Пазарният растеж действително доведе до поевтиняване на оборудването. Според производителя на турбини "Вестас", стойността на вятърните централи е намаляла стокаратно за последните четири десетилетия. Само за последните три години намалението е над 20%. Подобна е ситуацията и при фотоволтаичните панели –днес те са десетки пъти по-евтини, отколкото в началото на века. Поевтиняването на компонентите води до по-ниски пазарни цени. Ако в началото на 2009 г. изграждането на соларна централа "до ключ" струваше 4000 евро/киловат, днес цената е около 1000 евро/киловат.

Политиките за подкрепа на ВЕИ в Европейския съюз служат като пример за подражание. САЩ, Китай, Япония и Индия също въведоха подобни механизми и инвестициите не закъсняха. Все повече корпорации също приемат цели за ВЕИ. Мебелният гигант Ikea вече е инвестирал 1,5 млрд. евро във вятърни и слънчеви централи и възнамерява до 2020 г. да захранва магазините си на 100% с екологична енергия. Google, BMW, Puma, pepsi, Renault и др. също имат подобни амбициозни планове.

Решаваща обаче е ролята на гражданите. Една от основните причини те да харесват ВЕИ е, че всеки потребител може да стане производител на зелена енергия. В повечето европейски страни (уви, без България) има много либерален режим за инсталиране на малки фотоволтаични и вятърни инсталации. Милиони семейства и земеделски производители в Европа вече живеят "българската мечта" – да се откъснат от монополите и да произвеждат сами тока, който ползват. ВЕИ демократизират енергетиката и трансформират структурата на собственост. От олигопола на няколко големи корпорации към милиони малки производители. Сега реално призивът Power to the people! може да бъде осъществен.

А сега накъде

Подкрепата за зелената енергия в ЕС ще продължи и това не подлежи на съмнение. Вероятно, обвързващата цел ще бъде между 30% и 35% дял на ВЕИ към 2030 г. Въпросът е, какъв е оптималния модел за достигане на тази цел. Финансовата подкрепа за нови централи постепенно ще отпадне. В своята "Зелена книга" ЕК приема, че след 2020 г. ВЕИ ще бъдат конкурентни и без субсидии. В някои региони на Европа това е факт и днес. Дори в не особено слънчева Германия вече е по-евтино да консумираш слънчев ток от покрива си, отколкото да си го купуваш от мрежата. Вятърната енергия от години се изкупува на цена, по-ниска от тази на енергийния микс.

Борбата между отделните лобита в ЕК е свързана не толкова с финансовите субсидии, колкото с регулаторни въпроси. Големите енергийни корпорации опитват да демонтират гарантирания достъп до мрежата и приоритета за диспечиране на ВЕИ. Причината е прозаична – зелената енергия потиска бизнес модела на конвенционалните централи и на мрежовите компании.

Това налага изработването на нов пазарен модел, който стимулира развитието на ВЕИ, без да декласира напълно по-старите участници на енергийния пазар. Според анализ на Citibank, изграждането на нови зелени централи близо до консуматора, в комбинация с децентрализирани газови мощности, е най-изгодния от ценова гледна точка модел. Според Citi, в този сценарий мрежовите оператори и големите конвенционални производители ще играят ролята на back-up (резерв) и ще бъдат възнаграждавани за поддържащите си функции. Въпросът е, дали ЕК ще заложи на подобен подход и по какъв начин решението на комисията ще бъде реализирано нормативно.

Къде сме ние

България води хаотична енергийна политика и събитията във ВЕИ сектора не са изключение. Дори наличието на задължителни цели няма как да привлече нови инвестиции във ВЕИ в следващите между 2 и 5 години. Доверие се печели трудно и се губи лесно. .