Оправдават ли методите крайната цел?

Разбирам, че в заключителната фаза трябва да има заключения, но не мога да не обърна внимание на няколко неточности в последния коментар на Никола Газдов. Той е прав, че разходите за изграждане на атомни централи растат по редица причини, докато тези за изграждане на ВЕИ централи намаляват. Но това става на фона на огромната субсидия, която тези централи получават в момента и благодарение на която технологиите се развиват. В дългосрочен план ползите са неоспорими – нулев разход за енергиен ресурс на тези централи, но на каква цена постигаме тези ползи? Методите оправдават ли крайната цел?

Един от големите проблеми с ВЕИ, който често се пренебрегва, е, че експлоатационните разходи не се свеждат единствено до дейността на отделната централа, но се разпростират и до управлението на енергопреносната мрежа. Най-просто казано, за да може всеки потребител да е сигурен, че когато щракне ключа, лампата му ще светне, трябва да има някой, който да свързва произведената електроенергия с потребяваната такава. В България това е ролята на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). За да може да си свърши работата обаче, ЕСО трябва да има някаква представа къде, кога и колко ще е производството. Да, обаче товаровият график на електроенергията от ВЕИ е с около 25% предвидимост. Тази голяма непредвидимост отнема от гъвкавостта на управление на системата и оскъпява процеса. Различни изследвания показват, че с настоящата система на управление на мрежата около 20% от енергията може да е с непостоянен товар. Надхвърлянето на тази граница води до големи разходи, които напълно заличават спестяванията, които ВЕИ могат да предоставят заради безплатната им енергийна компонента. Т.е. освен че трябва да се гледа производствената цена на електроенергията, не трябва да се пропускат разходите за управление на системата. Между другото тук влиза и заместващата енергия, без която ВЕИ централите не могат да работят, чието производството е скъпо и мръсно, а загубите по преноса са високи.