Развитите страни не знаят как планувано да направят бедните по-богати
16 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Развитите страни не знаят как планувано да направят бедните по-богати

Развитите страни не знаят как планувано да направят бедните по-богати

Петър Ганев

Жени Колева
7175 прочитания

След като прочетох тезата на моя опонент, както и коментарите във форума, мисля че е удачно да се адресират някои популярни аргументи, които считам за неверни или подвеждащи. На първо място това е алегорията, че подкрепата към по-бедните не струва едва ли не нищо на Европа – просто лишение от едно кафе на месец – и съответно няма смисъл много да се дебатира. Сравнението може и да е сполучливо, но е в някаква степен подвеждащо – всеки европейски харч, разпределен по-равно между всички европейци, ще изглежда нищожен. Обективната реалност е, че в периода 2007-2012 г. България е финансирала с над 200 млн. лв. усилията на Европа да помага на по-бедните. За текущата 2013 г. сумата ще е близо 50 млн. лв. – повече от субсидията на Софийския университет или на БНР например. Така че аргументът с "нищожния" разход не го приемам.

Подвеждаща е и тезата, че помощите за по-бедните на практика вдигат икономическия растеж на богатите, тоест колкото повече помагаме, толкова по-богати всъщност ще ставаме. Макар и теоретично да е вярно, че ако бедните станат по-богати, то това би следвало да повлияе положително и на развития свят, да се твърди, че съществува директна (и установена) връзка между помощите и забогатяването на помагащия звучи по-скоро като политическа декларация, отколкото като сериозен икономически анализ.

Не съм докрай съгласен и с идеята, че най-добрият начин да се помага е като се дава т. нар. бюджетна подкрепа. Идеята е, че помощите не са отправени към проекти, а се вливат в бюджетите на съответните страни, като се търси някаква устойчивост. Това обаче концентрира средствата в ръцете на политици, което всички знаем до какво води – особено в страни със слаби институции. Подобна централизация може да доведе до прозрачност на хартия, но и до липса на резултати – достатъчно е да видим родния опит със стремежа за "усвояване" и "отчитане" на евро средствата. Допълнително утежняващ фактор е, че бюджетната подкрепа е по-ефективна, когато е малка част от съответния държавен бюджет – ако бюджетът е силно зависим от подобни помощи, на практика създаваш хронична зависимост.

Целият дебат за помощите е по-същество дебат за знанието. Знаят ли развитите страни как планувано да направят бедните по-богати? Моят отговор е не. Генезисът на развитието никога не е бил плануван успешно. Най-лошият сценарий е, когато целият процес е максимално далеч от хората – помощите да се случват на ниво ЕС, тоест далеч от обикновения европейски данъкоплатец, и да не следват някакви проекти, а просто да се вливат в бюджетите на бедните страни.

Не е за подценяване и фактът, че развитият свят е рекордно задлъжнял (вече близо 100% от своето БВП), което не се наблюдава при развиващите се страни. Всъщност подобен разрив между развити и развиващи се – богатите да имат дългове проблеми, а по-бедните да са стабилни – се е наблюдавал единствено покрай двете световни войни. Сега ситуацията е различна – световен опустошителен конфликт няма, но богатите са я закъсали. Ако погледнем и откъде идва икономическият растеж по света в последните години, то отговорът отново се крие в развиващия се свят. Много е съмнително, да не кажа притеснително, че Европа може да прехвърли и наложи спорните си политики върху по-бедните и да очаква те да забогатеят светкавично. По-скоро може да използва помощите, за да ограничи конкуренцията на тези, които търсят конкурентноспособност и растеж – като налага условия да не замърсяват околната среда, например. Идеята за "Европа като глобален актьор" за мен е мегаломанска и обслужваща интересите предимно на европейските бюрократи, а не на гражданите на Европа.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK