Никола Газдов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Никола Газдов

Никола Газдов

Българската фотоволтаична асоциация

18007 прочитания

Подпомагайки ВЕИ за определен период от време, страните-членки на Европейския съюз (ЕС) гарантират ясен инвестиционен хоризонт. Това се случва чрез регулаторна и законова подкрепа, базирана върху задължителни цели (Програмата 20/20/20). Целта на упражнението е проста – създаване на благоприятна и устойчива инвестиционна среда, която да привлече частни капитали. Инвестициите водят до растеж, а растежът води до поевтиняване на компонентите чрез икономия от мащаба и технологични иновации. По-ниските цени водят до конкурентоспособност в средносрочен план. А използването на наличен местен ресурс повишава енергийната независимост. Тъй като първичният ресурс е безплатен, оперативни разходи са минимални, а производствената цена е стабилна във времето. Точно обратното на конвенционалната енергетика. Тя е базирана на крайни ресурси, чиято цена нараства стабилно, а влиянието им върху климата е негативно.

В средносрочен и дългосрочен план ВЕИ са по-евтината, по-сигурната и в крайна смета, по-изгодната алтернатива. За да постигнат конкурентоспособност спрямо наложени (и нерядко, амортизирани) конвенционални централи, обаче, ВЕИ се нуждаят от подкрепа. И от задължителни цели.

Задължителните цели дисциплинират и имат позитивен ефект

Благодарение на политиката за подкрепа, днес над 31% от общата инсталирана мощност в ЕС е от ВЕИ. Над 50% от всички нови електроцентрали в ЕС след 2000 г. са "зелени" (основно вятър и слънце). Ако добавим и новите газови централи (които са по-чисти от въглищните), делът достига внушителните 92%.

Пазарният растеж действително доведе до поевтиняване на оборудването. Според производителя на турбини "Вестас", стойността на вятърните централи е намаляла стокаратно за последните четири десетилетия. Само за последните три години намалението е над 20%. Подобна е ситуацията и при фотоволтаичните панели –днес те са десетки пъти по-евтини, отколкото в началото на века. Поевтиняването на компонентите води до по-ниски пазарни цени. Ако в началото на 2009 г. изграждането на соларна централа "до ключ" струваше 4000 евро/киловат, днес цената е около 1000 евро/киловат.

Политиките за подкрепа на ВЕИ в Европейския съюз служат като пример за подражание. САЩ, Китай, Япония и Индия също въведоха подобни механизми и инвестициите не закъсняха. Все повече корпорации също приемат цели за ВЕИ. Мебелният гигант Ikea вече е инвестирал 1,5 млрд. евро във вятърни и слънчеви централи и възнамерява до 2020 г. да захранва магазините си на 100% с екологична енергия. Google, BMW, Puma, pepsi, Renault и др. също имат подобни амбициозни планове.

Решаваща обаче е ролята на гражданите. Една от основните причини те да харесват ВЕИ е, че всеки потребител може да стане производител на зелена енергия. В повечето европейски страни (уви, без България) има много либерален режим за инсталиране на малки фотоволтаични и вятърни инсталации. Милиони семейства и земеделски производители в Европа вече живеят "българската мечта" – да се откъснат от монополите и да произвеждат сами тока, който ползват. ВЕИ демократизират енергетиката и трансформират структурата на собственост. От олигопола на няколко големи корпорации към милиони малки производители. Сега реално призивът Power to the people! може да бъде осъществен.

А сега накъде

Подкрепата за зелената енергия в ЕС ще продължи и това не подлежи на съмнение. Вероятно, обвързващата цел ще бъде между 30% и 35% дял на ВЕИ към 2030 г. Въпросът е, какъв е оптималния модел за достигане на тази цел. Финансовата подкрепа за нови централи постепенно ще отпадне. В своята "Зелена книга" ЕК приема, че след 2020 г. ВЕИ ще бъдат конкурентни и без субсидии. В някои региони на Европа това е факт и днес. Дори в не особено слънчева Германия вече е по-евтино да консумираш слънчев ток от покрива си, отколкото да си го купуваш от мрежата. Вятърната енергия от години се изкупува на цена, по-ниска от тази на енергийния микс.

Борбата между отделните лобита в ЕК е свързана не толкова с финансовите субсидии, колкото с регулаторни въпроси. Големите енергийни корпорации опитват да демонтират гарантирания достъп до мрежата и приоритета за диспечиране на ВЕИ. Причината е прозаична – зелената енергия потиска бизнес модела на конвенционалните централи и на мрежовите компании.

Това налага изработването на нов пазарен модел, който стимулира развитието на ВЕИ, без да декласира напълно по-старите участници на енергийния пазар. Според анализ на Citibank, изграждането на нови зелени централи близо до консуматора, в комбинация с децентрализирани газови мощности, е най-изгодния от ценова гледна точка модел. Според Citi, в този сценарий мрежовите оператори и големите конвенционални производители ще играят ролята на back-up (резерв) и ще бъдат възнаграждавани за поддържащите си функции. Въпросът е, дали ЕК ще заложи на подобен подход и по какъв начин решението на комисията ще бъде реализирано нормативно.

Къде сме ние

България води хаотична енергийна политика и събитията във ВЕИ сектора не са изключение. Дори наличието на задължителни цели няма как да привлече нови инвестиции във ВЕИ в следващите между 2 и 5 години. Доверие се печели трудно и се губи лесно. .

Подпомагайки ВЕИ за определен период от време, страните-членки на Европейския съюз (ЕС) гарантират ясен инвестиционен хоризонт. Това се случва чрез регулаторна и законова подкрепа, базирана върху задължителни цели (Програмата 20/20/20). Целта на упражнението е проста – създаване на благоприятна и устойчива инвестиционна среда, която да привлече частни капитали. Инвестициите водят до растеж, а растежът води до поевтиняване на компонентите чрез икономия от мащаба и технологични иновации. По-ниските цени водят до конкурентоспособност в средносрочен план. А използването на наличен местен ресурс повишава енергийната независимост. Тъй като първичният ресурс е безплатен, оперативни разходи са минимални, а производствената цена е стабилна във времето. Точно обратното на конвенционалната енергетика. Тя е базирана на крайни ресурси, чиято цена нараства стабилно, а влиянието им върху климата е негативно.

В средносрочен и дългосрочен план ВЕИ са по-евтината, по-сигурната и в крайна смета, по-изгодната алтернатива. За да постигнат конкурентоспособност спрямо наложени (и нерядко, амортизирани) конвенционални централи, обаче, ВЕИ се нуждаят от подкрепа. И от задължителни цели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK