В средносрочен и дългосрочен план ВЕИ са по-евтината, по-сигурната и в крайна сметка, по-изгодната алтернатива."* Ето и какво е отношението на английския икономист Джон Мейнард Кейнс по въпроса за дългосрочния план: "Но този дългосрочен план е подвеждащ водач за текущите действия. В дългосрочен план всички сме мъртви. Икономистите си поставят твърде лесна, твърде безполезна задача, ако по време на бурни сезони всичко, което успяват да ни кажат, е, че когато бурята отдавна е преминала, океанът пак е спокоен." С други думи твърдението, че в дългосрочен план е добре да се използват ВЕИ не казва нищо ново. Далеч по-интересен е отговорът на въпроса: Ако енергията от ВЕИ е толкова добра, защо ѝ е държавна политика, за да се развива?
"Целта на упражнението [задължителен дял на ВЕИ] е проста – създаване на благоприятна и устойчива инвестиционна среда, която да привлече частни капитали." Това ли е най-важният сектор в икономиката, че точно той има нужда от конкретна цел и създаване на благоприятна и устойчива инвестиционна среда? Не трябва ли такава среда да има за всички инвестиции? Това, което държавата създаде във ВЕИ сектора, не беше просто благоприятна среда, а условия за безрискова инвестиция с гарантирана възвръщаемост. Държавата определя преференциални цени за изкупуването на електроенергия от ВЕИ, осигурява зелена надбавка за изкупената енергия и се ангажира да изкупува цялата произведена енергия за определен период от време. Това е все едно да отворите "зелена" пекарна за хляб и държавата да се ангажира да изкупува цялата ви продукция над пазарната цена и на всичкото отгоре да добави и още една надбавка за това, че производството е "зелено". И това в продължение на над 10 г. Кой не би приел подобна оферта?
Всичко това е добре дошло за инвеститорите, но някой замисли ли се дали е добра новина за потребителите? На фона на производствена цена от 42,30 лв./MWh от АЕЦ "Козлодуй" (при продажба на регулиран пазар), цената за производство на електроенергия от ветроенергийни централи е между 130 и 191 лв./MWh. Цената за производство от фотоволтаични централи е между 236 и 699 лв. Производството на ток от слънчева енергия е изключително скъпо дори на фона на силно неефективните топлофикационни централи, които произвеждат електроенергия при средна цена от 255 лв./MWh. Дори да се приеме, че електроенергията от конвенционални енергийни източници ще поскъпва, а тази от ВЕИ ще поевтинява, разликата е прекалено голяма към настоящия момент и по никакъв начин не оправдава поставянето на каквито и да било цели за потребление от ВЕИ. Това е все едно да ви накарат да си купувате по-скъпи храни, напитки, дрехи, обзавеждане, техника, книги, лекарства и т.н., защото някой е решил, че това е добра идея. Ами ако не можете да си го позволите?
Освен, че явно не може сами да изберете каква енергия да използвате, а трябва някой да ви каже какъв да бъде делът на ВЕИ, не можете да изберете и от коя година да преминете към уж "по-доброто" потребление. Предния път споменах, че делът на ВЕИ в крайното потребление експлодира след 2007 г. Ето и къде е проблемът – "Ако в началото на 2009 г. изграждането на соларна централа "до ключ" струваше 4000 евро/киловат, днес цената е около 1000 евро/киловат." Т.е. ако делът на ВЕИ беше започнал да нараства през 2012 г., това щеше да стане при четири пъти по-ниска инвестиция и напълно естествено – при четири пъти по-ниска цена на електроенергията. Т.е. вместо в момента средната цена на електроенергия от соларни централи да варира между 236 и 699 лв./MWh, тя можеше да е примерно между 59 и 174 лв./MWh. Горната граница пак е значително над цените на АЕЦ или дори на ТЕЦ "Марица изток" 1 и 3, но е далеч по-приемлива от сегашните нива, нали?
"Все повече корпорации също приемат цели за ВЕИ. Мебелният гигант IKEA вече е инвестирал 1,5 млрд. евро във вятърни и слънчеви централи и възнамерява до 2020 г. да захранва магазините си на 100% с екологична енергия." Това е чудесно, но едва ли става под диригентството на някое правителство или европейска цел. По-скоро компаниите са си направили ясна равносметка за ползите и разходите от прехвърляне на повече потребление от ВЕИ. Личният избор, преследването на личния интерес и личната оценка за ползи и недостатъци са водещи при компаниите, които инвестират във ВЕИ за собствени нужди. Нека и физическите лица имат възможността да направят този избор - колко енергия от ВЕИ да потребяват; каква инвестиция да направят в нея; кога да потребяват повече и кога – по-малко. В крайна сметка хората са достатъчно разумни същества, за да са способни да направят този избор за себе си. Не е добра идея да бъдат ограбвани от това им право, още повече, че както виждаме именно те плащат цената на грешните решения, които някой друг е взел вместо тях.
*Цитатите са извадени от основната теза на Никола Газдов
В средносрочен и дългосрочен план ВЕИ са по-евтината, по-сигурната и в крайна сметка, по-изгодната алтернатива."* Ето и какво е отношението на английския икономист Джон Мейнард Кейнс по въпроса за дългосрочния план: "Но този дългосрочен план е подвеждащ водач за текущите действия. В дългосрочен план всички сме мъртви. Икономистите си поставят твърде лесна, твърде безполезна задача, ако по време на бурни сезони всичко, което успяват да ни кажат, е, че когато бурята отдавна е преминала, океанът пак е спокоен." С други думи твърдението, че в дългосрочен план е добре да се използват ВЕИ не казва нищо ново. Далеч по-интересен е отговорът на въпроса: Ако енергията от ВЕИ е толкова добра, защо ѝ е държавна политика, за да се развива?
"Целта на упражнението [задължителен дял на ВЕИ] е проста – създаване на благоприятна и устойчива инвестиционна среда, която да привлече частни капитали." Това ли е най-важният сектор в икономиката, че точно той има нужда от конкретна цел и създаване на благоприятна и устойчива инвестиционна среда? Не трябва ли такава среда да има за всички инвестиции? Това, което държавата създаде във ВЕИ сектора, не беше просто благоприятна среда, а условия за безрискова инвестиция с гарантирана възвръщаемост. Държавата определя преференциални цени за изкупуването на електроенергия от ВЕИ, осигурява зелена надбавка за изкупената енергия и се ангажира да изкупува цялата произведена енергия за определен период от време. Това е все едно да отворите "зелена" пекарна за хляб и държавата да се ангажира да изкупува цялата ви продукция над пазарната цена и на всичкото отгоре да добави и още една надбавка за това, че производството е "зелено". И това в продължение на над 10 г. Кой не би приел подобна оферта?
0 коментара