по инициатива на световно известния диригент и пианист Даниел Баренбойм, съвместно с палестинския интелектуалец проф. Едуард Саид. В този оркестър свирят младежи само от страните на Близкия Изток. Египтяни, сирийци, палестинци, израелци… Творят музика. Ако дори и по този така далечен от политиката въпрос има предразсъдъци в региона, то защо да мислим, че е дошло времето за пълноправно членство на Палестина в ООН.

Палестина не стана член на ООН при поставеното на гласуване искане от страна на президента Махмуд Аббас на 11 ноември тази година. Трябваше ли да стане така? Добро ли е това решение?

Волята на мнозинството от страните-членки в ООН към момента е такова, че искането на палестинската страна за прием не бе подкрепено. На тази основа сякаш е лесно и естествено да бъде защитена позицията, че Палестина не трябва да бъде приемана за член на ООН. Или по-точно: все още не. Защото този въпрос се обсъжда спрямо състоянието му към днешна дата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK