Към момента 132 държави-членки на ООН признават официално Палестина

Към момента 132 държави-членки на ООН признават официално Палестина

Мая Ценова

Жени Колева
20156 прочитания

Когато дискутира обществото, всички ние, които сме смятани или се смятаме за специалисти по въпроса на дискусията, би следвало на първо място да си сверим часовниците – да си дадем сметка къде какви празноти сме допуснали в информираността на обществото (или не сме имали достъп до възможности да ги запълним). Изхождайки оттук, искрено благодаря на в. "Капитал" както за формулировката на въпроса за този дебат, така и за предоставената по този начин възможност за оценка "къде сме ние".

Благодаря и на уважаемия опонент д-р Албена Танева за добросъвестното резюмиране и формулиране на позицията "Не". Същевременно си позволявам да отправя някои въпроси по отделните аргументи в подкрепа на тази позиция.

В самото начало се сблъсквам с категоричната констатация "Волята на мнозинството от страните-членки в ООН към момента е такова, че искането на палестинската страна за прием не бе подкрепено." Работата е там, че никъде в никой документ на ООН и Съвета за сигурност към момента няма регистрирана такава воля. Заседанието на Съвета за сигурност, което обсъжда този въпрос, не стига до вземане на решение, поради което официалната формулировка за статуквото към момента – на страницата на Информационната система на ООН по въпроса за Палестина (UNISPAL) е: "През 2011 г. Президентът Махмуд Аббас внесе молбата на Палестина за членство в ООН, която понастоящем се обсъжда в Съвета за сигурност." Колкото до волята на мнозинството, към момента 132 държави-членки на Обединените нации признават официално Държавата Палестина. Отделен въпрос е, че част от тях формулират позиция, че приемането й като пълноправен член в световната организация не би било в полза на мирния процес. Във всеки случай това едва ли се вписва еднозначно в констатация, че волята на мнозинството не подкрепя искането на палестинската страна.

На второ място изтъкването на вътрешнопалестинските противоречия като причина за отказ на молбата на Държавата Палестина за членство в ООН е не съвсем сериозно. "Нека се запитаме, защо, ако палестинската страна не е постигнала съгласие като народ, политически сили и институции на властта по основни свои позиции спрямо ключовите проблеми от дневния ред на това общество, то как може да заеме позиция на пълноправен член на Организацията на обединените нации."? Ами нека се запитаме народът на САЩ беше ли единен по отношение на войната във Виетнам, или пък – защо да ходим толкова далеч – беше ли единен по отношение на войната в Ирак? Въпреки това по време на десетгодишното присъствие на американската армия в Ирак САЩ си останаха не само пълноправен член на ООН, а и постоянен член на СС, упражняващ право на вето.

А ако критерият за определяне на позицията по молбата за членство на Държавата Палестина е дали и "по какъв начин една резолюция може да помогне на възобновяването на преговорите", отговорът бе даден от Палестинската национална власт, която реши да внесе молбата за членство в ООН не от амбицията да стане "творец на решения по глобалния дневен ред" на света, а защото след като тя бъде евентуално приета, на масата за двустранни преговори по близкоизточния мир вече ще седят две държави, а не "Държавата Израел" и "палестинците" – ситуация, при която вече две десетилетия Държавата Израел си позволява да смята, че държи и ножа, и хляба в преговорния процес и това е главната причина, поради която той буксува. В случая ножът и хлябът са алегория за безразделно разпореждане със съдбата на населението на окупираните територии – разпореждане, което се изразява във всевъзможни практики, категорично забранени например от Четвъртата Женевска конвенция (1949 г.) за защита на гражданското население и военните лица по време на война, която никоя държава в света, включително Държавата Израел не би следвало толкова лесно да си позволява (или да й бъде позволявано) да нарушава. Та палестинската страна просто сметна, че ако бъде приета като Държава Палестина в ООН, това ще й осигури оная международна закрила срещу тези практики, която ако бъде ефективно задействана, ще деблокира двустранните преговори, които според палестинската страна са единственият път за уреждане на двустранните спорни въпроси и постигане на мир. Между другото, в медийното пространство продължава да битува "становището", че прекратяването на строителството на селищата било палестинско условие за възобновяване на преговорите, пък било недопустимо да се поставят едностранни условия за продължаване на преговори. Бедата на това "становище" е там, че прекратяването на строителството на селищата - за израелски заселници на окупираните палестински територии – не е палестинско условие, а ангажимент на Израел по Пътната карта за мир в Близкия изток. Приета от Четворката – ООН, ЕС, САЩ и Русия. Е, щом ООН е една от страните, поставили прекратяването на това строителство като условие, то няма как да бъде окачествено като едностранно палестинско.

Колкото до нотката за нецивилизованите палестинци, които, видите ли, имали институция "Палестинска кампания за академичен и културен бойкот на Израел (PACBI)" и на 28 януари 2010 тя издала "специално становище призоваващо за бойкот на оркестъра WEDO", бойкотът дойде в отговор на това, че Арабската лига обяви окупирания Йерусалим за арабска културна столица за 2010, а властите в Държавата Израел единодушно забраниха всякакви прояви в рамките на тази културна програма. Струва ли си изобщо да поставяме въпроса за мащабите на двата бойкота?

Нека отделя малко внимание и на коментарите на представителите на общественото мнение в този публичен дебат. Без усилия подминавам първосигналните квалификации, по-трудно ми е обаче да премълча първосигналността като явление. Факт е, че тя се базира в най-голяма степен на недостатъчна осведоменост, а осведомеността има поне две страни – обективна: в смисъл на налична информация, и субективна: лична активност за усвояване на наличната информация. Във всеки случай "преставете си какво би станало с божи гроб, ако ислямистите бяха на власт там - може да погледнете какво се случи със статуите на БУда в Афганистан" (тук и в по-нататъшните цитати запазвам оригиналния правопис на коментарите от уважение към свободата на изразяване на техните автори) е изблик, на който може да бъде опонирано поне от два ъгъла: от една страна заради многолетната традиция свещенослужителите от отделните параклиси и капели в църквата на Божи гроб да спорят разгорещено, включително с употреба на юмруци, от векове наред ключовете от църквата на Божи гроб по решение на самите християнски свещенослужители се пазят от главите на две йерусалимски мюсюлмански фамилии. Самата църква на Божи гроб в продължение на векове е била в пределите на ислямска държава – първо Арабския халифат, по-късно – Османската империя и не я е сполетяла съдбата на статуите на Буда, с което ни плаши авторът на коментара. Факт е обаче, че Израелската окупационна армия (цитирана от същия участник в дебата като IDF (Израелски сили за отбрана – аз бих попитала кого отбраняват на чужда, окупирана от тях самите територия) през 2002 г. държа в обсада с танковете си в продължение на 38 дни църквата "Рождество" във Витлеем, която беше подлагана периодично на обстрел, причинил щети, имаше опит за щурм и паднаха двама убити. Можете да ме апострофирате, че ситуацията бе предизвикана от влизането в църквата на въоръжени палестински бойци. Факт е обаче, че монасите и свещениците от всички вероизповедания, представени в църквата "Рождество", единодушно решиха, че става дума за несправедливо преследвани хора, на които трябва да се окаже помощ и да им се даде подслон. Факт е също, че онези 13 от тях, които Израел беше обявил за едни от най-опасните търсени престъпници-терористи, в крайна сметка бяха приети от европейските държави и Канада. Не мога да се въздържа да напомня точно тук, че според някои тълкувания на някои дефиниции и завземането на "Радецки" може да бъде окачествено като "международно пиратство", и Ботев попада в графата "международен терорист". Но вие бихте ли търпели да бъдете окупирани? А с коя съвест си позволявате да изисквате от други народи да търпят чуждестранна окупация? Че и да ги наричате "недорасли"?!

Незнание или поръчкова преднамереност е твърдението, че ООП била дала "онзи тласък в развитието на тероризма, който го превърна в основно оръжие на ислямския фундаментализъм както в битката му срещу Израел, така и срещу останалия свят от "неверници"..."? Че Палестина щяла да бъде "поредната бандитска и неконтролируема мюсюлманска държава"? А изразяването на съмнение, че "толерантността на палестинците към християнството е искрена"? Митрополит Аталлах Ханна, Говорител на Йерусалимската православна патриаршия, каза за пореден път тук, в България: "Ние, палестинските християни, сме палестинци, страдаме от същата тази израелска окупация и се борим против нея." Същото каза отново и тук, в България, Монсеньор Иларион Капучи, бивш Архиепископ на Католическата църква в Йерусалим. А "който има очи, да гледа, и който има уши, да слуша"...

Незнание или откровено преобръщане на фактите е описанието, че на "територия, под контрола на палестинската автономна власт на Махмуд Аббас живеят евреи, но в затворени селища. Всяко техно напускане на селището е свързано с огромен риск от невъзможността за завръщане заедно с главата си..." Затворени селища на окупираните палестински територии има, но те са палестински, а са затворени от строената от Израел 8-метрова стена, която създава свършени факти, откъсва нови и нови палестински земи, за да ги присъедини към Израел и същевременно да препятства свободата на придвижване на палестинците по собствените им територии. Колкото до селищата, за които говори авторът на коментара, това са селища от колониален тип, те се създават с пристигането на 10-15 заселници колонисти с палатки на предварително избрана от тях земя на окупираните територии, придружавани и охранявани от израелската окупационна армия; след това си изграждат къщи, а държавата окупатор Израел им построява т.нар. "сигурни пътища" – аналог на т.нар. "пътища за бели" в Южна Африка от времето на апартейда. Върху тях палестинец няма право да стъпи, а ако бъде заловен, автоматически попада в израелски затвор. Израелските заселници на окупираните територии имат право да носят оръжие, а армията охранява техните групови въоръжени изстъпления срещу палестинците от околните селища, срещу земеделците по собствените им ниви, срещу децата на път за училище. В Западна Европа и САЩ има специални организации, които набират доброволци – млади хора, които прекарват по няколко месеца на окупираните палестински територии, за да оказват помощ на палестинците в тяхното трудно ежедневно "общуване" със заселниците – да водят децата на училище, да ходят на пазар, да придружават болни на път за болницата. Всъщност затворени на собствената си земя са окупираните палестинци. Идеята е да им бъде създадено толкова непоносимо ежедневие, че те да вдигнат ръце и да емигрират от земята си.

И накрая – с надлежна благодарност и уважение – нека цитирам един коментар, адресиран лично към мен: "Учудвам се, че Капитал пуска на страниците си тези изтъкани с толкова лъжи и обиди, колкото има в мнението ЗА." Бих помолила автора му обаче да ми посочи поне една лъжа или обида в казаното от мен. Факт е, че може би аз не мисля като него – може би защото предпочитам да мисля първо като себе си, и второ, но не по значение – като някои политици и държави, независимо кои са те – Великобритания, Франция, Испания... Между другото, точно по същия начин, на базата на различното мислене, през 1947 е приета резолюция 181 за разделяне на тогавашна британска подмандатна Палестина, и на базата на тази резолюция на 14 май 1948 е създадена Държавата Израел. Надявам се скоро светът "да се сети", че половината от същата тази негова резолюция до днес все още не е приложена на практика. И да направи необходимото да я приложи.

Когато дискутира обществото, всички ние, които сме смятани или се смятаме за специалисти по въпроса на дискусията, би следвало на първо място да си сверим часовниците – да си дадем сметка къде какви празноти сме допуснали в информираността на обществото (или не сме имали достъп до възможности да ги запълним). Изхождайки оттук, искрено благодаря на в. "Капитал" както за формулировката на въпроса за този дебат, така и за предоставената по този начин възможност за оценка "къде сме ние".

Благодаря и на уважаемия опонент д-р Албена Танева за добросъвестното резюмиране и формулиране на позицията "Не". Същевременно си позволявам да отправя някои въпроси по отделните аргументи в подкрепа на тази позиция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал