Членството на Палестина трябва да бъде предшествано от съгласие в региона
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Членството на Палестина трябва да бъде предшествано от съгласие в региона

Членството на Палестина трябва да бъде предшествано от съгласие в региона

д-р Албена Танева

Жени Колева
19242 прочитания

Въпросът за членството на Палестина в Организацията на обединените нации  се възприема в няколко различни контекста.

Преди всичко, той не може да бъде разгледан извън дефиниционната област на Арабско-Израелския конфликт. Доколкото почива върху непризнаване на Държавата Израел от арабски страни-съседи и доколкото е минал през изначалния антагонизъм към създаването й през 1948 година, то част от успокояването на региона е функция от принципното решение по този въпрос. Изминалите няколко десетилетия са показали, че всеки път, когато е постиган мир, независимо колко труден и крехък, но все пак мир, това е била работеща формула. Езикът на враждата обаче, езикът на терора е само една мъчителна агония по път без изход. С други думи, това е основната, принципна база, която предполага съгласие в двустранните отношения преди навлизане в глобалното пространство, регулирано от ООН. По този въпрос изразих своето становище в основната теза по дадената дискусия.

Темата обаче битува и в друг контекст. Динамичните събития  в арабския свят и разнообразието от революции през 2011 година породи множество нови процеси в този регион. На свой ред те дадоха мощен  тласък на масови миграционни вълни към Европа, което се случва в крайно неблагоприятен момент за стария континент. Глобалната финансова и икономическа криза е време на изпитание както за ценностите и принципите на либералната политическа свобода, така и за правителствата, които трябва да съумеят да упражняват властта си, равнени по тях, но също като поддържат сигурността и реда, което е сред основните функции на всяка власт.

Както може да се забележи в дискусията по въпроса за членството на Палестина в ООН, съществува висока чувствителност към въпроса за потенциалната емиграция. По този начин е откроено очакването, че приемането на Палестина за член на ООН би утвърдило държавността там, което пък се коментира като фактор за преустановяване на нова имиграционна вълна към Европа.

Този аргумент всъщност не би следвало да присъства сред категориите на анализа, тъй като е нерелевантен към същината на проблема. Турбуленциите в региона имат в основата си политически корен, предизвикан от криза на легитимността на отдавна изчерпаните и закостенели авторитарни режими. Социалните неравенства и повишената мобилност в глобализирания свят прави технически лесно движението на новите млади на един бързо променящ се арабски свят. В този смисъл приемането или отхвърлянето на Палестина за член на ООН  би имал слабо въздействие върху нагласите за емиграция на палестински граждани. Още по-малко би било фактор за самата Организация на обединените нации при изработването на  позиция на всяка отделна държава-членка спрямо статута на Палестина в ООН.

В разнообразието на контексти, в които се разполага дискутираната тема, ясно се откроява историята. Това е особен и най-тежък проблем както с оглед на анализа, така и като основа за формиране на политики. Легитимирането на съвременни държавни структури с аргументи от старата история по-скоро отвежда към изостряне на конфликтите отколкото към търсенето на тяхното регулиране и решение. Използвам множественото число, защото този феномен на блокирани конфликти между общности и държави се проявява в различни точки дори в Европа. Нека се вгледаме в сложния статут на Косово; в безпътицата на Македония по пътя й към членство в ЕС; в болезнения преход на Сърбия от хегемонна позиция в бивша Югославия към постепенно нормализиране на равноправно взаимодействие в региона. В тези и много други примери от картата на света ясно се вижда, че успешните формули са изградени върху превъзмогната историческа реторика. България съумя да не попадне в тази клопка и се яви първата страна, която призна Македония като суверенна държава. На този фон няма как да не изпъкнат фалшивите нотки на тази млада страна, която търси по-нататъшно свое легитимиране чрез произволна интерпретация на старата история. Така, вместо позитивно движение напред, наблюдаваме безплоден спор за нейното име. Този на пръв поглед дребнав въпрос е така упорит, тъкмо защото е индикатор за проблем на ценностно ниво. Навлизането в институциите на наддържавното пространство е възможно само, ако се предшества от гаранции за общосподелените  ценности на общността.

Подобно на това, позитивната санкция по членството на Палестина в ООН едва ли би могла да дойде със силата на историческата реторика. Историята е обременена със своите стари конфликти. Съвременността не е време за реванш, а за превъзмогване. В този смисъл Палестина очевидно не е развила вътрешна политическа устойчивост и капацитет на държавните си институции, които да имат прогнозируемо и единно становище. Палестина функционира на две писти и това е проблем. С други думи, конюнктурата на момента също така е неустойчива основа за трайни споразумения.

Особен контекст на дискусията относно заявеното желание на Палестина за пълноправно членство в ООН е също и моралният. Колкото неуместни са обидните квалификации спрямо цели народи, толкова недостатъчни за членство в ООН са категориите за справедливо-несправедливо. Коя Палестина би била членът на ООН – тази на Аббас или другата - на ислямистите от крилото на Хамас? Реалността е цялост и в нея Палестина очевидно има двойствено битие. Именно затова дискусията по въпроса следва да се дисциплинира само до своя непосредствен предмет. По този въпрос не забелязах аргумент срещу изложената от мен теза. Членството в ООН трябва да бъде предшествано от съгласие в региона и от превъзмогване на предразсъдъците в името на бъдещето, в което толерантността е основна норма и в междудържавните отношения.

Единствената сигурна здрава опора за трайни споразумения е намирането на стратегическа цел, която да позволи регионално партньорство, ориентирано към бъдещето. Провокационните и конфронтационни послания са анахронична платформа в търсенето на национален авторитет. Наднационалното глобално пространство предполага взаимност, толерантност и разбирателство. Както преди почти 70 години върху руините на Европа, държавниците Аденауер и Дьо Гол намериха формула, при която Европа възкръсна от раните на войната и за по-малко от десетилетие отново изгради себе си, така и в Близкоизточния конфликт формулата за регулиране на конфликта може да се намери първо от лидерите на тези държави.

Въпросът за членството на Палестина в Организацията на обединените нации  се възприема в няколко различни контекста.

Преди всичко, той не може да бъде разгледан извън дефиниционната област на Арабско-Израелския конфликт. Доколкото почива върху непризнаване на Държавата Израел от арабски страни-съседи и доколкото е минал през изначалния антагонизъм към създаването й през 1948 година, то част от успокояването на региона е функция от принципното решение по този въпрос. Изминалите няколко десетилетия са показали, че всеки път, когато е постиган мир, независимо колко труден и крехък, но все пак мир, това е била работеща формула. Езикът на враждата обаче, езикът на терора е само една мъчителна агония по път без изход. С други думи, това е основната, принципна база, която предполага съгласие в двустранните отношения преди навлизане в глобалното пространство, регулирано от ООН. По този въпрос изразих своето становище в основната теза по дадената дискусия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK